Какво означават стойностите на апартаментен топломер?

попаднах на един огромен материал по темата, който е публикуван от анонимен човек, така че copy/paste без угризения

(материалът е много дълъг, така че се запасете с търпение, но пък има доста и много интересни неща)

“ИНДИВИДУАЛЕН ТОПЛОМЕР” ?! - ЩО Е ТО ?

Названието “Индивидуален топломер” е придобило гражданственост по внушение на фирмите, извършващи “топлинно счетоводство”, които естествено се стремят да легитимират в обществото своята дейност, без да са особено прецизни в побирането на средства (В случая използват забранена със закон подвеждаща реклама). “Топломер” звучи авторитетно и внушава доверие, но трябва да сте наясно, уважаеми дами и господа, че изделието, на което е прикачено това название, няма абсолютно нищо общо с топломерите – нито като принцип на мерене, нито като мерни единици, които отчита.
Съгласно §1, т- 23 от “Допълнителни разпоредби “ на Закона за енергетика и енергийна фефективност (ЗЕЕЕ), приет от Народното събрание на 02.04.1999 г. въпросното изделие се нарича “Разпределител на разхода на топлинна енергия”. В Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕЕ - § 64, с който е изменен и §1, т. 22 същото изделие е прекръстено на “Средство за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия”. Поради явно недоглеждане на законотворците, голяма част от които въобще не си правят труда да ходят в сградата на Народното събрание, камоли да четат това, за което гласуват, понеже и без друго въобще нямат понятие за какво става дума, в момента има две определения за едно и също нещо – по т.22 (изменена) и по т. 23 (неотменена). Ето защо не мога да Ви кажа какво в същност е това нещо, наричано “индивидуален топломер”, “разпределител на разхода” или “средство за отчитане на дялово разпределение”, но ще Ви кажа какво то не е.
Въпросното изделие със сигурност не е “средство за измерване”, защото не отговаря на изискванията по § 1, т. 9 от Закона за измерванията (ЗИ), където се дава следното определение – “Средство за измерване” е техническо средство, което се използва в процеса на измерване на физически величини, има нормативни и обявени метрологични характеристики и отчита резултатите от измерванията в единици на величините”. В т. 23 от §1 на ЗЕЕЕ изришно е записано, че – “Разпределители на разхода на топлинна енергия за отопление” са уреди, които не измерват топлинната енергия във физически мерни единици, а само в т.нар. потребителски стойности (деления или редове от числа)”. След като е очевидно това пълно несъответствие, необяснимо защо се дава право на така наречените фирми за топлинно счетоводство да използуват тези разпределители, за да извършват разпределение на топлинната енергия и начисляване на дължими суми (чл.112в, ал.4 от ЗЕЕЕ), в нарушение на разпоредбите на чл.7 от Закона за измерванията, който постановява – “Само средства за измерване с положителен резултат от метрологичен контрол се допускат за използуване: …
3. при измервания, свързани с търговски сделки, с плащания, с данъчни, митнически и акцизни облагания и с пощенски тарифи;”
Нима не е парадоксално това, че топлоснабдителното предприятие пише в издаваните от него фактури общото количество топлинна енаргия, отчетено по топломера в абонатната станция с законно проверено средство за измерване – топломер, а отделните сметки на портебителите в сградата се начисляват по данни на фирмата за топлинно счетоводство, получени в резултат на отчитане показанията на приспособления, които не са регистрирани по определения със Закона за измерванията ред и не подлежат на метрологичен контрол за доказване на метрологични характеристики, тъй като няма как да бъдат проверявани, т.е. сравнявани с етолон и следователно са незаконни. (За сведение на редакцията – Национална лаборатория по топлотехнически измервания тел.76-09-84 и 76-31-67 вътрешен 34 и 37).
Недоумение буди и факта, че въпреки категоричните разпоредби, постановени в раздел “АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ” на Закона за измерване :
“чл. 65. Който произвежда или внася средства за измерване от неодобрен тип, които се използват в случаите по чл. 7, се наказва с глоба от 2000 до 15000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 18000 лв." и
“чл. 74. (1) Актовете за установяване на нарушението се издават то длъжностни лица, отределени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология или от упълномощени от него длъжностни лица.”
все още никой не е предприел действия и не е наложил никакви санкции, въпреки че съществуват и държавни и граждански агенции за защита на потребителите.
ИЗВОД: Изложеното в съчетание с факта, че Закона за изменение и допълнение на ЗЕЕЕ е приет от новия парламент, е неоспоримо доказателство за това, че обещанието за борба с корупцията , наричана от бившия премиер Иван Костов “клиентелизъм”, а в “белите страни” – “лобизъм”, е само едно от многото предизборни обещания. С този закон се правят изменения, които още повече облагодетелстват фирмите производителки и вносителки на автоматични вентили и разпределители, за сметка на неповече от седемстотин хиляди потребители на топлинна енергия, които под заплахата да бъдат глобени (чл.164, ал.1, т.4 от ЗЕЕЕ) от 100 до 500 лв. първоначално и след това от 500 до 1 000 лв. неограничен брой пъти, са длъжни да похарчат приблизително същите суми за закупуване на тези устройства, ползата от които е меко казано съмнителна.
