Цитат:
Нашето буржоазно общество спокойно наблюдава как чрез театъра и киното, чрез упадъчната литература и сензационните вестници всеки ден тровят народа. И след всичко това продължава да се учудва защо нашите народни маси не били достатъчно нравствени. За това бях много чел и много учил.
Ще кажа и това, че под „четене“ разбирам може би нещо съвсем различно от това, което смята преобладаващата част от нашата така наречена „интелигенция“.
Познавам мнозина, които „четат“ безкрайно много — книга подир книга, буква по буква, и въпреки това не мога да нарека тези хора по друг начин освен „начетени“. Разбира се тези хора притежават голямо количество „знание“, но техният мозък е съвършено неспособен що-годе правилно да усвои, регистрира и класифицира възприетия материал. Те изобщо не притежават способността да отделят в книгата ценното от ненужното, да задържат необходимото в главата, а излишното, ако е възможно, просто да не виждат и при всички случаи да не се обременяват с баласт.
Защото четенето не е самоцел, а само средство към целта. Четенето има за цел да помогне на човека да получи знания в областта, в която са неговите способности и целенасоченост. Четенето предоставя на човека онези инструменти, които са му нужни за професията, независимо от това дали става дума за обикновена борба за съществуване или за удовлетворяване на по-високи потребности. От друга страна, четенето трябва да помогне на човека да си изгради общ мироглед. Във всички случаи е еднакво необходимо съдържанието на прочетеното да не се отлага в мозъка като съдържание на книга. Задачата не е да се обременява паметта с определено количество книги. Трябва да се стремим в рамките на общия мироглед мозайката от книги да намира своето място в умствения багаж на човека и да му помага да укрепва и разширява светоусещането си. В противен случай в главата на читателя ще има само хаос. Механичното четене се оказва съвсем безполезно независимо от мнението на нещастния, нагълтал се с книги читател. Такъв читател понякога напълно сериозно смята себе си за „образован“, въобразява си, че добре е опознал живота и се е обогатил със знания, а същевременно колкото повече трупа такова „образование“, все повече и повече се отдалечава от целта си. Накрая той ще завърши или в санаториум, или като „политик“ в парламента. Който работи така над себе си, никога на успява да използва хаотичните си „знания“ за целите, възникващи пред него във всеки един момент. Умственият му баласт е насочен не към живота, а към мъртвите книги. И въпреки че животът много пъти ще го подтиква да взима действително най-ценното от книгите, този нещастен читател ще съумее единствено да се позовава на някоя страница от прочетеното, но не и да я прилага в живота. Във всеки критичен момент такива мъдреци с пот на лицето търсят в книгите аналози и паралели и разбира се неизбежно правят грешка.
Ако това не беше така, то политическите действия на някои наши учени-управници щяха да бъдат напълно необясними. Тогава щеше да ни остане единствения извод: вместо патологични наклонности те притежават чертите на обикновени мошеници. Човек, който умее да чете правилно, ще успее от всяка книга, всеки вестник и всяка прочетена брошура да вземе всичко ценно, което действително има не само преходно значение. Той ще успее да разчлени и усвои новия материал така, че той да му помогне да уточни и попълни по-ранните си знания и да получи нова информация, която ще му помогне да обоснове правилността на възгледите му. Ако пред такъв човек животът внезапно постави нови въпроси, паметта му моментално ще му подскаже онова от прочетеното, което именно е необходимо в дадената ситуация. От материала, натрупан в мозъка му в продължение на години, той бързо ще успее да мобилизира нужното му за изясняване на поставения нов проблем и за правилния му отговор.
Само такова четене има смисъл и цел.
Този оратор, който не успее в тази последователност да усвои материала си, никога няма да е в състояние, натъквайки се на възражение, достатъчно убедително да защити собствения си възглед, даже и той да е хиляди пъти правилен и да съответства на действителността. Във всяка дискусия паметта непременно ще подведе такъв оратор, в нужната минута той няма да намери нито доводи в потвърждение на своите тезиси, нито материал за опровергаване на противника. Ако става въпрос за оратор, който може за засрами само себе си, то това е половин беда: много по-лошо е, когато сляпата съдба направи от такъв всезнаещ и заедно с това нищо не знаещ господин ръководен орган на държавата.
Що се касае до мен, още от ранна възраст се стараех да чета правилно. За щастие за това ми помагаха и паметта и разбирането. В това отношение периодът във Виена беше за мен особено продуктивен и ценен. Възприятията от ежедневието ме стимулираха да се задълбочавам в изучаването на всички нови и най-различни проблеми. Получавайки възможността да обосновавам практиката с теория и теорията да проверявам на практика, аз се предпазих от това теорията да ме откъсне от живота, а практиката да ме лиши от способността да обобщавам. По този начин опитът от ежедневието ме подтикна към основателно теоретично изучаване на два много важни проблема освен социалния. Кой знае, кога именно щеше да ми се наложи да се задълбоча в изучаването на марксизма, ако тогавашният период не ми напъха направо в лицето този проблем.
