Преглед за печат
Абе чета тука една дебела книга и не мога да разбера нещо. В една мрежа със автоматично получаване на IP адреси трябва да има DHCP Server който да "раздава" адресите. А в нашата мрежа в която сме 4 компютъра с атоматично получаване на IP и свързани със Switch, като моя е със споделена Интернет връзка (и статично IP), кой изпълнява тази роля. От административните инструменти на моя ХР виждам че при мен е стартиран само DHCP Client.
"If a network LAN adapter is configured for TCP/IP, and if "Obtain
an IP address automatically" is selected on the IP Address tab in
the TCP/IP Properties dialog box, Windows 98 TCP/IP attempts to find
and use a DHCP service on the attached network to obtain a
dynamically assigned IP address. If it does not find a DHCP service,
Windows 98 uses IP Autoconfiguration Addressing by assigning the
adapter an Class B IP address out of the network number 169.254.x.x
IP address space. In this way, two PCs can be plugged into a LAN hub
and can start without any IP address configuration, and can use
TCP/IP networking for internetworking. Each computer that uses IP
Autoconfiguration Addressing gets an IP address and tests to
determine that the IP address is unique and not already in use on the
LAN."
Ясно. Благодаря ти etg.
Добре де, искам да попитам, как като получават всичко автоматично тези компютри ползват споделената ти връзка към Интернет? За IP адресите стана ясно от поста но DefaultGW и DNS сърварите как се определят? Ще ми е много любипитно да резбера. Мерси предварително.
Автоматични са IP адресите на останалите потребители. Моя е статичен. За шлюз всички ползват моето IP. Трафика отчитам по MAC адресите. Колкото и да мразя M$ трябва да им призная че създаването на мрежа под ХР минава доста лесно. (не и без да се прочете Help-a). Всъщност аз си настройвам под XP споделената връзка, накрая Съветника ми предлага да създаде дискета с която настройвам компютрите под 98.
etg е прав за автоматичното конфигуруране на IP адреси (известно още като APIPA - Automatic Private IP Addressing), има такова нещо, но в случая става въпрос наистина за DHCP, или по точно негова доста орязана версия. Компютърът с Internet връзката играе тази роля. Когато на него бъде стартиран Internet sharing и му бъде указано коя LAN-картата е свързана с Интернет и коя с вътрешната мрежа, IP адреса на последната (вътрешната) става задължително 192.168.0.1 с маска 255.255.255.0, без Default Gateway (шлюз). По тази причина във вътрешната мрежа не трябва да има друг компютър с този адрес. Освен това се стартират още няколко услуги - самата Internet connection sharing service; Autodial feature и Static default IP route - тези двете само ако достъпът до Интернет е през dial-up. Стартират се и още две услуги - DNS proxy и DHCP allocator. С тяхна помощ компютърът започва да работи като DHCP и DNS сървър за останалите компютри в локалната мрежа. Те получават от него следните IP настройки:
- IP address: от 192.168.0.2 до 192.168.0.254
- subnet mask: 255.255.255.0
- default gateway: 192.168.0.1
- DNS Server: 192.168.0.1
Тъй като тези двете услуги не са същински DHCP и DNS сървъри, затова и услугите DHCP Server и DNS Server не са стартирани.
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">цитат:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">IP address: от 192.168.0.2 до 192.168.0.254
</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">
При МS мрежите се използват както е казано по-горе 169.254.x.x адреси, които предполагам също са заделени за локални мрежи и не се рутират навън от тях. Това е с DHCP услугата.
иначе казано яовека си ползва ics /internet connection sharing/ при който на първото рс пускасх да е шлюз а другите ги обикаляш с една дискета и те получават private ip от 192.168.0.2 до 192.168.0.254
това го имаше още в windows 98 и работеше успешно за dial-up