Имало едно време една вещица, притежаваща златно находище. Наемала работник да копае златото при едно условие - да не я лъже. 10% за работника, останалото за вещицата. Десетте процента работникът обявявал, когато предаде целия добив за деня. Ако я излъжел, вещицата го превръщала в камък (имала и доста голяма колекция от статуи :grin:). Как разбирала дали я лъжат? Вещицата била сляпа. Но имала три торби, в които работникът поставял добитото злато. Тези торби й казвали всяка за себе си колко тежи.
Проклятието на вещицата било, че, ако заподозряла някого в лъжа и се опитала да го превърне в камък, а работникът не лъжел, магията щяла да се обърне срещу нея. А заподозрения да стане собственик на цялото богатство.
Много статуи създала вещицата (има съмнения, че скулптурите на китайската войска са нейно творение)...много злато натрупала...много време минало...докато не се появил един от нашите - тарикат и акълия. Един ден само си предал златото да пробва системата и на следващия ден вече имал план как да вкамени вещицата и да заграби богатствата.
Поставил златото в торбите и казал:
"Полагат ми се 1,6 кг злато от това, което съм добил днес. Както беше уговорката..."
Изслушала вещицата торбите и отсякла:
"Лъжеш!"
След което придобила сивкав отенък и сериозни затруднения в двигателния апарат. А нашия момък забогатял внезапно :grin:
Как е разпределил златото нашия човек така, че да накара вещицата да сгреши?
//едит: правописни грешки
