Новини
Форум
Актуално
сървър
13Одобрявам
Бях фен на японските марки, карал съм Нисан и Митсубиши, но веднъж се качих на Алфа и забравих всички други. Любов от пръв поглед.
Бях фен на японските марки, карал съм Нисан и Митсубиши, но веднъж се качих на Алфа и забравих всички други. Любов от пръв поглед.
"Четирите не обозначени автомобила Alfa Romeo 155 Twinspark изфучаха по Виа Дел Коронари като изтребители по самолетна писта"... (цит. Дан Браун - "Шестото клеймо" гл. 56)
Сред повечето представители на силния пол появата на Alfa Romeo 156 преди дванадесет години предизвика ефект, близък до този на изненадващо събуждане в леглото на световноизвестна манекенка в събота по обяд. Първоначалният шок бързо бе изместен от нескрито възхищение - малцина можеха да устоят на тази "музика от метал", както сполучливо нарекоха някои специалисти 156-ицата тогава. Новият спортен седан бе знаменателен и за дизайнерския отдел на Alfa. За първи път от доста време идеите на щатните стилисти на марката получиха повече доверие от дежурните ItalDesign и Pininfarina, които обикновено се грижеха за външността на автомобилите от Ливорно. Alfa 156 изстреля в орбита кариерата на Валтер де Силва, чийто дизайнерски талант моментално бе оценен по достойнство и съответно заплатен по същия начин от Seat, т.е. Volkswagen. Неговото творение веднага получи признание с титлата "Автомобил на 1998 година" и макар всички да знаеха за абонамента на италианците за нея, този път никой не възропта.
Ако изборът на автомобил обичайно се свежда до въпроса "По любов или по сметка?", возилата от Апенините никога не са имали особен шанс по втория параграф. Тук Alfa Romeo 156 готви нов шок. Италианският седан е на път да сътвори революция, защото освен с красота определено бие по конкуренцията с непозната до този момент надеждност. Изненадата сервират статистиките на техническите служби в Европа, според които 156-ицата е на път да създаде съвсем различен имидж на марката. Оказва се, че качеството на изработката съответства напълно на външността на апенинката - факт, който изглежда бързо бе забелязан от собствениците, защото цените на употребяваните екземпляри поддържат направо невероятни за Alfa нива. 156-ицата се обезценява само с 2-3 процента повече от всепризнати шампиони като BMW 3 и Audi A4.
Разбира се, първото, което грабва вниманието на купувача, са съвършените линии и
пропорции на каросерията
на италианския седан. Красотата на формите обаче не е всичко и бегъл поглед назад в историята на Alfa го доказва. Добрата новина е, че дори педантичните понякога до дразнеща степен германци признават отличното качество на изработката на 156. Единствените критики в това отношение са отправяни към недостатъчната защита на лаковото покритие към "бомбардировката" от малки камъчета, която неизменно съпътства високите скорости по магистралите. С времето "цъфват" и уплътненията на вратите, но като цяло сглобката е на непознато до този момент за италианците равнище.
Дребен недостатък се явава нуждата от периодично регулиране на късите светлини, които според статистиката имат навика да губят калибровка.
Красотата изисква жертви и като видна хубавица Alfa 156 не прави изключение. Италианката не разполага със странични молдинги или допълнителни абсорбиращи пояси на броните, което съпровожда паркирането с постоянен риск от драскотини и наранявания. Пак от естетически съображения страда и функционалността. Задната седалка никак не е широка за автомобил с такива размери, а и багажникът трудно може да се нарече особено вместителен. Още по-изумително е, че дебютиралото през 2000 г. комби Sportwagon разполага с дори по-малко товарно пространство. Клиренсът на 156-ицата също може да създаде грижи при експлоатацията в родни условия, но всъщност какво значение има всичко това при такава външност...
Бензиновата гама се състои от 1.6-, 1.8-, 2.0 и 2.5-литрови агрегати с мощност съответно 120, 140/144, 150/155 и 190/192 к.с. Преди две години стартираха също продажбите на модификация с легендарния индекс GTA с 3.2-литров V6 и 250 к.с. Предлагат се също два Common Rail дизела с обем 1.9 (105/110 к.с.) и 2.4 (136/140 к.с.) литра, които са доста умерени в разходването на горивото и осигуряват съвсем нелоша динамика. Покупката на такава версия обаче трябва да се предприема само при гарантирано нисък пробег и изрядно попълнена сервизна книжка, защото техническата сложност на тези агрегати и ниското качество на нафтата могат набързо да обезсмислят икономията.
