Неочакван гост

<font size="3">Неочакван гост</font id="size3">

Иван Дончев

Вирусът генерира програмна грешка и екранът замръзна, обагрен в успокояващото синьо на програмните грешки. По време на рестартирането той отдели малко място от системния дял. Приложи му неравноделно форматиране с големина на сектора изменяща се по псевдопроизволна периодична функция и разположи байтовете на ядрото си върху него.

Oперационната система продължи зареждането си.

Вирусът

Новият дял беше съвсем мъничък. При положение че съвременните операционни системи разполагат с огромни количества почти универсален код, вирусът не виждаше защо трябва да инсталира свой собствен. Той търпеливо направи профил на системата и го компресира. Опита да се свърже със сървъра си на последния известен интернет адрес. Без успех. Според план Б установи връзка с IRC мрежата UnderNet и след проверка на деня от седмицата (четвъртък) направи списък на всички стаи с точно четирима участници. 246 стаи. Ако притежаваше емоции, щеше да се зарадва. Вирусът влезе в първата стая и поздрави: „Някой да е виждал моето малко коте?” При вероятност 1:246 не получи отговор в правилния формат до 7 секунди и премина към следващата. Не бързаше. След 12 минути при вероятност 1:143 потребител с име Умсопогаас му отговори „Опитай на 109.23.10.67”. Провери IP адреса на Умсопогаас. Изчисли средната квадратична стойност между него и обявения 109.23.10.67 и потърси сървър на получения адрес. Сървърът отговори. В базата данни се съдържаше обширна информация за повечето популярни програмни продукти, като регулярно се добавяха нови данни. Заявката на отдалечения вирусен клиент беше изпълнена за 14 секунди и му бе върнат списък относителни адреси, от които да сглоби собствения си код.

Вирусът генерира програмна грешка и зачака системата да се рестартира.

На екрана се появи панел. Неговите цветове се сплетоха в шарени фрактални форми и запреливаха в почти извънземна анимация. Клатушкайки се, премина пингвин. Последваха надписи.

„Добро утро! Часът е 9:34 и вие сте заразени с Мутикс. Това е новата линукс базирана операционна система. Тя е напълно безплатна и е с отворен код. Самонастройваща се, самоинсталираща се и саморазпространяваща се. Приложенията, инсталирани на вашия компютър, са напълно съвместими с Мутикс. Списък с отстранените по време на инсталацията грешки може да намерите във файл /var/logs/install.log. За да стартирате Мутикс, натиснете ОК. За възстановяване на старата операционна система натиснете Cancel и играйте Minesweeper. При резултат под 200 секунди ще получите достъп до менюто за деинсталация. Екипът на Мутикс ви желае приятен ден.”

Човекът

„Стига, бе!... „ - потребителят примига невярващо. Бързо посегна към бутона на захранването и рестартира компютъра. Анимация, пингвин, надписи... Ужас!

Този път имаше допълнителен ред горе вдясно, изобразен на виненочервен фон.

„001 рестартирания. За алтернативна деинсталация на Мутикс рестартирайте още 332 пъти. За бърза деинсталация - играйте Minesweeper.”

Потребителят отново загаси компютъра. Помисли малко, порови в чекмеджето на бюрото си и извади оттам антивирусна дискета. Пъхна я във флопито и щракна шалтера. Дискът се завъртя, но екранът остана пуст. Сигурно дискетата бе повредена от дългото стоене в чекмеджето. Човекът с въздишка я метна в кошчето и пак рестартира.

Новият надпис гласеше: „002 рестартирания. За алтернативна деинсталация на Мутикс рестартирайте още 331 пъти. Програмните прекъсвания, използвани от вашия антивирусен софтуер, не се поддържат в новата версия на системния ви BIOS. Моля, използвайте вградения в системата антивирусен софтуер. За да стартирате Мутикс, натиснете ОК. За възстановяване на старата операционна система натиснете Cancel и играйте Minesweeper. Екипът на Мутикс ви желае приятен ден.”

Паниката се смени с любопитство и потребителят натисна Cancel. Отвори се познатият прозорец на Minesweeper. Щеше да играе, дори и след това вирусът да му форматира диска.

Играта

Квадратче по квадратче той защрака по минното поле. Забеляза, че маркираните досега мини не са еднакви. Спусъците им бяха разположени по различен начин, несиметрично. Всички изглеждаха някак празни, стари и безвредни. Обезвредени...

БУУМ!

Удари мина. Сигурен беше, че правилно е пресметнал позицията. Отново огледа числата. Всичко си беше наред. Но тази тройка му се беше видяла като двойка. Странно...

„Ще стартираме ли Мутикс? ОК за зареждане, Cancel за още една игра?”

Да играем пак. Този път по-внимателно. Вече беше разчистил повече от половината поле, когато пред очите му две числа избледняха и се размениха. Нищо чудно, че беше загубил - играта хитруваше! Докато му остана една четвърт неразкрити мини, беше засякъл още три размени. Числата се подреждаха по такъв начин, че да не може да се каже със сигурност къде е мината. Спомни си старите цифри на едно от разменените места. Прецени къде е отишла мината и я маркира.

Играта продължи така, докато му останаха две мини в долния десен ъгъл в поле от 2 на 2 квадратчета. Шансът беше 50:50. За жалост не беше проследил движението... 194, 195, 196... отброяваха секундите. Какво пък! Click...

БУУМ!

Мината изгърмя, излезе на преден план, уголеми се и му се усмихна:

„Ти загуби. Искаш ли да поиграем шах? Ако ме биеш - ти печелиш.”

Мината го гледаше спокойно и очаквателно. Внушаваше доверие. „ОК” - избра той и пред него се разкри дъската на програмата за шах, която беше инсталирал миналата седмица. Само че фигурите на противника компютър бяха сменени. Пешките бяха малки пингвинчета. Топовете - кули, направени от ледени блокове, конете - бели мечки, а офицерите - дългунести тюлени. Царицата беше полупрозрачна ледена кралица. Цар беше... Дядо Мраз.

Човекът погледна настройката на трудността. „Ха-ха!” - начинаещ компютър. Играта продължи кратко. Мутикс явно направи грешка, като се довери на чужд софтуер в толкова важен момент.

Извоювал сладка победа, потребителят стоеше пред надпис: „Честито! Вие победихте. Натиснете ОК за деинсталация или Cancel за стартиране на Мутикс.”

Мишката се стрелна към ОК, след това спря. Човекът се поколеба за момент.

„Дай да го видим все пак това чудо! Винаги мога пак да го бия на шах.”

Мутиксът тихичко се ус*михна*.

* Както вече казахме, операционната система няма чувства. Затова тя просто установи флага си за усмивка в 1