"Hey you, dont help them to bury the light.
Don't give in without a fight."
"Hey You" , The Wall , Pink Floyd
Ние сме направили много за българската култура! - каза Мара Отварачката в едно горещо предаване. Госпожо, един чифт копринени чорапи не е СКОК в ПРОСТРАНСТВОТО, но вие не познавате сюр-манифеста на Бретон. Няма друга музика освен чалгата - констатация на една зъбата певица във футболно-манекенското предаване "Сблъсък". Вярно е. И заради този факт трябва нацията ни да си засмуче палците на краката, толкова ниско е паднала. Болна от остър гастрит. Сред всичкия този духовен глад. Боли ли ви? Ако не ви боли, бегайте да се търкаляте по ГОЛЕМИ срамни устни. Има правила: първо те ебат, после те внедряват, закачат ти цици, създават ти скандал. И през цялото време те дават по "тиливизура".
Културата у нас е изгубена. И е изгубена по възмутителен начин! Тази нация, принизена до състоянието: нужно - ненужно, един ден опасно късно ще разбере, че чалгата не е просто културен проблем. Тя е средство за общуване, тип общество. Чалгата е разгърнат гинекологичен преглед. С елементи на натривка и намазка. Разбирайте, дълбока криза на ума. На социалния ум.
Най-голямата ценност на съвременното демократично общество е свободата. Но у нас има демократична НЕсвобода. Защото политическата свобода е протестът на индивида срещу политиката, върху която той няма ефективен контрол. Rule again, my friend? All you have to do is follow the worms. "Искаш ли да си пак на власт, трябва само да тръгнеш с червеите" - Pink Floyd. Истерията на чалгата се развива по естествен път и отлива, отклонява критичното мислене. Чалгата като състояние. Като натюрел. Има огромна вещна, материална зависимост, която е граница на мисленето изобщо. Хората разпознават себе си в своите вещи. Докато скандалният Eminem пее: See I'm a nice man but money turned me to Satan. Азис проповядва: всеки ден нови коли, всеки ден броиш банкноти. Това е натрапената измамна свобода на чалгата. Превръщането на българина в малоумник е в пълен ход. Нали разбирате? Никой не се пита как става партийното финансиране, докато Мара пее: "Мой, мой каубой, ти от сой си и си мой! Ти мустанга в мен познай и с любов го оседлай!? Що за текст, Боже Господи! Като в списание за душевни болести. Човек така е устроен, че харесва голите жени и лукса. Прекрасно. Но дори в разгара на световната вълна от антиамериканизъм, обърнете внимание на музиката на гетото. Тупак: "Изглежда толкова сложно да избягаш от съдбата. Господи, грижи се за моето неродено дете!". Песента завършва така: "Работи здраво, учи, подреди си ума! Мое неродено дете." Това е прословутата улична гангста-музика. Текст, който възпитава. You and I are master of our destiny - този е на "Юрая Хийп". А ето го на чалгата: "Ако искаш да си с мене, трябва да си на колене. Че голям е всички знаят, много, много е голям. Дръж го здраво, дръж го. Запомни, че ще боли, ще боли до зори." Драги български поети, напуснете собствената си еугленна култура и непременно спрете да пишете! Не надписвайте дори коледни картички. Глупостта е социално зло, а не музикално, литературно или друго. От това, че се пее или съблича, глупостта не престава да бъде глупост. Когато обаче пожелае да вземе връх над всичко, тогава е страшно. Когато се превърне в депутатщина, телевизия или книга, тогава вече е МНОГО страшно. Като създърма от 20-годишно кучешко. Като салмонелени пуйки. Толкова страшно като казуса "сестрите Белнейски". И животът в комунистическата мимикрия. Обидно е, разбирате ли! Обидно е да се живее в тази държава! В която "Камънити пад-а-а-а-т, падат от нибето-у". Държава, в която кралят на гъските, травеститите и циганите е обявен за певец номер 1. И в носа да си бръкнеш, и от там ще изпадне Азис: "Напипай го-о-о... със задни части бий ме". Много печален е фактът, че България дори не подозира кой е нейният най-добър музикант. Както не знае кой е нейният най-добър управник. И писател. Чалга-репресията въвежда невежество. Стадионите се пълнят с хора, чели за последно в осми клас. Бюлетинопускачи, за които хай-фи културата е друслив кючек с много гъз и малко ум. Защо бе, хора, не ни владее европейският латинизъм?! Онзи шизоиден de-cadence. Арт-рок, фюжън и Джералд Скарф. Джералд Скарф, гениално непознат за чалгаджийския Олимп. Човекът, който направи анимацията във филма на Алън Паркър "Стената". Един филм на Флойд с огромна степен на съпротива. Срещу тясната човешка граница. Чалгата, чийто печатен вариант е жълтата преса, дори не е "суб". Вуду. Някакъв цигански out of the mainstream. Тя не е алтернативното изкуство на гетото. Болка от съдбата. Просто е нападението на простащината. На несвободата. Защото интелектуалната свобода означава индивидуална мисъл. "Знам, че имам лице в себе си, което ми показва всичките ми грешки. Ти също имаш лице в себе си." - Linkin Park. Но чуйте пак: "във десета глуха, как ще те издухам, как ще те извозя / зная аз един ловджия, тарикат и мераклия, пушката му е голяма". Духът, образуван от чалгата. Просташкият анадолски турцизъм на чалгата срещу "knock, knock, knockin' on heaven's door..." заплашва да помете огризките от националния ни смисъл. Големите, великите неща не са паркинги и гаражи. А състояния на ума. Етапи. И няма еврофондове за запълване пространствата в главата. Както няма презервативи с лика на папата. Знаете ли, писна ми от чалга! На фланелката ми пише: аз не искам да участвам.
Калина Андролова 2006
http://www.novinar.net/?act=search&a...r=Калина Андролова