Бензиновите мотори радват по старому с огнен нрав и специфичен звук, с какъвто не може да се похвали нито една друга марка. Двата най-малки двигателя обаче са слабички за истиниски активно шофиране, а V-образният 2.5-литров шестак "гълта" доста и се обслужва трудно. Златната среда се крие зад обозначението "2.0 16V Twin Spark". Този четирицилиндров редови двигател предлага оптимален баланс между удоволствие и разходи по поддръжката.
Моторите, монтирани на Alfa 156 са лишени от характерния букет детски болести, които обичайно поднасят новите модели. Нюанси в експлоатацията им все пак има. Фирмената система с две свещи на цилиндър безспорно е сполучливо решение, но за четирицилиндровите мотори са нужни осем, а при качеството на родния бензин замяната им може да се наложи и на 50 хил. км. При цена от 65 лв. (!) за една свещ операцията започва да изглежда малко плашещо. Характерен е високият разход на масло. Любителите на високооборотното шофиране могат да очакват загуба до литър смазочна течност на 1 000 км пробег, макар това да се смята по-скоро за правило, отколкото за дефект. Конструктивна особеност на горивната система е липсата на филтър. Допълнителното инсталиране на такъв, пък било то и марков, е абсолютно ненужно.
Повечето 156-ици на пазара на употребявани возила са с пробег около 100 000 и за това има съвсем логично обяснение.
Цифрата се оказва вододел, след който се налагат доста планови инвестиции като замяна на работни течности, свещи, ангренажен ремък, профилактика на окачването и спирачките... Приблизително около тази отметка на километража може да се очакват проблеми с термостата. Ако той дефектира датчикът за температурата на двигателя започва да отчита неправилни данни, което на своя ръка подава грешна информация на системата за управление на инжекциона. Първият симптом за това е неустойчивата работа на мотора, а на арматурното табло светва лампичка с изображението на дюза. Добре е заедно с термостата да се подмени и самият температурен дачтик. Заради некачествено гориво може да се повреди ламбда сондата, чиято цена е над 100 Евро. Пак след пробег от около 100 хил. км обикновено протичат семерингите на балансиращия вал на двулитровите двигатели. Замяната им обаче гарантира пълно забравяне на проблема за дълго време.
Освен с механични и автоматични
трансмисии ZF, които много рядко създават грижи при своевременна смяна на маслото, Alfa 156 се екипира с "хибрида" Selespeed. Тази технология, която до неотдавна се подвизаваше единствено във Формула 1, работи на сравнително прост принцип. Представлява обикновена механична скоростна кутия, която обаче се управлява от електронен модул с помощта на хидравлика. Именно клапаните на последната бързо се износват, а на подмяна подлежи целият блок. Ето защо преди покупка на автомобил, произведен преди 2002 г., когато целият възел е преработен, непременно трябва да се установи сменян ли е или не.
Ехееее, аз пък направих обратното, от Алфа се качих на Нисан. Вече знам какво е да караш 7 месеца и колата да не се разваля(Това в рамките на шегата де)
Приятел, аз карам Алфа от почти две години, но не мога да се оплача от извънредно дефектиране. В класа си и за цената си е автомобил който доставя невероятен кеф от шофирането му, разбира се стига да си попаднал на читав екземпляр, а не на поредната моргаджийска каруца. Да Нисана вероятно е по-надежден автомобил, но е ужасно скучен и безличен, поне за мен.
Кратка история на марката.
Alfa Romeo стартира през 1910г. като A.L.F.A ( Anonima Lombarda Fabbrica Automobili) ,произхождаща от компанията Societa Italiana Automobili Daracq ,филиал на френска автомобилна компания. Първите коли са били най-вероятно базирани върху основата на френските,но скоро A.L.F.A. прави свои собствени ,конструирани от Giuseppe Merosi. Производството продължава с три основни модела използващи двигатели с обем 2413 куб.см (15кс, 20км/4ас) ,4084 куб.см ( 20кс,30км) и 6082 куб.см (40кс,60км/4ас) ,но тъй като финансовата ситуация не е била много добра ,през 1915г концернът се откупува от Nicola Romeo.Производството на колите спира по време на войната ,заместено от по-необходими продукти,но през 1918 запо4ва отново с ве4е подобрените модели от преди войната,под името ALFA ROMEO.
