Гурбетът- манна или проклятие за българина. Впечатления, разсъждения, случки.

Макар и стар поминък, гурбетчийството, наред с имиграцията се отприщиха с нова сила напоследък. Щом и открито по медиите се заявява, че парите, наливани в БГ от българите в чуждбина имат огромен дял в икономиката...
Хайде, споделяйте - кой, къде е бил или смята да заминава, не е задължително да се казва какво е работил. Какво смята за работата в чуждбина и др.
Съвети от стари кучета ?
Сигурно аз трябва да съм първи. Пет годинки в САЩ гърч и мизерия. Оцелих подема в строителството в БГ преди 4-5 годинки и се подлъгах да се върна в БГ. Като че ли съм отгатнал прясния съвет от преди седмица на ББ и преди 2 години налях всичко до стотинка в ново начинание. Щом пиша тук, ясно е какво се е случило по-нататък. Опитвам се да замина възможно по-скоро някъде, само че този път по-наблизо, най вероятно в UK. Направих извод за себе си, че така и така мизерствам, поне да падат $$. Идва въпросът със стабилната фирма, която трябва да ме изнесе за чудбина, т.к. ежедневно има изгоряли - я с капаро, я стоварени някъде си на гарата и до там...

Май няма ентусиасти да се включат. Тези които сме сега в БГ или не сме излизали или сме били на същия хал щом сега сме тук. Предполагам затова никoй не пише. Аз по мои наблюдения за българите в Испания повече от половината там си мизерстват отпреди кризата. Сега не ми се мисли как са. Аз си дойдох преди кризата. Направих инвестиции в оборудване и до там. След това всичко се изкраде или продаде на безценица защото се затвориха много обекти. И така сега и аз съжалявам, че си дойдох. А връщане в Испания няма . Там сега е по зле от тук.
Добре си се ориентирал към UK , но и за там трябват хора на които да разчиташ. Заеби фирмите.

Съвсем скоро осъзнах, че макар и да сме в ЕС, не можем да работим свободно в него. За мен такова членство си е жив член. Значи фирмите износителки на раб. ръка, все пак вършат нещо- освен да ти на мерят работа, оправят и нещата с документите.
Един познат в UK, когото не съм виждал от 6 годинки, ме поля с хладка вода, като изказа съвет, абсолютно противоположен на убеждението ми " И тук (UK) е мизерия и в БГ е мизерия. По-добре си мизерствай в БГ. " Кофти, не отмине ли кризата или не стане ли 2014, когато няма да има ограничение на работната ръка от БГ и Румъния, наистина, по-добре човек да си мизерства в БГ. Май в никоя държава в Европа в момента не размитат за черноработници, а и конкуренцията голяма вече - чернокожи, индийци, жълти, мюсюлмани...

Момчета ,да си навън си има своя философия!Трябва да си наясно защо отиваш и с каква цел!Дали да емигрираш веднъж завинаги,дали да поработиш,дали да си вземеш булка......Какво очакваш от това да си навън!?.....Най добре е ,ако си решил веднъж завинаги да се махнеш!Тогава това е водещото.Работа ,статус...остава на втори план!...Ако ,обаче си с нагласата само да работиш,тогава нещата са коренно различни!Аз съм вече 7 години на вън,но и през ум не ми минава да мисля като емигрант!Ако работата е водещото,тогава плюсовете са много високата/не високата!/квалификация,висшето образование и стабилна и сигурна фирма където работиш!Не споменавам дори за социални и здравни!Ако започваш без тях,по най бързия начин си бий обратно маратонката!Едно трябва да се знае,там ,навън имат и кой да им мие чиниите и кой да къпе болните,но те,местните за това искат пари и то много пари!.....И тогава идват източноевропейците склонни на всичко за някой лев,щото и те си мечтаят за белия екип за ски като на ББ!Гадно е,грубо е ,но си е точно така!Ако не сте сигурни в това което знаете и можете,не тръгвайте!Ако сте без образование и квалификация ,също не тръгвайте!Но ако сте решили да миете чинии,да берете ягоди или да чистите домове.....Това е друго,тогава ...здраве и Бог да е с вас!

