Новини
Форум
Актуално
сървърВ равнина лежат две пресичащи се прави линии. Едната неподвижна, а другата се движи успоредно на себе си със скорост 1м/сек.
При какъв ъгъл между тях пресечната им точка ще се движи двойно по-бързо от светлината (2с)?
В равнина лежат две пресичащи се прави линии. Едната неподвижна, а другата се движи успоредно на себе си със скорост 1м/сек.
При какъв ъгъл между тях пресечната им точка ще се движи двойно по-бързо от светлината (2с)?
Опитах натурно изпитване. Точката изскочи от пространството и пропадна във времето.
Аз го изкарвам двойно повече...Първоначално публикувано от stfn
Лимес от все по-малък ъгъл (в радиани) = синуса = тангенса на ъгъла.
Но не е това същественото, а фактът, че първите двама колеги ги смущава релативизма, а третият дава "евклидово" решение. Така че, задачата всъщност поставя дилемата - може ли въображаема точка да надвиши с, като знаем, че материално тяло не може?
Аз лично клоня към положителен отговор на този въпрос.
Други мнения?
ПП. Изкарах го двойно, защото погрешно си мислех за с, а то е 2с...
Разбира се, че може! То това й е красотата на математиката - че хем лежи в основата на останалите науки, хем напълно се абстрахира от тях и си живее самостоятелно и независимо от техните там ограничения, било то теоретични или доказани на практика. Затова математиката няма проблем с такива "абсурди" като изваждане на три ябълки от чиния с две или пък движение с 2с.
Задачката е чудесен пример за това, че математиката е, освен всичко останало, "начин на мислене", да цитирам друг член на форума. И забележете, аз бях във физична паралелка
От друга страна пък, Айнщайн предполага, че никое ТЯЛО не може да се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината. А точките и правите не са тела, така че, стриктно погледнато, дори и от физична гледна точка [тавтологията е случайна] няма проблем.
От тук нататък задачата си е най-елементарна геометрия и се решава с арксинус. Търсения ъгъл лежи в един правоъгълен триъгълник срещу страна 0.001 км и прилежаща 600000 км (2с). Арксинус от (0,001/600000) според Calc прави 9.5492965855137201505539964437924e-8, или закръглено 0.0000000955
И аз съм на същото мнение. В математиката няма никакво ограничение за скоростта.
Но тук е подходящо да кажа, че колкото и да е абстрактна математиката, има неща от физиката, които дори тя потвърждава.
Едно от тях е връщане назад във времето.
При диференциалните уравнения един невинен минус прави иначе лесна задача - нерешима. Ако едно събитие зависи от състоянието на системата в бъдещ момент, тази зависимост не може да се проследи.
Сещам се и за друг такъв пример - може ли да съществува живот в четномерно пространство. Например двумерни човечета. Според абстрактната математика - по-скоро не.
Казвам го в името на философската част от задачата.
Дори правите да са тела (ръбове на нещо, опънати нишки), пресечната им точка е мисловна и вероятно може да пердаши с неограничена скорост.От друга страна пък, Айнщайн предполага, че никое ТЯЛО не може да се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината. А точките и правите не са тела, така че, стриктно погледнато, дори и от физична гледна точка [тавтологията е случайна
"Мисловна", ама знаеш ли, че и мисълта се движи с ограничена скорост?
Ако точката ти се движи и ти трябва да я проследиш наум, ще я изтървеш.
Аз бих казал, че живеем в четиримерно и триизмерно пространство - 3 посоки + време :D
А мисълта би трябвало да се "движи" със скоростта на нервните импулси в невроните
Биби има предвид 4D пространство, мисля.
Ето малко материал:
http://bgchaos.com/447/fractals/4dim...5%D0%BB%D0%B0/
Аз бих казал, че не знаем в колко-мерно пространство живеем.Аз бих казал, че живеем в четиримерно и триизмерно пространство - 3 посоки + време :D
А мисълта би трябвало да се "движи" със скоростта на нервните импулси в невроните
Единственото което можем да твърдим със сигурност е, че човешките сетива са тримерни. А дали наистина пространството около нас е тримерно, това не се знае току-така.
А и за времето като измерение - идеята да го добавяме е единствено, че е по-удобно и по-добре описва теоретичните модели. Самото то няма отношение към размерността на пространството в което живеем.
Имах предвид четен брой линейни пространствени измерения (за да не зациклим в струнната теория).
В такива пространства вълните не затихват. Така показват сметките.
Което значи, че и най-малко движение би предизвикало вълна, която вечно се разпространява.
Ако се отрази, ще се върне и ще се насложи върху себе си. След няколко отразявания ще стане опасно голяма.
Може да е и звукова вълна.
Но то беше само пример. Че някои физични хипотези имат корени и в простото смятане.
Иначе физиците вече казват, че живеем в 12-мерно пространство. А може междувременно да са добавили и още. Луда работа.
Отговор с цитат