На този мол подземният му паркинг май е правен по идея на Алфред Хичкок. Досега за 40 години не бях изпитвал клаустрофобия, а при двете ми слизания в този паркинг много ясно я изпитах. Такава объркана подредба и италианците не могат да измислят! Тесни проходи с многобройни гъсто разположени колони. Там, откъдето по принцип би трябвало да е път, а не клетка за паркиране - не е маркирано както трябва и там си паркират. И изведнъж се оказваш в капан - зад теб колите една след друга напират, а напред - задънено. Ни можеш да обърнеш - нищо. Стоиш си в колата и те обзема тиха паника, че от тук няма излизане. Повечето завои са под прав ъгъл и с моят Авенсис не мога наведнъж да ги взема - трябва с маневра на заден и пак напред. И ако зад теб са се лепнали няколко коли - трябва да ги размърдаш за да имаш място за маневрата. Има задънени разклонения в които като влезеш - можеш само на заден да излезеш...ако някой отзад вече не те е запушил.
Чак да не повярваш че е възможно такова недомислие при проектирането на такъв паркинг, на такава иначе модерна сграда. Най накрая когато успееш да се добереш до изхода - направо се радваш че отново си на открито.