В кой случай от 10 изваждаме 10 и пак остава 10?
P.S. Темата не е точно за тука, но това е отделен въпрос, ще добавя коментар след решението. :yikes
Преглед за печат
В кой случай от 10 изваждаме 10 и пак остава 10?
P.S. Темата не е точно за тука, но това е отделен въпрос, ще добавя коментар след решението. :yikes
Може да е какво ли не.
Например от 10 дупки изваждаме 10 пирона. И пак си остават 10 (дупките).
Ми нещо такова е отговора (двете ръцете с ръкавици), само че моята логика е, че в началото тогава не сме имали 10 дупки, а 10 дупки и 10 пирона. Както и да е, основната цел на публикуването бе да покажа какво учат децата - задачата е от помагалото по математика за 2-ри клас и е част от домашното на дъщеря ми за утре. Аз на такава задача не мога да дам отговор. А ми е интересно, ако след време щерката на някое контролно на задачата 10-10=? напише за отговор "Не знам, зависи какво вадим" и получи двойка какво трябва да и обясня?
1-ва мисъл: 10(десетично) - 10(двоично) = 10(осмично)
2-ра мисъл: ако от 10 автора на учебници извадим 10 мозъка си остават съвсеем същите 10 автора на учебници. важи и за министри на образованието... и науката
3-та мисъл: решението на задачата има нещо общо с базука
И аз родителски се провалих преди няколко години на същата задача в същото домашно.Цитат:
Първоначално публикувано от etg
От 10-те футболисти на терена ("5-ков" не го броя) ако извадим от игра примерно номер 10 (Йовов), на терена ще останат 10 левскарчета.
Иначе жалко за децата, наистина.
Днес ми се наложи да преглътна твърдения на петокласник от добре назубрения му урок от часовете по информатика:
"РАМ означава оперативната памет на компютъра; хард-диска не е РАМ"
Какво му е на твърдението на петокласника, че да се преглътва?
Моите представи за нещата са други. Съмнявам се, че не ме разбираш, но все пак ще се обоснова относно "преглъщането". Сега тук ще е малко в научно-популярен формат, но ако има нужда, допълнително ще се обоснова в отделен пост.
1. Понятието "памет" идва в информатиката от тъй-наречените "Машина на Пост" и "Машина на Тюринг" - това са абстрактни математически модели, които са изиграли фундаментална роля за възникването на понятието "алгоритъм" в началото на миналия век и науката "Информатика" по-късно.
За тези, които не са чували за "Машина на Пост" и "Машина на Тюринг" ще добавя, че в тези теоретични модели си има строго дефинирано понятие "памет" представляващо крайна или безкрайна лента от клетки, като във всяка клетка могат да се записват символи от предварително дефинирана азбука от символи.
В първите реални изчислителни машини, клетките на паметта са били изградени от разни лампови елементи, които са можели да пъддържат две състояния и на практика е можело да се симулира крайната лента от "Машината на Пост" или "Машината на Тюринг", като азбуката е ограничена до символа "0" и символа "1" - това ограничение от два символа всъщност се е оказало че въобще не е толкова ограничаващо и напълно достатъчно от теоретична гледна точка, а пък от друга страна е много по-лесно за реализация от инжинерна и икономическа гледна точка и си е все така и до днешно време с азбука от два символа. По-късно лампите са заменени с полупроводникови елементи и т.н.
Още по времето на лампите, се е установило едно голямо неудобство - при всяко спиране на тока паметта се нулира. И от чисто практически нужди се е наложило да се изобрети и разработи памет, която да си пази състоянието и без ток. Появяват се перфокарти, перфоленти, магнитни ленти, флопи-дискове, твърди дискове, NAND-чипове, SSD, и т.н.
Това което искам да кажа дотук, е че (би трябвало) за един преподавател по Информатика паметта да е "памет", независимо от нейното инжинерно представяне във вид на лента, дискета, диск, флашка, или пък оная плочка с многото чипове дето се завира по специални слотове на дънните платки на днешните персонални компютри.
2. Пак тогава някога в зората на първите изчислителни машини се появяват и понятията RAM и ROM. Това са характеристики на паметта (а не са някакви хардуерни компоненти) и тия характеристики показват какви действия могат да се извършват с тази памет. RAM е съкращение на "Random Access Memory" и най-простичко казано, смислово означава "памет за четене и писане" (лентата в "машината на Тюринг" е такава - RAM). Съответно ROM идва от "Read Only Memory" и смислово и дословно означава "памет само за четене".
Разделянето на паметите по тези две характеристики е дошло както от теоретични причини, така и от практически. Теоретични, защото (в науката "Информатика") вече е имало и теоретични модели за които е имало нужда от тия два вида памети RAM и ROM и практични, защото е имало практическа нужда от такива "статични" ROM памети, а също е било по-лесно и по-евтино да се произвеждат ROM-памети(ROM-чипове), вместо RAM-памети(RAM-чипове) невлияещи се от захранване. Тук би трябвало да отворя скоба и да обяснявам, че дори от инжинерна гледна точка, (почти) всички памети ROM все пак са (и) RAM, защото поне един път се записва нещо в тях.