Струва ми се, че плановете на човек какво да прави в чуждбина се обуславят до голяма степен от възрастта му. Като че ли студентите и абсолвентите са склонни да експериментират - заминава, и по-нататък - на където го отвее вятъра. Има някои продължават да учат в чуждбина, а като завърши навън и се очовечи, ясно е, че едва ли ще се върне тук в джунглата. Докато, когато човек е над 30, вече започва да уляга, да пуска корени, домързява го, особено ако има лапе и мома, за емиграция трудна работа, не му се рискува, гледа да върже двата края за половин, година, две. Дразня се на хора, решили да заминат някъде извън България, обаче без да знаят и думичка от езика на страната, за където са се запътили. След месец се връщат обратно тук и започва яко каляне на когото им падне- ту на фирмата, която ги е изнесла, за това че на няколко места не са ги искали, понеже не може да се комуникира с тях или на самата чужда държава, понеже било много трудно ( искат много да се работи) и мизерно.
Мммда, не са малко хората на които не им понася. Шокът е голям- настъпва промяна в общуването( приятели и роднини изчезват), в народопсихологията - пробваш да си направиш майтап, а на никой не си забавен или обратно- смешен си на околните, само дето на теб самия не ти е весело, в трудовата дисциплина - не дават да запалиш цигарка през работно време или да поседнеш, в обществения ред- не може да си правиш шумно домашно събиране- ченгетата веднага цъфват.
Лошо е когато човек няма избор и трябва да остави семейството си за да изкара някой счупен $. Виждал съм такива млади мъже, с малко дете и жена, заминават от няма и накъде. Тъжно....

Кофти наистина сам без жена и дете на чуждо място.Сега в неделя изпращам приятел в това положение на работа в Малта.Беше се засилил за Англия и той ,но аз преди нова година се прибрах от там и го залях със студен душ също както теб са залели.Моето мнение е същото колега kalcheff1 като на твоя познат.Има работа ,но трябва много късмет да имаш и да знаеш езика за да си намериш по добра такава.Иначе по фабриките им колкото искаш ,но там не е за всеки.Много българи познавам там ,които стоят и без работа или с надомна такава изкарват някакви мизерни пари ,които биха вадели и тук -колкото да си покрият разходите.В очакването да излезе по подходяща като за тях.За Испания вярвам ,че е същото понеже съседите ми там бяха главно испанци и португалци та от тях съм чувал,а и щом работеха в Англия ясно.Пожелавам късмет на всеки ,който реши да го търси навън някъде.Аз лично предпочитам да си стоя тук и да прескачам от време на време при приятели.Много неща от тук не мога да заменя с живота в чужбина.

...Да ,езика е важен,но.....то език се учи!Когато тръгвах за Словакия не знаех и дума словашки!!Но пак казвам,за да си добре навън,трябва да си конкурентно способен и да направиш така,щото работодателя да предпочете тебе а не местния!!!Трудно е ,местните са 20точки напред,само...защото са местни!Но да сме наясно,говоря за специалисти с висше образование,много стаж и опит!Има и една друга прослойка,това са компютърджиите и лекарите!...Но тях ги търсят в цял свят,и добър български лекар,за добър ден,започна с близо4000евро заплата в Нитра/след данъци и осигуровки/!!!Познати сме от БГ,аз го развеждах първите дни из Нитра,да му търсим дом.Този дом 50%ще се плаща от частната болница,другите-от доктора!Значи говорим за коремен хирург с около15-17години стаж....Този гастарбайтер ще е много добре тук в Словакиа,ще е относително близо до БГ и ще си живее живота,но и ще бачка като луд!....Той никога няма да е емигрант,от БГ си дойде с приемника на Булсатком и ме побърка,че успях да му осигуря монтаж и настройка"чак"след 20 дни!!...В такива ситуации понятие носталгия,болка за приятели и тн НЯМА!Жена,деца....също!Просто идваш за да работиш!Ето аз вече толкова години нито съм се интегрирал нито желая това!Свикнал съм,да,но съм си българин и хич не ми пука тук колко сняг има примерно в Татрите или коя партия колко депутата има в парламента!...Не съм разчитал фирма да ми търси работа,кандидатствал съм сам,дошъл съм сам!На 5-тия ден имах разрешително за престой,здравна осигуровка,а на 20-тия дебитна карта!Та затова пак казвам-сигурност,конкурентноспособност за местото ,което искаш да заемеш и много висока квалификация!И още,тука никой не ти гледа годините,можеш ли-ОК,не ставаш ли -довиждане!Аз започнах работа тук на.....50 години!