Първата кола съзададена от новата фирма е G1 през 1920 година.С някои промени в двигателя през 1921г излиза и G2.През 1922 се представя RL серията ,с 3000 кубиков, 6 цилиндров OHV двигател (двигателя е с повдигателен прът и клапани разположени вертикално над буталата), вклю4ваща версиите RLN "Normale" (21кс;70 км/4ас), RLT "Turismo" (22kc;70km/4ас),RLS и RLSS (22кс;90км/4ас). Следвани една година по-касно от моделите от RM серията ,2000куб.см , 4 цилиндъра, RMS "Sport", и RMU "Unificato" (15кс;50 км/4ас и 15кс; 55 км/4ас) .Тези коли са последнире конструирани от Merosi.
През 1923 г. Jano запо4ва да работи за Alfa и първата му кола е успешният модел от Формула 1,наре4ена P2.Скоро следват и серийните модели ,през 1927г запо4ва производството на 6С 1500, 6 цилиндъра , 1500 куб.см. В на4алото се използват SOHC двигатели (едини4но горно разположен разпределителен вал) - 44кс , но скоро след това излиза и DOHC версията (двойно горно разположени разпределителни валове). И двата се приемат добре и се подсилват, развиващи мощност от съответно 54 и 76кс. През 1929г се представят по-мощните версии - 1750куб.см, всяка в SOHC (45кс) и DOHC вариант (55кс) . Тук също се прави подсилена версия - 85кс.
През 1931г Аlfa Romeo пуска и новата 2.3 литрова 8C с форсиран редови двигател. Произвеждат се три серии от 1931г до 1934г. Състезателните коли от този тип са известни под името Мonza ,след тяхният първи успехна едноименната писта. През 1934г се представя новата 6С, 2300куб.см, с изцяло подновен дизайн, противоположно на моделите на Jano ,които се придържат към формите на Р2.Също в края на 30те години се произвеждат 2900 кубиковите 8С, използващи подсилени 2900 Monoposto двигатели, които са едни от най-бързите серийни коли по това време.
Jano e е заместен в Аlfa Romeo от Trevisiian, който от 6С 2300 разработва 6С 2500, която продължава да бъде произвеждана и през войната (дори и в по-малко бройки),до представянето през 1950г на новата 1900 Saloon. Направена от Satta , тя е първата от "поточната линия" ,съответно с 4 цилиндров DOHC 1900куб.см двигател , 80кс и 93кс с двукамерен карборатор. Произвеждат се разли4ни версии на Алфа 1900 като 1900С Sprint, Berlina и 1900С Super Sprint,също и джип с името 1900М,но главно за армията.
През 1954 се появява Giulietta,отново направена от Satta. Първо се представя Giulietta Sprint с 1290куб.см , DOHC двигател, Berlina (4 врати) и Spider (кабриолет) през следващата година. Alfa 1900 продължава да се произвежда и след някои промени и с още 10кс става Alfa 2000, представена също като Berlina и Spider. Alfa 2600 се представя през 1962г в Berlina, Spider и Sprint варианти, и е първата,която използва дискови спирачки.
1963г вижда смяната на Giulietta c Giulia,която използва 1570куб.см двигател (по-мощната версия на 1290 кубиковият на Giulietta). Направени са много варианти ,от които по-известните са Spider Duetto,Giulia GTV,GTA (състезателна версия),GT Junior и Giuliа Super.1750 Saloon,GTV и Spider в производство от 1967г използват по-голям двигател, подобрено шаси и заместват 2600 модела. На световното изложение в Монреал през 1967г е представена новата Alfa Romeo Montreal, 4 местна,с 2600 куб.см V-образен 8 цилиндров двигател.
През 1969 се представят Giulia 1600 S Saloon и GT 1300 Junior Zagato и през следващата година повечето от редиците на Alfa Romeo се подобряват. Алфа 1750 се замества през 1971г от Алфа 2000 ( все още с 1290 кубиков двигател от Giulietta) ,представена в три варианта - Saloon, GTV и Spider Veloce.
1972г е годината на pеволюционните промени за Алфа Ромео с представянето на Alfasud,първата Алфа с предно предаване,конструирана от Rodolfo Hruska,използваща 4 цилиндров хоризонтално разположен 1200 кубиков двигател.През същата година се представя и Alfetta, в която най-важната техническа промяна е преминаването към de Dion задно окачване и високо разположени отзад съединител,скоростна кутия и диференциал. Към този тип се присъединява през 1974г и Alfetta GT,купе разработено от Giugiaro.
