Как се справяте с личните проблеми и стреса?

Темата е много лична, същевременно засяга всеки, понеже няма или, поне аз, не съм срещал човек без проблеми, човек който да ми каже, че животът му е лек и върви по мед и масло. Всеки в даден момент изживява някаква трагедия, а ежедневният стрес вече е баналност.
Даже и лудите си имат техни проблеми, били те и нереални - ей го, има един в махлата - гледам го ухилен, замечтан, разхожда се; на следващия ден освирепял, кара се на глас на нищото пред себе си.
Прави впечатление, че от година на година става все по-модерно и в БГ да се ходи на психолог или поне да се говори за него. До колко българинът посещава психолог не ми е известно - не можах да намеря информация за това, но пък намерих услуги на психолози в изобилие. Друго, което ме зашемети - тарифите им, има такива за по 80 кинта на час! И обещават да "почувстваш радостта от живота", "да се справиш с временни проблеми като загуба на работа, несполука в бизнеса, раздяла " Първото, с което психологът трябва да помогне на клиента е да се справи със загубата на между 30 и 80 лв/час :)

Не си добавил още един, много важен отговор - С любов, хумор, сатира и забава. :)

Стотачка за алкохол - умерено пиене??? Едва ли само психолог ще помогне в този случай, ще трябват и други лекари.

душа котенца :))

Трия подобни теми, когато стреса премине определена граница и банвам авторите им :)
Но ще пробвам и терапията на FearMe

Феар да нямаш предвид "катерички" ???

"Свои" или "чужди"???

алкохол и разходки с кучето в парка.
работи. поне последните 2 години и половина...
може да си кажете всичко на животното, после рествате паметта му като хвърлите пръчка или му дадете храна.
има и вградена аларма като почнете да откачате и ви изкарва на въздух да походите - поне два пъти на ден.

Много зависи за какъв вид стрес става дума. Ако е ежедневния и монотоността, нищо не действа по-добре от физическа активност под формата на някакъв вид спорт. Ако е стрес, породен от внезапен шок като загуба на близък човек, тогава е по-сложно и трудно и определено психолог би помогнал. При втория случай ключов момент е да не се отрязват социалните контакти, излизания с приятели и т.н.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от gurcayy

Много зависи за какъв вид стрес става дума. Ако е ежедневния и монотоността, нищо не действа по-добре от физическа активност под формата на някакъв вид спорт. Ако е стрес, породен от внезапен шок като загуба на близък човек, тогава е по-сложно и трудно и определено психолог би помогнал. При втория случай ключов момент е да не се отрязват социалните контакти, излизания с приятели и т.н.

---

Най-накрая осъзнах, че вербалното общуване е разковничето за всичко, поне за мен. С години съм се скапвал от самостоятелно спортуване, пренебрегвайки социалните контакти, за да не се подхлъзна към алкохола - действаше ми само от начало, след което започнах неусетно да злоупотребявам, докато не достигах състояние на умора, в което да се размажа на дивана и да блокирам.
Скоро си спомних, че много отдавна по-възрастен и мъдър човек ми беше казал, че като ми е криво/зле/отчаяно да отивам при някой, случаен човек, с който сме на здравей-здрасти и да го питам за проблемите му. Вчера го изпробвах това и се получи. Разбира се, има тънкост и тя е човек да не се вживява пък в чуждите проблеми, а само да може да се убеди, че и на другите им тежи, ако не и че проблемите на другите са по-тежки, а те се държат на повърхността. Независимо от това, на къде клони разговорът с непознатия, човек трябва да гледа "отгоре", да не се вживява, а само да си вади заключения. Може малко да покаже състрадание, дори и да не е искрено. Конкретно и подробно ще да споделя случката:
От известно време се появиха проблеми, от там и сериозен стрес; гневен съм, ту избухлив, ту - отчаян. Отидох на психолог, както уж е редно да се прави - останах много разочарован - обяснявах като на идиот на психоложката, насреща получих тотално неадекватни, чак глупави съвети, които при мен не действат. Забрани ми да пуша, нито една цигара, дори на терасата, докато трае сесията, забрана на човек, който се оплаква от гняв, да запали една цигара за успокоение, от човек на който му плащам поне да ме разбере. Излязох си още по гневен - изгубих си времето, обяснявах като на идиот, ама си платих като поп :)
Тогава се сетих за съвета на стареца и го приложих незабавно, на връщане от психолога - виждам един младеж от съседния вход, на 20 години, на здравей-здрасти сме, знам че няма пари, хайтосва по цял ден и пихтунят по цяла вечер. Попитах го как е, какво става с него, нещо, което до сега не съм правил. Отговорът беше: "Бат Васее, ако знаеш как ми трябват едни 20 лв :)), много са зле нещата, нямам работа, дължа пари..." прекъснах го с "С добре, добре, ето, ама ела да седнем на пейката , да си поговорим.Кажи сега..." Положих много усилия да се владея и контролирам, колкото и досадни да бяха простотиите и оправданията на малкия пияндурник - нехранимайко, за неуспеха в живота му и отказа му тотално да чуе и една дума от това което се опитвах да му кажа, като човек, бил на неговото място. Участвах в разговора, как да кажа, полу съзнателно, като бях зает и да наблюдавам себе си и да гледам на нещата от горе. После се замислих "Ами психологът какво прави? Не е ли същото?" Това пък доведе до верижна реакция, като се прибера в къщи да се опитам да чуя жената, какви проблеми има и какви съвети ми дава, само че със 100 процентова съсредоточеност и вникване в думите й.Така неща, които са ме тровили с месеци се изгладиха, или поне започна изглаждането им.
Сега трябва да си намеря случайни хора с които да си приказвам аналитично, ама без да ме бомбят пари, че иначе - все едно съм бил на психолог - хем слушам простотии, хем си плащам :lol:

