На 66 години си отиде един от най-великите писатели.
Дори не знам какво да кажа ...
Може би само едно : БЛАГОДАРЯ ти Тери, и RIP!
Преглед за печат
На 66 години си отиде един от най-великите писатели.
Дори не знам какво да кажа ...
Може би само едно : БЛАГОДАРЯ ти Тери, и RIP!
един от най-добрите фантасти и сатирици
брилянтен ум, неподражаем хумор, уникална вселена
жертва на алцхаймер, на 66 години, поддръжник на евтаназията, писател до последния си дъх
загубата за световната литература е огромна
незабравим творец, книгите му ще се четат винаги, заедно с тези на починалите през последното десетилетие азимов, шекли и а.кларк
който не го е чел приживе, подканям го да го открие постмортем
един от малкото писатели, които съжалявам, че вече съм чел, защото не мога да ги прочета отново за пръв път!
Почивай в мир Тери Пратчет.
Велико въоображение.
Тери напусна Диска на Света. Считано от днешна дата световната простотия е с една идея по-безкрайна. Опасявам се, че овакантеното от остроумния разказвач място ще бъде запълнено от някой оттенък на сивото.
Малцина са наясно с вътрешния гняв, който движеше наглед благодушен мъдрец - интересен откъс от впечатленията на Нийл Геймън: http://www.theguardian.com/books/201...ly-neil-gaiman
"Terry’s authorial voice is always Terry’s: genial, informed, sensible, drily amused. I suppose that, if you look quickly and are not paying attention, you might, perhaps, mistake it for jolly. But beneath any jollity there is a foundation of fury. Terry Pratchett is not one to go gentle into any night, good or otherwise.
He will rage, as he leaves, against so many things: stupidity, injustice, human foolishness and shortsightedness, not just the dying of the light. And, hand in hand with the anger, like an аngel and a demon walking into the sunset, there is love: for human beings, in all our fallibility; for treasured objects; for stories; and ultimately and in all things, love for human dignity.
Or to put it another way, anger is the engine that drives him, but it is the greatness of spirit that deploys that anger on the side of the аngels, or better yet for all of us, the orangutans.
Terry Pratchett is not a jolly old elf at all. Not even close. He’s so much more than that."
,,Много пъти беше гледал Смърт в лицето ,или,по-точно много пъти Смърт бе гледал задната част на бързо отдалечаващата му се глава и внезапно перспективата да живее завинаги не му се понрави'' . ,,Не мисли за него като за умиращ,каза смъртта .Само мисли за него като напускащ,за да избегне навалицата''. Почивай в мир,велики магъоснико !
Нека почива в мир... де живее градската стража, леля Ог, килимените хора и т.н....
няма много какво да се каже... любим на много хора при които е сега. мисля че взе да става по-весело от незелената страна на тревата...