През 1976г е представена първата дизелова Alfa - Giulia diesel. Giulietta e съживена през 1977г , базирана върху Alfetta и с двигатели 1300 и 1600куб.см,а Alfetta продължава с 2000 кубиков двигател. Нова Alfa на високо ниво е представена през 1979г под формата на Alfa 6, с чисто нов 2492куб.см, V6 двигател - 160кс и с подобно разположение на ока4ването като на Alfetta. Въвежда се също и версията GTV 6 купе
Ако погледнем емблемата на Алфа Ромео виждаме; кръстове, корони, змия която яде човек....какво ли означава всичко това:
Грубо казано, емблемата на Алфа всъщност е Герба на Милано (на самия град), където компания е била създадени и където все още се намира нейната щаб квартира.
Емблемата е разделена вертикално на две половини; Кръста от ляво и змията от дясно. Това са символите на двете господстващи фамилии в Милано през 11ти век. В този период от историята двете фамилии са финансирали армиите в първия кръстоносен поход. Местния епископ дал на едната от армиите като символ една голяма змия, предполагаемо от Библейски произход, да ги пази всевишния на бойното поле. Другата армия, която не била по-слаба, приела червения кръст на Кръстоносците на бял фон.
Първият Кръстоносен поход бил сполучлив и преди да се завърне едната от армиите, “поставила” в устата на змията победен Сириец-Арабин.
През решителния 15век, двете фамилии обединили сили (както и флагове), за да създадат мощните графове “Висконти”. Австрия която по това време управлявала Италия разрешила “полагане” на корона върху главата на змията, за да олицетвори благородното потекло на тази връзка. Дори след запада на Висконти , коронясаната змия и кръстат останали като символа на града.
През 1910, ново създадената “Anonima Lombarda Fabbrica Automobili” си търсила емблема за тяхна първа кола. Историята продължава, че един младши дизайнер до като чакал трамвая погледнал на горе и видял емблемата на града на знака. Помислил, че това може да стане чудесна емблема на компанията, по-късно я предложил на ръководството което изненадващо приело.Те взели змията и кръста и сложили син фон около тях, като в горната част написали АЛФА, а в долната Милано. По между им било сложени символи на Савойската династия.
Не след дълго новият собственика на Алфа, Никола Ромео реорганизирал компанията след Първата Световна война и през 1920 година, добавил своето собствено име към наименованието на марката. От там идва и Алфа Ромео.
През 1925 след като спечелили своята първа световна титла, един голям Венец бил поставен около емблемата (Мерцедес имат венец по абсолютно същата причина).
През 1932, Френското подразделение на марката набрало достатъчно “инерция”, за да си позволи да замести Милано в емблемата с Париж (ако някой има подобно Алфа Париж вместо Алфа Милано, то той притежава колекционерска кола).
За кратко след Втората Световна война, многоцветната емблема била заменена с емблема от полиран метал на кърваво червен фон. В последствие била още по-опростена, когато Италианската монархия била прекратена и страна станала република (тогава и символите на Савойската династия били заменени). Емблемата била намалена до 54мм.
Не след дълго, многоцветната емблема била върната. Последните промени били през 1972, когато втора фабрика била отворена в Неапол, и за да не показват пристрастие името на Милано било премахнато от емблемата на Алфа Ромео.
4-ри листната Детелина била използвана за първи път през 1923 в едно от най-известните и тежки състезания за времето си Targa Florio. Колата се появява за първи път носещ символ на четирилистната детелина в триъгълник на бял фон, лого, което по-късно се превръща в символ на състезателните коли на Alfа.
E де недей да ме цитираш. Не ис имал удоволстивето да караш 2 л -вото чудо с вечния синджирен мотор. Повече от 225 км/ч не съм вдигал с нея.Първоначално публикувано от blue1
"Четирите не обозначени автомобила Alfa Romeo 155 Twinspark изфучаха по Виа Дел Коронари като изтребители по самолетна писта"... (цит. Дан Браун - "Шестото клеймо" гл. 56)
Черното Су 25 продадох в края на 2008 и беше на 409 000 км - без да е пипнато нищо по двигателя / 8V -ZAR 167/2 пъти само съм опъвал верига.
Е разни дреболии - смяна на гумени преходни втулки кък интейка - няколко пъти - кихне ли веднъж все някоя е спукана, 2 пъти човъркане по дебитомера, , смяна на датчици за температура. Но тръгна да се троши едно след друго - смяна на помпи съденител , смяна на серво спирачки/ напълнено със спирачна течност - изгнила мембрана -теч от спирачната помпа / - само 4 4аса разглобяване докато се стигне до сервото защото най -отпред е накачулен ABS a .После зверско обезвъздушване. Посред лято дате фира водна помпа- турбината е пластмасова и по остта имаше 3 цепнатини - перката превърта и дебит няма. Отидоха си задните амортисори - добре , че пружините са железни и не поддава в завой. Бензиновата помпа ви на умряло 3г и 1 месец след като я продадох умря.
