Преглед за печат
Замислих се вчера гледайки изключително сложна мрежа на паяк. Това е инстинкт за паяка и я строи без да е учен, тоест е закодирано в ДНК-то му. Също и една птица (да не говорим за пчела или муха) знае да лети без да е учена за това. Като програмист и любител авиомоделист разбирам колко сложен е процеса на летене. Та въпроса е как такива сложни поведения се кодират в ДНК? Не е ли ДНК само за "хардуерната" част от тялото?
Размисли?
темата има потенциал да се разгърне до Въпросът за живота, Вселената и всичко останало :)
ДНК не е само за хардуера, или ако трябва да погледнем по-холистично върху нещата, то тогава трябва да започнем да даваме дефиниции на тяло, живот, поведение, инстинкт и т.н., но пък ако не го направим, рискуваме да не се разберем един друг.
в общи линии нещата се свеждат до принципа:
колкото по-малка е нуждата от въвеждане на нова информация, т.е. нова реакция спрямо променяща се околна среда, толкова по-голям превес има инстинкта над обучението, толкова по-готов се ражда един организъм за пълноценно съществуване, и толкова по-небезпомощен се появява на света.
идеален пример са насекомите, да, но зададем ли си въпроса относно теорията "колективен разум", която най-добре обяснява сложните физически и социални структури в един кошер/мравуняк/... и изведнъж увисваме във въздуха. просто знанията ни не са се разпрострели дотам, че да обяснят тези неща.
споменаваш летенето... ето ти една напълно достоверна теория на прима виста:
ядели си малките динозавърчета плодове по дърветата, някои падали, някои - не. всяко от падащите панически мятало крайници, барем се залови за някоя клонка. всичките падали и си трошели по някой кокал и умирали. само че малко по малко се оказало, че тези с по-увисналата кожа под предните крайници падали по-меко, умирали по-рядко и давали поколение с доминиращ алел на характеристиката "увиснала кожа под предните крайници". и децата им махали панически да се уловят за някоя клонка, докато се оказало, че при паническото махане, взели, че започнали да планират. някои планирали по-скоро надолу и пак си чупели кокалите, някой обаче планирали напред. оказало се, че планиращите напред имали по-добър вестибуларен апарат... и така, и така, и така.... и ето ти белоглавия орел, и кокошките, и кивитата...
всяко сложно наглед поведение се разбива до елементарен и прост елемент (това като програмист ти е ясно ;). това, че ние не можем да летим не е сложно. птиците пък не могат да си извадят песъчинка от окото с крило. представи си колко сложно им се струва на тях това, което за нас е нормално :)
е да де, но летенето е поведение. също и строенето на гнезда. Или миграцията. Въпросът е как мозъкът има качен "BIOS", нали мозъкът е невронна мрежа, как така е пре-програмирана когато ДНК ужким само казва как да се построи а не как да се програмира?
Цитат:
The more fundamental question to ask is: Is evolutionary theory even complete? There is no possible way that an incomplete theory can be factual within any framework of science. Being incomplete doesn't necessarily mean it's wrong, but it cannot be both factual, and yet incomplete.
Charles Darwin devoted an entire chapter of “The Origin of Species” to instinct. He correctly states that instincts are as important as structure, meaning that useful anatomical features become useless unless they are used by the life form. Instincts, although barely defined, are understood by most people: they are the behaviors in life forms which use the features of anatomy for a specific function, and they are passed down to the next generation with such accuracy and fidelity, that the offspring don’t even have to learn the behavior, it’s just “there.” A perfect example is the nest building instinct in weaver birds.
What makes evolutionary theory incomplete is that there is not even an explanation as to how these instincts might work. The conundrum is that we are told to believe that DNA is the only way in which to pass on heritable information, which is well understood in its ability to code for proteins. Proteins and amino acids have a discreet code in DNA, so where and how are instincts encoded into DNA?
Remember that hard evolutionary theory has given itself DNA as the only mechanism for inheritance. It is not enough to merely say that instincts must be in DNA. It is also not enough to claim that tinkering with genetic code alters some instincts, therefore genes control instinct. Considering the millions of physical cells and systems that must be present in order for a life-form to properly function, it is not surprising that tinkering with DNA might appear to be causing a change in instinct, but this is an argument from ignorance. Just because you can destroy a complex machine, does not mean you know how it works.
