За катастрофата на наш Ту-154 в Либия през 1977-ма

Тъй като информация за тази необичайна катастрофа не се среща никъде, няма нищо за нея и в нета, позволявам си да преразкажа накратко историята по книгата на Цветан Цаков "Катастрофите - мъртвите и виновните, черна книга за жертвите на българската авиация", издадетелство Меридиан прес, 1994.

През 70-те години на 20-ти век сме били в много добри отношения с Либия, която тогава сме я наричали "Социалистическа народна либийска арабска джамахирия". БГА Балкан предоставя на Libian Arab Airlines свои самолети заедно с екипажите за така наречената "богомолска акция"- превоз на богомолци от Триполи до Джеда (Мека) и обратно.

През 1977-ма отношенията между Либия и Египет се влошават до такава степен, че Кадафи забранява на поданиците си да прелитат над египетска територия. Това обаче значително усложнява задачата на нашите пилоти. Тъй като при обратните полети от Джеда се лети при силни насрещни ветрове, самолетите са натоварени до краен предел с хора и багажи и това допълнително заобикаляне не само на Египет, но даже и на египетският радиоконтрол - е на границата на възможностите на претоварен Ту-154. Затова от Либия е платена допълнителна такса за използване на летището в Бенгази за дозареждане с гориво и продължаване до Триполи. На командирите на самолетите е предоставена възможност да избират според ситуацията - дали да летят директно до Триполи, или да дозаредят в Бенгази. Решението е трябвало да се вземе на 200 - 300 км преди Бенгази. Имало е екипажи, покрили се със слава и получили похвали за директните си полети до Триполи. Тъй като това е икономия за БГА Балкан. Но са кацали почти без гориво.
Командирът на самолет Ту-154 LZ-BTH - опитен ас с 14 000 часа нальот обаче не обичал да рискува. В 22.00 часа (2.00 часа наше време) на 1.12.1977 г. излита от Джеда за полет до Триполи с предвидено презареждане в Бенгази... и "каца" заради свършило гориво, със замлъкнали двигатели на неравна скалиста местност близо до военното летище в Тобрук. Планира с вдигнат нос и затова първият удар със земята е с опашната част. Самолетът се разрушава на 2 половини като предната част спира странично обърната на 420 метра от мястото на първоначалният удар. Пожар няма - няма какво да гори. Загиват 57 пътници, 27 са ранени, включително ранени са и 6-членният ни екипаж, 73-ма са оцелелите.
Как се стига дотук...
Полетът от Джеда до Бенгази протича нормално - над Дамаск, Бейрут и Ларнака на височина 10 650 м. Ту-154 LZ-BTH навлиза в Либийското въздушно пространство в 1.54 часа. Тогава му е предадена и метеообстановката на летище Бенгази. Видимост - 10 км, температура 13С, точка на оросяване 11C. А когато тези стойности са близки - има голяма вероятност от образуване на мъгла. Екипажа не взима под внимание този факт, затова и се изненадва от информацията в 2.19 часа - видимост 200 м, мъгла. В 2.24 часа командирът съобщава че вижда летището и иска разрешение за снижаване. В 2.32 ч съобщава че изпълнява завой към писта 15L, а в 2.35 ч - че се отказва от кацане и иска разрешение за продължаване към резервното летище в Тобрук, на 350 км от Бенгази. Когато е на голяма височина - екипажът вижда летището в Бенгази, докато прелита над него. Но на малка височина при захода за кацане - ъгълът на виждане е вече голям и пистата не се вижда.
РВД Бенгази му дава това разрешение - да лети за Тобрук, съобщава и видимостта там - 8 км...Обаче летище Тобрук е военна база, която постоянно си сменя радиочестотите и не е на денонощно обслужване...и не съществува никакъв писмен документ затова, че Тобрук може да се ползва като резервно летище от Балкан и въобще от граждански самолети. Ръководството на Балкан и пилотите са знаели за Тобрук като резервно летище на Бенгази, но това е било някаква си устна уговорка с либийците, нищо черно на бяло.
Полетът продължава на малка височина - малко над 1000 м, което води до силен преразход на гриво, поради голямата плътност на въздуха на тази височина. Според командира - не бивали да летят на високо, защото ако свършат горивото - бързо щели да загубят височина и да се забият в земята. Имало много такива случаи в бившият СССР.
През цялото време до Тобрук са го търсели по радиото, на всички възможни честоти. Мълчание. Поискали са да им кажат честотите от РВД в Бенгази, от там са им казали да изчакат 5 минути, а след това - че са сменени и са отказали да им съобщят новите честоти. Летели са към Тобрук в неизвестност, като през цялото време са питали и за видимостта в Бенгази - евентуално да се върнат там. Но тя си оставала без промяна - 200 м.
Заради малката височина на полета обаче Ту-154 LZ-BTH губи контакт с РВД Бенгази, няма и контакт с Тобрук и преминава на самолетоводене по бордният радиолокатор. Прави завои наляво-надясно и не намира Тобрук. Вижда обаче късата писта на някакво малко летище в Лабрак, прелита над нея, но в захода за кацане му свършва горивото. Не достигнали някакви си 2 минути....

В заключение българската и либийскат страна, за да не си развалят отношенията случайно - излизат с доклад за катастрофата, в която стоварват вината върху екипажа. И нито дума за мълчаливото рзервно летище Тобрук.

Ето я машината Ту-154 LZ-BTH:

[img width=800 height=538]http://www.airliners.net/photos/photos/6/5/4/0064456.jpg[/img]

http://members.at.infoseek.co.jp/blu...th-lhr2001.jpg