Климатроника 1 път не ми е направил проблем / само презапоявах SMD диоди в таблото - за осветлението.
Но ми омръзна да сменям носачите - оргиналните на 270 000 км оттам нататъка изкарваха 15-18 000 км . Единствено с носачи AS Metal изкарах 25 000км докато я продам. Като стоене на пътя 6+ стои като тухла - няма мърдане, стабилно стоене и на страничен вятър. Имам 2 удара отзад - от Ауди Б80 и лада 2105 / 2 пъти с червячен крик поопъвах задната престилка - има 2 големи гумени буферо под бронята които поемат удара. Смяна на крушки по фаровете е трудничко , но съм хванал цаката и мога да ги сменям и на тъмно. На 156 са голяма свещ и малка свеш - с двойна цена. На 155 свещите са еднакви и са по 5лв.
Не си слагайте Голден Лодж свещи , че има невероятни ментета изкарващи цели 1000км. За 155 ца свещите са NGK - но да се внимава първо да се види какви са лулите, че има NGK с неразглобяеми бобчета. Иначе има свеши Дензо за 5 лв и не са ментак.
156 е еднодневка в сравнение с 155.
Има си форум за Алфа - пишете там.
Е Крис, вярно ти ме светна за този цитат, 155 наистина не съм карал- за сега, но пък съм карал 164 с 3 литровият шестак и първото нещо което ме впечатли беше звука, а второто нещо, че когато слезнах от нея коленете ми трепереха, за съжаление читава 164 ка, не може да се намери вече. Иначе мен 156 цата си ме кефи много, повече от две години я карам и не мога да се оплача, но от тях има твърде много моргаджиики и някои които си купиха на "изгодна" цена в момента си скубят косите. Карал съм и 145 с 1.7 турбо боксера ....абе въобще кефа е различен от масово разпространените "здрави" немски коли.
155 TS 2l 8V е велик автомобил , но няма читав вече такъв. И визия и осанка и стойка. Изключително ниско аеродинамично съпротивление за годините си 1992-1994 г -- 0,29 .Еластичен и здрав и много корав двигател , но с чуплива скоростна кутия. поради констр. грешка . Изпада 1 метален щифрт запресован в корпуса и става мазало. Много леко и пряко управление на волан, и устойчивост . Правил съм резки маневри ляво дясно поради атака от страни на мангалска каруца вечер в тъмното от черен път към главен .Много добро антикорозионно покрити и поцинковане на купето, слаби фаровеа
[img width=800 height=424]http://img205.imageshack.us/img205/1606/24221.jpg[/img]
[img width=800 height=463]http://img156.imageshack.us/img156/6751/24222.jpg[/img]
Alfa Romeo 8C 2900B Touring Berlinetta 1938 г купе бе избран за най-добър класически автомобил сред 200 модела по време на изложението Pebble Beach Concours d'Elegance в Калифорния.
Blue за климите на 100 В съм напълно съгласен с теб, но за колите не съм
От Шумен до Варна съм с егонил с 525 ца. Изпревари ме малко преди качването на " магистралата'" понеже очаквах пост на куките. Пуснах я за пилотна кола. Аз на 10м след него той напъва и аз си държа дистанцията. След въжената линия на десния завой удари страничен вятър при скорост около 210-215 . Бавареца рязко намали и Алфонсо замина напред без да усети вятъра. преди отбивката за пкамъни го пуснах пак за пилотна колапрез 92-94 в DTM а баварки не вирееха на първите места.
155 цата се появява в средата на шампионата и мачка наред - накрая на сезона титла.
Еми не казвам, че БМВ е по-бързо от Алфа при еквивалентни двигатели, не знам и какъв е бил шофера на бавареца, просто казвам за удоволствието от карането, което се постига с него. Карал съм Алфа, много приятна кола за каране, но задното просто доставя повече удоволствие, особенно с голям мотор
Еди, карал съм и БМВ, да много върви, но темата е за феновете на Алфа. Удоволствието от шофирането е доста субективно усещане. Първата в живота ми кола която съм шофирал след москвича на баща ми беше Форд Ескорд дизел- повярвай ми по -голям кеф тогава не бях изпитвал и спомена от онзи форт все още съществува в мен.
Отговор с цитат