The subject of instincts and genetics puts the whole theory of evolution into unknown territory, a place where we lack knowledge of the brain, which is key in instincts, and an absence of a science of consciousness. This one subject alone is perfect support of the fact that evolutionary theory is at best incomplete, and an incomplete theory defended as if it was factual, is most definitely bad science.
What is the origin of instinct?
The discovery of DNA should have brought the "instinct problem" to light, but it did not. And this is the tell-tale proof that skepticism of evolutionary theory is dead, and the religion of it thrives instead. DNA showed us it is the actual structure that holds heritable information, DNA is the actual substance that evolves. So anything about a creature that can evolve must be in the DNA. So what about instincts? Where are instincts in DNA?
What should have happened after the discovery of DNA, is a massive effort to unravel the method by which congenital knowledge (instinct) is encoded in DNA. This is absolutely demanded by logic. Darwin wrote a whole chapter on instincts, and laid down the logical claim that they must have evolved, in the same way that a creature's physical structures did.
This required reconciliation between DNA and instincts is not possible with our current philosophies about life, which I will show shortly, and no-one to my knowledge is even trying. If you were to look in any book that explains or supports evolutionary theory, you will probably not find the word "instinct" in the index! If you do find it, it will not say a word about the problem about reconciling instincts with DNA.
So why is there a complete black-out on the subject of genetic instincts? Because Darwinian evolutionary theory cannot afford to tackle something which reveals its own failure. I realize "failure" is a strong word, but trying to bend the facts around, to make DNA capable of encoding instincts and allowing them to evolove the same way a bird beak does - is not scientific. So instead of dealing with this issue, evolutionary theory avoids it all together.
Here is the problem: If instincts really are encoded in DNA, there are two reasonable ways it could happen: The DNA would contain a complete blueprint for the assembly of a creatures brain, down to the last neuronal connection, and thus creates instinct by way of pre-configuring the brain. An analogy to this would be building a computer's memory with data already in the circuits. This scenario is most likely ruled out from the start because the amount of digital information required to construct a complete brain to that exactness would exceed the amount of DNA available in the average genome.
The second possibility is that within the genome of a creature, is a gene devoted to an instinct (such as nest building). The creature's brain would then have the ability to read this gene as a program instruction. This section of DNA would be compact enough to fit in the genome, written in a format that allows for slight errors, or has "room to evolve," but is still specific enough to direct the critical, and life sustaining behaviors of an animal. This also would mean that the brain has the ability to extract information from DNA and turn it into behavior, which seamlessly integrates with the creature's intelligence.
In my opinion, trying to fit the phenomenon of instincts onto a one-dimensional string of data (DNA) is not supportable by evidence. Trying to do so opens up a Pandora's box of even bigger questions, like: "What if instincts are not in DNA?" or "what if the brain is not a computer, but a reciever?" And so on. If there were an answer to the instinct question by evolutionary theory, we would have had it by now. I suspect that to get an answer, evolutionary theory must be put aside. This is a question left behind for more than fifty years, and I say it is no accident - Evolution has no answer, and better for the theory that nobody knows about it
Над тоя въпрос за инстиктите и аз много пъти съм се замислял (повърхностно де, когато зяпам нещо по телевизията свързано с инстинкти, не предендирам за експертно мнение).Цитат:
Първоначално публикувано от naughty hacker
Предполагам, че много от нещата (не всички, но една не малка част) които наричаме инстинкти не са такива в смисъла който влагаме под понятието "инстинкт" и имат далеч по-просто обяснение.
Пример:
Бебе1 реве по-силно от Бебе2. Един вещ "инстинктолог" би казал, че това Бебе1 има по-силен инстинкт да реве силно и това е заложено в неговата ДНК, а един "прост" педиатър би казал, че Бебе1 има по-голям гръден кош от Бебе2 и това е заложено в неговата ДНК.
С този измислен пример искам да покажа, че е възможно по навик да казваме за някои действия че са инстинкти, а те просто да са следствие от нашата индивидуална структура в комплект с моментната заобикаляща ни среда.
Замислял съм се над въпроса, ако един плъх бъде заченат и роден в безтегловност и пак в безтегловност порастне, то после като бъде поставен в среда с гравитация дали инстинктивно ще почне да ходи, или ще трябва тепърва да се учи или вече ще е късно да се научи на туй елементарно действие