Ходили ли сте в казармата?

Хах!Хубава тема сте изровили от архива :smiley:
Аз съм от последния набор служил една година и половина.Взеха ме като свързочник,но поради липса на хора ме прехвърлиха в огневите разчети.Пълнач,след 7-8 месеца мерач и накрая се уволних като командир на 122 мм самоходна гаубица.Почти като танк,с разликата че не може да стреля като танк от движение,а само спряла от място.Мерник,равник,ъгломер - ако има артилеристи,ще се сетят за какво става въпрос. :))Година и половина пълна загуба на време с изключение на това,че дори и сега,след като срещна някоя трудна задача в личен или служебен план,се сещам за казармата и затова което научих там - невъзможни неща няма!Има трудно изпълними и лесно изпълними.Лек и усмихнат ден на всички!

Цитат:

---

Първоначално публикувано от roumen68

Какво мислите по тези въпроси, макар че вече наборната служба отпадна.
Ако можехте да се върнете сега в казармата, там където сте служили, със същите набори, при същите условия примерно за 1 седмица - бихте ли го направили?

---

С удоволствие, дори сега ме налегна носталгия.... колкото и да е било гадно се сещам за много страхотни моменти и хора.


П.П 1 година от 99г до 2000г март. ВВС Балчик/Пловдив/Братово УВОоооооо :bravo :ole :Drinks:




Ако някой е бил по границата- има един форум може да налери стари познайници.
http://granichar.org/forum/index.php...4&action=forum

Аз пък бих отишъл там само по нужда.
Да й пикая на казармата.

(за мен признак, че настъпва финалната фаза на сенилно малоумие, при което носталгията окончателно надвива паметта е репликата "Абе всъщност хубаво беше" - произнася се с две треперещи ръце, подпрени върху бастуна)

ако се навиеш да пикаеш викай ме и мене, и аз може да се изходя по едно време, са как съм си отворил една ледена фанта, глей кво става после. :))

:)) Повярвай ако доживееш до бастуна не само казармата но и по-лоши неща ще ти изглеждат като "хубаво беше" :))

Цитат:

---

Първоначално публикувано от cooler

:)) Повярвай ако доживееш до бастуна не само казармата но и по-лоши неща ще ти изглеждат като "хубаво беше" :))

---

Аз пък хубаво му викам на това, дето ти харесва, още докато ти се случва. А две-три яки преживявания за 1 година тъпня и 77 въоръжени наряда под открито небе...мерси...предпочитам си бастуна :)

Цитат:

---

Първоначално публикувано от fXOrange

ако се навиеш да пикаеш викай ме и мене, и аз може да се изходя по едно време, са как съм си отворил една ледена фанта, глей кво става после. :))

---

И бира, чадо :Drinks:

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Features

Хах!Хубава тема сте изровили от архива :smiley:
Аз съм от последния набор служил една година и половина.Взеха ме като свързочник,но поради липса на хора ме прехвърлиха в огневите разчети.Пълнач,след 7-8 месеца мерач и накрая се уволних като командир на 122 мм самоходна гаубица.Почти като танк,с разликата че не може да стреля като танк от движение,а само спряла от място.Мерник,равник,ъгломер - ако има артилеристи,ще се сетят за какво става въпрос. :))Година и половина пълна загуба на време с изключение на това,че дори и сега,след като срещна някоя трудна задача в личен или служебен план,се сещам за казармата и затова което научих там - невъзможни неща няма!Има трудно изпълними и лесно изпълними.Лек и усмихнат ден на всички!

---

Сега кажи, че си бил в Артилерийския полк в Стара загора и да започваме да се питаме за имена...
И аз се уволних командир на Гвоздика. Да се занимавам с машините ми беше най-хубаво. Иначе трябваше да се занимавам с тъпи парчета.

80-82г. 2 години и 2 седмици в Безмер на летището,като радист.Тъпня,че и 20 дни арести ми дадоха.Още споменавам нечии майки.

Въпреки, че за разликата от повечето от моя казармен престой и до ден днешен има останали неща - училище в правец, блокове в люлин, разширение на военното училище в Суходол, намирам че тукашната служба е безумно губене на време. Най-добрия ми приятел - от казармата разбира се, емигрира на зряла възраст в Германия, и трябваше да мине 40 дневна преквалификационна служба във Вермахта - просто няма поле за сравнение (все пак пиенето остава в наша полза, барем за утешение).