Случайно видях тази тема търсейки информация колко,как и дали да инвестирам в покупка на.. климатик . :)
На пръв поглед няма връзка..
От няколко години работя във Франция отивам ,връщам се и така.
Това не е нормален живот ,който е бил по чужбина знае за какво говоря.Самите местни ни се чудят и им е интересно защо го правим.
Чувстваш се все едно си никаде -някак си разкрачено положение.А най-тежко е за хора със семейство и деца в България.Затова съм казвал на другите който иска да работи и живее в чужбина да намери начин да замине със семейството си.Но...нещата не са толкова прости естествено.
Сега е криза казват ,няма работа ,няма пари и Европа зкъсва...това е вярно донякъде.Защото за разлика от България в чужбина поне този който работи честно и упорито е оценен донякъде и за него се отварят повече врати.
Но най ме е яд на всичко това което става в България , за мизерията,за гаврата на държавата с нейните граждани.И това не е нормален живот.Незнам какво е решението,май всеки сам трябва да реши за себе си.На този етап не смятам да оставам да работя в България.
Поздрави :wink:

Няма лошо в гурбета...бяхме, пак ще отидем...@granity - що така за англията...браточката е там със семийството си година вече и хич не му е зле...

Въпреки, че гоня 40-те и имам две малки деца, мисля да стягам багажа. Имам добра работа, но ми писна от липсата на държавност и постоянно променящите се условия за бизнес. Писна ми от сервилнато гражданско общество. Засега мисля Канада. Нямам намерение да се връщам. Първия вариант беше Австралия и Нова Зеландия - защото са възможно най-далеч.

Madmardigan, за децата и внуците ще е супер живота в Канада, но теб и жена ти не би ви очаквало нищо хубаво. Особено ако нямате гръб там, а всъщност, в чуждбина няма "свои", всяка коза държи за свой крак. Имах познат, преди 10 години заминахме заедно, аз сам за USA, той със жената и децата за Канада. Не че аз от начало цъфнах и вързах, но аверчето първите 2 години мизерства трикратно повече от мен. Защото аз ако първоначално можех да я карам буквално на хляб и вода и да бачкам нощна работа, да спя на гол под, върху кашони, по някога с 5 -има други непознати в квартира, да се местя от щат на щат, да живея в негърски гета, където мен самия ме побиват тръпки, като излизам нощем за работа, да бъхтя пеш из зимните виелици с километри докато се дотътря до работа премръзнал, при него нещата бяха много по-сложни, той опъваше, жена му без работа, че и още 2 деца трябваше да храни, облича, топли и т.н. Едновременно учеше и работеше, т.к. беше продал всичко в БГ и за него нямаше път назад. Сигурно вече си е стъпил на краката и миналото му минава през главата на моменти, като лош кошмар.
Моето мнение е, че се емигрира на младини. Най-лесно е след завършване на образованието. Човек е млад, издръжлив, схватлив, гъвкав и т.н. Лично на мен, колкото и да мразя тази държава (БГ), връщането към гурбетчийския живот съм го оставил като последна опция - и аз съм българин и съм свикнал цял живот да ми плащат без да работя, да крадвам, да послъгвам от де мога и когото мога, да пийвам и пооспивам честичко. А там -пробвах да пия - хайде в затвора и досие след това( там няма изтрезвител ), пробвах да крадна- на секундата ме сбараха, пробвах да съм своенравен - изхвърлиха ме от работа. Резултатът от всички тези несгоди бе, че станах много послушен, усмихнат и честен след това :grin: Обаче не можах да се отърва от българския стремеж за "скатаване" на работа. Много ми тежеше това почасово заплащане, където не можеш една цигара да изпушиш през работно време. Предпочитам да безделнича тук за малко пари, от колкото да ми спукат гьона в чуждбина ( имам предвид USA или Канада или UK), като заплащането не е кой знае колко добро, ако работиш легално, особено неквалифицирана работа, имайки предвид, че се плаща квартира и цената на здравните услуги е убийствена. И на последно място, човек винаги си остава "пришълец" в чуждата държава, познават го по акцента и името. Затова всички познати в UK си наименоват децата с английски имена - за да се слеят по-лесно с местните, а старите си остават едни аутсайдери със странно държание, навици, говор и култура - нещо като нашите цигани.
Само ако можеше всеки един българин да отиде да работи на запад само за половин година, за да види какво на практика означава да живееш на Запад: да си плащаш данъците до стотинка, да нямаш платена отпуска, да носиш сериозни последствия за най-малкото незаконно дело, което си извършил, да отидеш днес на работа, не за да отбиеш номера, а за да прместиш планина за 8 часа и т.н., и т.н. , тогава може би България би имала някакъв мизерен шанс за просъществуване. А до тогава, всеки съсед от махлата, който чака да стане време да си ходи от работа, защото вкъщи го чака салата с няколко стограмки домашна + двулитровка бира за завършек ще продължава да ме убеждава, че изобщо не съм в час и цигарите и алкохола са си напълно заслужени, след цял ден присъствие на работа и как държавата не му дава нищо и той не е длъжен да й дава нищо, нито да спазва законите...