( ЗАЩО ? - Четете в следващ брой “Що е топлинно счетоводство и кой има най-голяма полза от него ?”)
“Що е топлинно счетоводство и кой има най-голяма полза от него ?”
Топлинното счетоводство е система, измислена и прилагана по света с цел да се намали потреблението на топлинна енергия, като се въздейства най-вече на психиката на човека, за да бъде накаран да не ползва това (топлинната енергия), което не му трябва. При сега деистващите системи за разпределяне на топлинната енергия няма стимул, който да накара човека да потребява толкова топлинна енергия, колкото му трябва и когато му трябва, тъй като дължимите суми се начисляват на база на отоплявания обем, който се умножава по изчислен (за съжаление с голямо приблежение) специфичен разход за отопляване на единица обем (1 куб.м.). Единствения начин да намалиш потреблението е да намалиш отоплявания обем, като изключиш част от радиаторите, но тези промени в най-добрия случай може да се правят веднаж в месеца по технически причини, а не тогова когото е необходимо, т.е. когато е топло навън или когато няма да има никой в къщи продължително време – ден, два и повече. Това означава, че системата не е динамична, което се отразява неблагоприятно и на конфорта в жилището и на икономичното потребление.
За да бъде постигната желаната цел се твърди, че системата “Топлинно счетоводство” гарантира справедливо разпределяне на топлинната енергия, измерена с общия топломер в абонатната станция между потребителите, които се захранват от нея. Вярно ли е това? Аз не мисля, защото тази система се гради на няколко основни, но за съжаление твърде условни предпоставки:
1. Заложените преди много години в систмите за централизирано топлоснабдяване и вътрешните отоплителни инсталации технически решения, икономическите и битовите условия към момента в нашата страна принципно се различават от тези в страните, които ползуват системата “топлинно счетоводство” и от тук произлизат допълнителни проблеми за нас (това е друга тема, достатъчно широка, за да бъде разглеждана отделно).
2. Както вече бе обяснено в публикацията … “Що е то”, база за разпределението са показанията на устройство (“средство за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия”), което не подлежи на метрологичен контрол и следователно не е средство за измерване по смисъла на Закона за измерванията и не може да служи като такова при измервания, свързани с търговски плащания.
3. В абонатната станция е монтиран само един топломер, който измерва общото количество топлинна енергия (Qобщо), потребено от присъединените абонати за отопление (Qотопл.), битово горещо водоснабдяване (QБГВ) и “загубите” от отоплителната и водопроводната инсталацци (Qзаг.), т.е. неизползваната по предназначение от отделния консуматор топлинна енергия.
4. Енергията за отопление се изчислеява, като от измереното общо количество енергия се извади енергията за подгряване на вода и загубите, т.е. по формулата:
Qотопл.= Qобщо – QБГВ – Qзаг.
В това уравнение обаче точно е измерена само Qобщо, т.е. то е уравнение с три неизвестни и следователно има решение само при условно приемане на някакви стойности, а именно:
- Qзаг не подлежи на измерване и съгласно чл.112в, ал.2 на ЗЕЕЕ се приема от 10 до 30 % по решение на общото събрание на етажната собственост, чиито членове в най-общия случай нямат никакво понятие от отопление и вентилация, т.е. от това колко приблизително може да са тези загуби за конкретната сграда;
- QБГВ в най-общия случай е сума от две произведения – условно възприет от потребителите месечен разход на топла вода в кубически метри умножен по условно възприетия разход на топлинна енергия за затопляне на 1 куб.м. плюс условно възприетите 8 кВтч. на денонощие по броя на лицата, ползващи топла вода без водомер и по работните дни на абонатната станция или:
QБГВ=(куб.м. топла вода)х(от 62 до 95 кВтч/м³+[(брой лица)х(8 кВтч)х(раб.дни)]
(В Нарадбата за топлоснабдяването тези неща са казани по малко по-различен и неясен начин, но на практика са също толкова условни, т.е. – неточни.)
Очевидно, неизвестното QБГВ е функция на други четири неизвестни, две от които са фиксирани с нормативен акт – Наредба, приета с Постановление на Министерски съвет (топлинната енергия за загряване на 1 куб.м. вода, отчетена по водомер – от 62 до 95 кВтч/м³ и топлинната енергия за загряване на водата, ползвана от едно лице за едно денонощие - 8 кВтч) и други две неизвестни – очаквано потребление на топла вода за месеца (база) и брой лица, ползващи вода без водомер, които се декларират от абонатите. Стойностите на тези четири величини никога не съответстват на действителните, дори в месеците, когато водомерите се отчитат от инкасатор (това се прави 1 ÷ 2 пъти в годината), тъй като тогава на проверените водомери се прави изравняване, т.е. добавят се неплатените количества или в следващи месеци не се начислява топла вода, ако е платена повече вода отколкото е потребена.
Очевидно е за всеки, който е учил поне до четвърти клас, че уравнение със седем неизвестни няма точно решение, т.е. Qотопл. не може да бъде изчислено точно, а следователно и “дяловото потребление” за отделния абонат Q'отопл. – също, защото то е:

