Трайност на хранителните продукти. Защо и как?

По лошите стари соцвремена производителите пишеха на опаковките: "Произведено на датата Трайност: едиколко си месеца.
В момента производителите отбелязват на опаковките: "Годно до:едикога си"
Някой да е на ясно какви са стандартите в случая?
Пример (лично заинтересован съм): мляното кафе във вакуумни опаковки, след първите 2-3 месеца съхранение в такива опаковки почва да си губи аромата. Но е годно още повече от година.
Знам че в случая се прилага БДС. Но към колко конкретни случаи е приложим, какво може да се заобиколи и за какво точно не споменава БДС си нямам идея. Очаквам мнения :)

При първия вариант трябва да е посочена и датата на производство и да си смяташ крайния срок на годност. При втория вариант тази информация се предлага директно сдъвкана. По-скъп е, защото трябва означаването на конкретна дата, докато за първия вариант обикновено се слагаха резки по скала с месеци и дати - и тя често не беше на място и трябваше да се гадае коя е датата на производство.
А доколкото знам, си има определени срокове на трайност за отделните продукти - 72 часа (за хляба), 7 дни, 1 месец, 3, 6, 1 година, 2, 3 и др.под., пиша по спомен какво съм виждал по опаковките (и на медикаменти). Особеност - солта попада при подправките, но какво може да й се развали, ако стои в читава опаковка? Но се слага фиксиран срок на годност - такъв е стандарта...

Западните стандарти са да се пише до кога трае продукта. В бг можеби това не е регламентирано, но и тука вече се прилага масово. Пък това е по удобно вместо да търсиш къде е датата на производство и колко трае.

fori,
Всяка фирма производител си изготвя Търговска Спесификация която се одобрява в министерството. Там са отразени и сроковете на годност за различните опаковки! Ако сорка на годност е прекалено голям не се дава разрешително за производство!