3. Дали ще е диск, дали ще е "оперативна памет", дали ще е "USB-флашка", дали ще е презаписваем CD/DVD носител - това са все RAM памети по отношение на характеристиките RAM и ROM.
Защото тази памети могат да бъде лесно променяни и пренаписвани, без значение дали промяната е заради спиране на тока в ел.мрежата, или "идване на ток" по разните му там шини по дънната платка, или пък от лазера в DVD-записвачката.
И считам, че (би трябвало) смисъла който един преподавател по Информатика влага в думичката "RAM", да е онзи който идва от науката Информатика, а не този който идва от инжинерния жаргон.
Добавка:
Пропуснал съм да спомена, че думичката "оперативна" в "оперативна памет" идва изключително от инжинерните среди, а не от Информатиката. В Информатиката си има фундаментално понятие "памет" (без "оперативна" отпред), а лепенката "оперативна" има смисъл единствено в ... ъъъ, как точно да го кажа ... единствено в "оптимизирането на бързодействието на алгоритмите" - все пак има чувствителна разлика в скоростите на писане/четене в различните "носители памет" и тая "оперативната" е най-бързата.
И надявам се, сега вече е по-ясно защо това твърдение:
"РАМ означава оперативната памет на компютъра; хард-диска не е РАМ"
противоречи на моите представи и защо съм използвал глагола "да преглътна".
Не съм съгласен...
Често в офиса идват купувачи, които явно са били с добър по твоите разбирания учител по информатика, които искат компютър с 500ГБ РАМ.
Което за мен не е правилно представяне на нещата. Смисълът на думата, който се преподава трябва да е реално използвания, а не точно правилния спрямо всички правила. Години наред съм учил в училища и университети сухи представяния на нещата, както трябва да са по книга, повечето от които, по никакъв начин не съм успявал да приложа на практика, а и принципно са неприложими.
Ако към днешна дата в офиса ти дойде преподавател по Информатика и поиска компютър с 500G RAM, то и аз ще си помисля същото каквото и ти.
Но когато става въпрос за урок за точна наука каквато е Информатиката, то там нещата трябва да са такива каквито са си - със съответните понятия и дефиниции.
В случая (според мен) преподавателя не се е справил със задачата, учениците да научат смисъла на нещата, а го е карал по инерция и на практика е преподавал съвсем други неща, които даже са неверни в контекста на съответния предмет Информатика. Бих използвал и по-силни думи за критика към преподавателя, но все пак не съм бил в този негов урок и допускам, че голям дял за грешките имат и самите ученици.
Мога да продължа и така:
Защо преподавателя не е споменал флопи-дисково устройство ?
Ами защото такива артефакти вече не се произвеждат и не се ползват.
Е от какъв зор тогава споменава хард-диск ? Отсега се хващам на бас, че когато този петокласник стане десетокласник няма да се произвеждат вече хард-дискове, а само SSD. Нещо повече, буквичката "D" в съкращението SSD идва не от "Disk", а от "Drive".
И ако се заинатим и продължим нататък, виж какво се получава:
От какво се състои тъй-наречения "RAM" ? Ами състои се от чипове на платка с интерфейс.
От какво се състои SSD ? Пак от чипове на платка с интерфейс !
Тия чипове (и при двете устройства) "памети" ли са ? Да !
Какви са основните разлики между тях които ги правят различни ? Едните си пазят състоянието без захранване с ток, а другите не. А също и голямата разлика в скоростта ...
... Ако преподавателя е имал малко по-разчупен поглед, е могъл да направи страхотен урок ... по Информатика.
Това е едно доста невярно разсъждение. RAM се превежда (и ползва като понятие) като "памет със случаен достъп" за разлика от перфокарти, перфоленти, магнитни ленти, дискети и дискове, които са "памети с последователен достъп". Разликата е, че при RAM скоростта на достъпа до данните (четене/запис) е константен, независимо от мястото им, както и от предходно достъпените. В този смисъл ROM в смисъла, който влагаш в понятието (и който е отново едно много широко и обобщаващо понятие) е вид RAM. Но ROM са се появили исторически по-късно от енергозависимите RAM.Цитат:
Първоначално публикувано от MitkoS
Кашата със "статични" памети (наистина има SRAM), колко практични са и как се произвеждат няма да я коментирам, дори в wiki има достатъчно инфо. :)
Но това са инженерни глупости, друго си е чистата Информатика. Която се е появила като понятие през 1966 г. в СССР, а първият дипломиран специалист по тази наука е през 1982 г. Та аз изобщо не бих се учудил ако някой специалист (вкл. преподавател) по Информатика си поръча ПК (ЕИМ) с 500 ГБ РАМ. :)