Пак съм аз - оня там - с русията и терористите[:D].
Тоя път идвам не за да поствам нещо, което със сигурност няма да ви се понрави (НАТО, ирак, косово, виетнам, ссср и т.н.), пък и не е зле да има от време на време някоя лежерна темичка, нали [8D].
Мерси на архимодераторите, че още не са ме баннали и закрили малкото ни прайвът форумче.
Та, уважаеми форумци, искам да попитам - <font color="red">кой е най-тъпият текст на песен, който знате/чували сте?</font id="red">
Класиците от Черно Фередже ги изключваме от престижната класация, защото те отдавна са си резервирали място в музикалния Пантеон на Безсмъртието[]!
Имам едно предложение за класацията:
No Comment - "Дървета-Бичмета"
Българина, майка, много е добре,
ала често хапва някое дръвче. (/2)
Тарикат, брато, е всеки дървен шоп,
само далавера, после му е гот.
Припев:
Дървета-бичмета, далавери-милионери,
мадами и банани, купони, тонколони,
пачанги и луканки, тарикати-депутати,
беекини-монокини - геръп У, геръп У! (/2)
Българина, майка, много е добре,
има ли ракийка с кълцано мезе. (/2)
Луд купон настава в този късен час,
до зари лудува всеки с пълна газ. (/2)
Припев...
Инструментал...
Аз съм адски печена,
с дълги, готини бедра.
Да ме имаш ли решиш,
много пачки ще редиш.
Хитър си ти, но забрави -
ще ти стопя аз лагера,
готин си ти, но не вървиш -
само с пари ще ме свалиш.
Инструментал...
Аз съм кротка и добра,
но със жило на оса!
Ако имаш ти пари,
пеперуда ще лети.
Ако нямаш ти пари,
чуй осата как бръмчи.
Ето, в тази песен с малко думи е казано много!
Във въведението, под формата на диалог с членове на семейството. Много образно и живо е предадена картината на социално битовите стремления и постижения на българите.
Припевът, този сюблимен за всяка песен елемент, идва сякаш ненавременно. Слушателят, отпуснал се в заобикалящата го идилия и едва ли не надушващ чесново-потната фрагрантност, излъчваща се от шопа, изведнъж бива пренесен в една друга, груба реалност.
Светът нa "шумните купони, депутатите, далаверите и милионерите" рязко контрастира с картината на спокойния и автентичен шоплък от началото на миналия век.
Омерзена от пошлостта на заобикалящия я свят, лирическата геориня надава спонтанен зов. Сякаш от глъбините на душата й се изтръгва "Геръп У, Геръп У".
Но нека замълча пред красотата и се превия под тежестта на огромната смислова натовареност на творбата.
В заключения мога да кажа, че с нетърпение очаквам да излезе дебютният албум на гупата.