Новини
Форум
Актуално
сървър
[size=16px]МВФ насърчава изземането на все повече пари от гражданите[/size]
Димитър Чобанов, И.П.И.
Приключи неофициалното посещение на ръководителя на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България * Ханс Фликеншийлд, по време на което той обсъди с представители на държавните институции политиката им в края на 2005 и през 2006 г. Според публично достъпната информация не е постигнато съгласие по някои основни моменти и предстоят допълнителни преговори.
Според шефа на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд дефицитът по текущата сметка е съществен проблем за българската икономика и трябва да бъде компенсиран с бюджетен излишък в размер от поне 3% от брутния вътрешен продукт (около 1,37 млрд. лв.). Прогнозите на МВФ са този дефицит да достигне 13,8% от БВП за 2005 г., а евентуалното превишаване на тази граница трябва да бъде съпроводено с допълнителни икономии. Намаляването на разходите в бюджета е нещо положително и трябва да бъде приветствано. Постигането на бюджетен излишък обаче означава, че дори при сегашното състояние на неефективни публични услуги, за които се изразходват твърде много средства, правителството е отнело от гражданите повече пари, отколкото са му необходими. Това се случи през 2004 г., когато излишъкът беше около 1,7% от БВП, ще се случи през 2005 г. (временният излишък до края на октомври е в размер от 1,643 млрд. лв. или над 3,9% от очаквания БВП и вероятно в края на годината ще бъде поне 2% от БВП). Представителят на МВФ настоява за същото развитие и през 2006 г.
Политиката на поддържане на бюджетен излишък е неправилна, тъй като лишава гражданите и фирмите от доходите, които самите те са изработили, като дава възможност на правителството да използва парите според собствените си желания, които могат да се различават твърде много от тези на хората. Допълнително отнетият ресурс, от една страна, ограничава потреблението, което е една от целите на МВФ, но от друга * не позволява да се извършат някои инвестиции, които биха имали позитивно влияние върху производството в страната. Тоест те оказват съществено влияние не само върху търсенето, но и върху предлагането. Временното постигане на по-ниско потребление става за сметка на намалените възможности за по-дългосрочно нарастване на предлагането.
Нека да разгледаме динамиката на вноса на стоки според последните данни от БНБ до месец октомври 2005 г. Анализираме ситуацията на годишна основа * нарастването на вноса на потребителски стоки е с около 409 млн. евро повече спрямо предходния период. Това допринася за около 13% от общото нарастване на вноса. Вносът на инвестиционни стоки се увеличава с 1, 012 млрд. евро или около 32% от общия прираст, като останалата част се дължи на суровините и материалите (24%), енергийните ресурси (30%) и други стоки (1%). Тъй като България е относително бедна на природни ресурси, за да работи икономиката е нужно те да бъдат внасяни от чужбина. След това те се преработват и голяма част от тях служат за производството на стоки за износ. Например нарастването на вноса на енергийни ресурси с около 940 млн. евро трябва да се съпостави с увеличаването на износа им с около 405 млн. евро, като трябва да се отчетат по-високите цени на горивата през периода.
Следователно дефицитът по текущата сметка е признак, че икономиката работи, в нея влизат капитали, а общото салдо по платежния баланс, което се измерва чрез промяната на валутните резерви на страната, е положително. Тук притеснението на представителите от МВФ е за увеличаването на външния дълг на частния сектор. Причините за него обаче могат да се търсят именно като резултат от прилагането на мерките на фонда. От една страна, БНБ предприема силно рестриктивни действия срещу нарастването на кредитите, а от друга * правителството отнема повече пари от гражданите и фирмите. При състояние на нараснала стопанска активност в момента търсенето на кредити се насочва извън банковата система и извън страната, което води и до по-големи външни задължения.
Някои от съветите от МВФ носят ползи за икономиката. Намаляването на бюджетните разходи, извършването на реформи в някои сектори, изплащането на външен дълг са препоръки, които трябва да бъдат спазвани. Реформите в образованието и здравеопазването значително изостават, което води до нарастваща неефективност, влошаване качеството на услугите и повече разходи. При тази ситуация исканията за по-високи заплати за учителите са пример за това как една добре организирана група в обществото, която осъзнава своя интерес, може да се възползва от държавата за да увеличи благосъстоянието си за сметка на данъкоплатците. Броят на учениците намалява поради по-ниската раждаемост и емиграцията, но това не води до съответно намаляване на учителите и разходите за издръжка на образователната система. По-високите заплати трябва да са следствие от по-доброто качество на образованието или съответната услуга, която се предоставя.
Тук трябва да се спомене практиката да се отпуска 13-а заплата на бюджетните служители. Тя е изцяло неправилна, тъй като източникът на средствата не е бюджетът, а работещите в частния сектор. Те са тези, които са работили повече през годината, създали са повече доходи и на тях се полага награда за труда и предприемчивостта им. Само че тази награда се отнема принудително чрез данъците и се дава на други хора, приносът на които е трудно измерим. Едно възможно решение е допълнително събраните пари да се връщат обратно на хората чрез чек, както се прави това в някои страни по света. Това обаче създава възможността през следващата година отново да се реализират значително повече от планираното приходи в бюджета, както ще стане през 2006 г., когато преизпълнението ще бъде поне 1 млрд. лв.
Оригиналът: http://www.monitor.bg/opinions/artic...cid=50&eid=573
Nice, eh?.. :knuppel2:
Отговор с цитат
Първоначално публикувано от FearMe 