Q'отопл.= (Qотопл. : ∑ пi) x ∑ mi
където:
- ∑ пi е сумата от “потребителски стойности” (брой деления или числа), отчетени от всички монтирани в сградата разпределител на разхода на топлинна енергия;
- ∑ mi е сумата от “потребителски стойности”, отчетени от монтираните разпределители на разхода на топлинна енергия само в жилището на съответния потребител.
5. Сметките стават още по-слижни и следователно още по-неточни, ако в сградата има отоплителни тела в общите чести, тъй като на тях не се монтират “разпределители на разхода”, а съгласно ЗЕЕЕ - “чл.112в, ал. 3 Количеството топлинна енергия, консумирано за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, … се определя въз основа на тяхната инсталирана мощност…”. Следва да се отбележи, че инсталираната мощност не може да служи като реален показател за отдалената от тези отоплителни тела топлинна енергия при положение, че както вече изяснихме, останалите части от топлинната енергия се определят твърде условно, радиаторите в жилищата не работят в стационарен режим, както тези в общите части и следователно не може да се търси никаква зависимост между отделните величини.
6. Допълнителна и то съществена грешка в сметките идва от това, че повечето фирми за “топлинно счетоводство” предлагад договори с отчитане на разпределителите веднаж в годината (обикновено в края на отоплителния сезон). Тези устройства обаче променят показанията си и през лятото, когато отоплението не работи. При това промяната зависи от температурата в помещенията, която всеки знае е различна в зависимост от тяхното изложение, т.е. ще бъдат ощетени собствениците на южните и западните помещения.
7. Налага се да отбележа и опасността от случайни или нарочни грешки на техническите изпълнители, които монтират, отчитат и въвеждат данните от разпределителите на разхода. Те биха могли да компроментират работата и на най-добрия програмен продукт, намалявайки сметките на отделни потребители във вреда на останалите.
8. Като добавим и това, че:
- самите устройства могот да бъдат маниполирани случайно или нарочно, при това без да останат трайни следи;
- не се монтират на лири и щранглири в баните;
- производителите на тези устроиства гарантират нормална работа само при температура на водата на входа на радиатора над 60 º С, а в някои есенни и пролетни дни тя е значително по-ниска;
- поради така нареченото централно “качествано регулиране” на температурата на водата на изхода от топлоизточниците, монтираните бленди в абонатните станции и изпълнението на вътрешните отоплителни инсталации, не е възможно бързо затоплане (без допълнителни нагревателни уреди) на охладените помещения, в които термостатния вентил е бил притворен продължително време;
- термостатните вентили не позволяват пълно изключнане на отоплението, защото пропускат минимални количества гореща вода и при максимално затваряне;
- отчитането им създава допълнителни неудобства за абонатита, които трябва в определен ден и час да осигурят достъп във всички помещения на съответния служител;
- фирмите не дават данни за потребената топлинна енергия от всеки радиатор по отделно, въпреки че те съществуват като междинен резултат, а дават само общата дължима сума, което лишава клиента от възможността да осъществява контрол и т.н.
Неизбежно стигаме до извода, че “топлинното счетоводство” е твърде съмнителен начин за точно разпределяне на потреблението на топлинна енергия за отопление. Единствения положителен резултат за част от клиентите на тези фирми (по-платежоспособните, които не изключват напълно или частично отоплението в жилището си) е, че те получават един стимул да регулират в известна степен потреблението, което въпреки всичко води до известно намаляване на разходите им, освен ако не са увеличили размера на радиаторите си. Със сигурност обаче от него печелят най-вече фирмите които произвеждат и тези които монтират устроиствата – разпределители и вентили и извършват топлинното счетоводство. Ако бъдат изпълнени разпоредбите на ЗЕЕЕ от всички абонати на топлоснабдителните предприятия (около 500 000 в цялата страна), ще бъдат мотнирани над 1,5 милиона устройства за около 100 милиона лева, без да се броят ежегодните такси за извършване на самото “топлинно счетоводство”.
Прилична сума, нали? Не е чудно защо по телевизия “7 дни” често вървят половинчасови реклами на някои от фирмите, защо ЗЕЕЕ отделя специално внимание на въпрос, който при предстоящото въвеждане на реалните пазарни цени на топлинната енергия не би трябвало да занимава толкова много Държавата, защо е възприета, система при която фирмите за топлинно счетоводство не носят отговорност за събиране на държимите суми, а само изготвят така наречените изравнителни сметки, което създава допълнителни трудности на топлоснабдителните дружества, които трябва да върнат парите на надплатилите, но много трудно могат да съберат пари от онези, които трябва да доплатят. И понеже нито топлоснабдителните дружества, нито фирмите за топлинно счетоводство са заинтересовани от точното разпределяне на портебената енергия между абонатите, съществува още една причина да се съмняваме, че то се извършва коректно.