Много мотивиращо и успокоително ми действа разходка из алеите на централните градски гробища.

kalcheff1, депресията се лекува с много общуване и социални контакти, плюс споделяне.

Не ти трябват лекарства, не ти трябват психиатри, психолози и психоаналитици.

Разходки, срещи с приятели, общуване и ограничаване на висенето вкъщи. Това е разковничето.

И жена до теб, ако е възможно.

Абсолютно, говорим за здрави хора, без психични заболявания, а и защо да е само депресията. Каквито и проблеми да има човек, когато биват споделяни(явно пред подходящите хора) и самоанализирани, човек успява да ги превъзмогне. Ама друго си е да отидеш при "специалист", който дори няма докторска степен, само завършена "психология", но взема хонорар като на такъв и който да ти каже "Хм, не са ти леки проблемите, трябва ти кураж, много кураж, но с всичко можем да се справим ЗАЕДНО. Е, ще е нужно време, доста време, може би година, година и половина да се виждаме..."

Между другото, доста се позамислих за професията "психолог", и я поставих в списъка за най-яки, добре платени професии и длъжности. По-високо в йерархията е дори от държавната работа :)
1. Отговорност - не съществува такава. Например клиентът ти се самоубие, щото си си изключил телефона за да не те притесняват, а му е трябвал някой, който да го окуражи да не скача от високо - не си го бутнал ти, той сам е взел решението. НЕ съм чул осъден психолог за небрежност и несправяне с работата
2.Заплащане - отлично.
3. Клиенти - много. Уязвими, изгубени хора за които ти си спасителят и ти вярват.
4. Специфика на работата - ала-бала, разтягане на локуми, гасиш си съвестта и съпричастността и си ти. Раздаваш акъл, за трагедии и травми повечето от които не си преживял, а само си чувал от други хора.Трябва само да се внимава с подаването на информация, за да не се откажат прекалено бързо и да ги изгубиш. Трябва да си добър в манипулирането.

Познати са ми казвали, а и лично съм забелязвал една надменност у психолога, и то искрена. Дано това да е само в БГ. Вместо да те накара да се почувстваш уютно, той си налага неговите правила, без да прави компромиси. Сега си мисля, че може би това е при евтините, от 30 кинта/час, ако отида при такъв за 80 кинта, сигурно не само ще ми позволи да пуша и то вътре, а и кафе ще ми направи :)

Да бе, а срещу 100 лева се надявай и на свирка даже, ако е от женски пол...

Всяка професия си има правила които се спазват на 100% за да има ефект.

Дистанцията е задължителна.В противен случай липсва професионализъм.
Да не казвам, че някой клиент/пациент може и да "му дойде на акъла" някакви "сексуални помисли" особено в хуманитарните професии...


Калчев, приготвяш поне 20 лева, събираш домочадието, вадиш картата хартиена или компютъра и си избирате да отидете на място на което никога не сте ходили.

Преди това можеш да потърсиш в интернет и да разгледаш какво интересно има да кажем на около 100-150 км около теб.

Можеш и да ги изненадаш.

Посещение на археологически, културни, исторически, етнографски, природни и всякави други забележителности действа изключително здравословно, особено ако никога не сте били там...

Мятате се на каручката, сипваш тунджа и право там където се избрали.

Няма нищо по здравословно в психически план за душата от смяна на обстановката дори и за един ден..

Цитат:

---

Първоначално публикувано от justify

Да бе, а срещу 100 лева се надявай и на свирка даже, ако е от женски пол...
Всяка професия си има правила които се спазват на 100% за да има ефект.

Дистанцията е задължителна.В противен случай липсва професионализъм.

---

Еми, ако отида при нея с оплакване, че жената не ме разбира и ме държи на сухо? При тарифа поне х 2 от тази, на качествена проститутка, мисля че психологът ще е на сметка, ще получи удоволствие от работата си, а и на страдащия ще му изчезне депресията набързо. :)
Всички правила могат да бъдат поогъвани малко, иначе на клиентът ще му писне и ще си тръгне.
Всъщност, при психолога, би трябвало дистанцията значително да се скъси, като същестевременно се запазят някои ограничения точно с оглед на професионализма и ефективността на работа, но те са минимални.

Впечатленията ми от представителите на практикуващите психолози са от медиите. Примерно "Анализирай това" по Дарик. Ама да Ви кажа, че разлика между тях, и тези които съставят хороскопите, и гледат на карти, аз не виждам.