Цивилизацията убива инстинкта за оцеляване

Едно интересно интервю с д-р Хараланов, което си струва да се прочете.

Д-р Харалан Александров е социален антрополог, преподавател в Нов български университет и в Бургаския свободен университет по социална политика и развитие на общностите. Той е консултант и един от активните сътрудници на Българския институт за отношения между хората. Повече от четири години на обществени начала д-р Александров участва като експерт в различни проекти и програми на Младежкия алианс за развитие.



Цялото интервю можете да прочетете тук:

http://www.standartnews.com/archive/...view/index.htm

Според мен, съзнанието човешко не би се променило. Всяка народност има свои собствени защитни механизми от всего рода стрес. Българинът е силно емоционална личност, но "прекрасния" му живот го е изпекъл на огъня на апатията и стараейки се да запази своя собствен баланс преживява дълбоко в себе си чуждата неволя, но не дава гласност на състраданието си.



Не оправдавам реакцията на българските туристи на остров Пукет (до колкото правдоподобно са изнесени към общността), но ние винаги сме разбирали трагедията, едва когато достигне нашите нозе.

Според мен, не е правилно да се приписват човешки черти като характерни за цял народ. На повечето хора - може би, но не на всички. Всеки индивид има уникално светоусещане и реагира по уникален начин на различните ситуации, включително и на това разрушително цунами конкретно.



В интервюто е казано:



<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Въпрос: Не е ли абсурд в ерата на супермодерните технологии седемте часа от появата на цунами до връхлитането на вълната убиец върху брега да се окажат недостатъчни да се предупредят застрашените хора?

Отговор: Организациите, на които е била възложена тази задача - да бдят за сигурността, са се отнесли така не поради лошотия, а по тежко безотговорен начин....</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">

Беше съобщено, че в Индия е било обсъждано закупуването и инсталирането на система за ранно предупреждение за вълни цунами. Но начинанието е било преценено като нископриоритетно и отложено за по-нататък...

Какви супермодерни технологии? Цунамито се движи дълбоко под повърхността и едва в плитки води става опасно (и видно) за намиращите се на повърхността.



<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Въпрос: Как ще коментирате безумието с даренията и помощите? Първата пратка например е била от вълнени одеяла, при 28 градуса температура в района?

Отговор: Това е типично институционална реакция - пращаш това, което имаш. А това, че институциите са абсолютно неадекватни да действат смислено, не е никаква новина.

Въпрос: Това не е ли пълна липса на загриженост? Защо се прави, след като е безсмислено?</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">

Пращането на вълнени одеала - безумие и пълна липса на загриженост? Журналистът и д-р Хараланов явно никога не са спали под открито небе...

Относно липсата на загриженост: всъщност целият свят откликна. Не само държавните органи и обществените организации, които обикновено се нагърбват с помощите за бедстващите райони, но и стотици хиляди хора отделиха от залъка си. Факт е, че в някои страни помощите от доброволни пожертвувания надминаха държавните.



<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">"За мен е по-интересна ограничената способност на българите да се солидаризират в трагедията. Отчуждени са от собствените си емоции, от собствените си морални ценности....".</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">

Ако това бе вярно, дунавските българи (т.е. ние) нямаше да оцелеят като народ при многократните продължителни опити за асимилация от византийци, турци, руси...



Туристите на остров Пукет въобще не са "представителна извадка" от българското население. Аз си мисля (поправете ме), че не са чак толкова много нашите сънародници, които ходят на почивка на 13000 км. от тук. Там, според мен, мотивът е бил: "Платил съм една камара пари за почивката... Значи ще си почивам напук на всичко!".

Което е нечовешко. Но е характерна черта на начина на мислене на повечето новоизлюпени богаташчета, още ненарадвали се на моженето си.