Пътеводител на галактическия стопаджия - The Movie

разочарован, ядосан, изпълнен със съжаление...



трудно ми е да опиша как точно се чувствам след края на този филм. филм, който очаквах като панацея след всичките B-rated low-budget помии, които се изливат ежедневно върху нас.



адамс има късмет, че не доживя да види тази екранизация. но и какво да очаква човек?! как и кой би могъл да "натика" в час и половина несравнимия му хумор, игра на думи и мащабност на идеята "галактически стопаджия"?



моят съвет към всички:



1. ако сте чели книгата и сте фенове - няма да ви навреди. но не очаквайте положителни емоции



2. ако сте чели книгата и не сте я харесали - не си губете времето. няма да ви хареса и след филма



3. ако не сте чели книгата - ПРОЧЕТЕТЕ Я! всичките 5. изчакайте година. прочетете ги пак. чак след това можете да изгледате филма. недейте го гледа сега. ще загубите много!



P.S. малко са книгите, който съжалявам, че вече съм чел. "Пътеводителят" е една от тях. защо съжалявам, че вече съм я чел ли? защото никога вече няма да мога да я прочета пак за ПЪРВИ ПЪТ!

Четох 5-ологията преди повече от 7 години и не мога да ви опиша чувството, с което съм се дървил от хумора на Адамс. Това е нещо уникално, неземно е... Дъглас е невероятен разказвач и ако беше жив, сигурен съм, щеше да има още много "първи пъти", FearMe.



Очаквах [и все още очаквам] филма със зверско нетърпение, но още от сега съм съгласен, че не 90 минути, а 900 да бяха, пак нямаше да стигнат, за да се обхване вселената от емоции, която поражда в душата едно такова велико творение като "Пътеводителя".



Липсваш ни, братко Адамс! [V]



Мир на праха ти и вечен покой.

ivo, има един основен проблем с филма:



той не е непълен, той е СЛАБ!



направен е некадърно, направен е постно, направен е с неразбиране, направен е с неумение. втората половина няма НИЩО ОБЩО с Пътеводителя освен с някои дребни елемнти, които просто нямаше как да бъдат избягнати или изкривени. няма да пиша нищо конкретно, за да не развалям "удоволствието" на никой, но съм на път да се зарека никога вече на де гледам екранизации на любими книги/игри.



ще завърша този си пост по начина, по който се чувsтвам, а именно - "видяхме поредната издънка, DOOM - The Movie е наред" [:(]

Знам, че ще бъда разочарован, FearMe, ама пуста човешка природа... кажи ми как да пропусна нещо, което съм чакал толкова време, как? "Когато няма риба, и ракът е риба", знаеш. Може би разочарованието ще ме подтикне да препрочета поредицата отново - нещо, което не съм правил от 3 години насам. Какво очакваш от днешният комерсиализъм - филмът е предназначен да обере париците не само на задгробните почитатели на един от най-великите фантасти-хумористи на отминалото столетие, но и на дребните в своята битова душевност индивиди, които искат "своята порция ефекти" в ненаситната паст на жадните им извратени подсъзнания и в които понятието "кино" се изчерпва с двучасово блещене по раздвижени картинки и обилно пръскане на лиги при неочакван сблъсък на теоретично невъзможна среща от тези картинки.



Как да се филмира "Пътеводителят"? Невъзможно е или ако поне е възможно, ще бъде сухо, изтискано, безвкусно, преработено до степен "да се хареса на всички". Няма да я има онази индивидуална атмосфера, която си е изградил всеки един от нас докато е чел поредицата, няма да я има тръпката, когато със забързани крачки към вкъщи мислено прелистваш страниците, градиш мними сюжети и се плъзгаш по невъзможни предположения, оставяйки всичко на заден план, дори и собственият си живот. Да, в такъв момент животът ти е в други ръце, макар и несъзнателно, и с чувство на непрестанна жажда, вече знаеш, че си част от тази класика.



Кой може да пресъздаде твоята вселена? Или поне да се доближи до нея? С Адамс няма да стане никога. Нито с Пратчет. Има неща, които никога не могат да се пресъздадат на екран, понеже са строго индивидуални и касаят чувствата на всеки един от нас. Винаги ще има дълбоко разочаровани и плитко задоволени. Това сме ние хората - ще страдаме, защото не сме еднакви.



При "DooM" нещата ще са маааалко по-различни, но малко, защото "DooM"-а не е класически хартиен шедьовър, а дигитален. Мъка ми е как ще натъпчат в какъвто и да е формат сблъсъка със страха, който изпитах в началото на 1994 година - дори без звукова карта! Как ще ми подейства срещата с първият Hell Knight - още потръпвам при спомена. Как съм къткал всяка намерена амуницийка, защото не знам с какво ще се срещна напред в неизвестното. Страх! Още отсега знам, че филмът няма да е това, което очаквам, но то кога ли филмите са такива, каквито очакваме? И Както каза ти по-горе, никога няма да е както "първият път", но дано поне е така, че силно да ни напомня за него.