Около Нова година стават чудеса !!!

Искам да споделя какво ми се случи преди час-два. Толкова съм изумен, че не знам как точно да го определя

Пазарувам си в магазина и съм се наредил на опашката на касата с хлапето (на почти 4 години). Приближава се една баба, с нищо по-особена от всяка баба с пенсия 200 лева и ми казва:

- Искам да купя на детето ви подарък по случай празниците.

Представяте си изненадата ми. Бабата ми е непозната, за първи път я виждам. Не ми предлага нещо от джоба си, а иска да отидем да избере подарък за сина ми, който нито я е закачал, нито провокирал с фрази като "искам, купи ми", нито ми е правил фасони, че да съм му отказал нещо и да е предизвикал жал.

Усмихвам се на бабата и й казвам да му вземе някоя дреболия от боклуците до касите (не че щях да му дам да яде ш***ните вафли, но принципно...). Тя обаче казва:

- Не, нека му избера нещо по-голямо.

Докато аз плащам нашите си покупки, бабата на съседната каса вече е успяла да накамари детска шапка-каскет, пастели, моливи и 3 торбички сладки. Крайна сума: 20 лева !!!

Плаща бабата, вадейки пари от найлонова торбичка, в която няма 100 двайсетачки. Има просто пари.

Усмихва се сърдечно и ни пожелава весели и щастливи празници.

Аз отвръщам втрещено и дори не ми хрумва да извадя телефона и да направя една снимка на тази... не знам как да я определя... добра душа, наивница, жена от друго време или друг свят...

В това време бабата се обръща и си тръгва по нейния път.




Замислих се върху първите си инстинктивни мисли, когато тя ме заговори. Че е ненормална, че е нещо чалната... А не че просто иска да направи едностранно добро. Може да е получила наследство, може да е намерила пари на улицата, може да е стара мома, може да е вдовица, може да е в памет на някой починал роднина, може да е... какво ли не

Докато това се случваше пред касите, касиерката се обърна към охраната да я наблюдава, защото искала да купи играчка на чуждо дете. Да, луди всякакви, но защо, питам се аз, защо дотолкова деградира вярата в доброто в хората, че първо да си мислим за лошото, преди да допуснем доброто като вариант.

20 лева са нищо за едни, но за други може да е 1/10 от пенсията. И с тази 1/10 една баба купи подарък на едно абсолютно непознато дете. Дете, което няма вид да е лишавано от нищо. Дете, което просто е.

Мисля си тези дни да продължа веригата на тази баба. Да видя някой, който ми направи някакво впечатление - не е нужно да е беден, не е нужно да е страдащ.. просто някой непознат, който искам да видя усмихнат и/или изненадан, и аз да му купя нещо за 20 лева.

Разтърсен съм, а който ме познава добре знае, че аз не мога да бъда разтърсен лесно...

Не съм нито религиозен, нито вярващ, нито суеверен, но желая с цялото си сърце тази баба да получи от живота нещо толкова хубаво, колкото на мен ми стана хубаво от този акт на безусловна и спонтанна доброта!

FearMe предай нататък!

Страхотно......този тъй непринуден жест би накарал всекиго да се замисли. Няма как да коментирам постъпката на тази жена освен, че явно добрите хора не са изчезнали напълно.
Надявам се и вярвам, че края на света настъпи..... надвам се, че в новия свят има място само за подобен тип хора който да ни заразяват с позитивизъм и положителни емоции.

no comment.....може да е загубила внуче, за което е събирала и може синът ти да е имал прилика. Може да са още хиляди неща. Но това е нещо което вече не се среща. Всичко е фалшиви кампании от мастити бизнесмени и тор...много тор. Ама не оня с чука ами кравешка тор....

Хубава, запомняща се случка. Предай нататък звучи в духа на празниците.

Това е супер случка!Наистина предай нататък:21:

Днес гледах част от предаването "Предай нататък", и ми направи силно впечатление момчето от Ямбол, което е изключително умно, но няма пари за обувки, отдават му се компютрите, със своите знания след година две може да печели по над 2000$ на месец, но днес живеят с майка си със 140 лв на месец. Много хора са им помогнали и животът им е много по-усмихнат днес.
Сега прочитам за втори път за човешката доброта и ..... понякога даваме 10-20-50 лв за излишни дреболии, а някои хора имат нужда буквално от хляб.
Хубаво е да накараш някой да се усмихне, браво, да види положителното в живота, да .....
Предай нататък FearMe :)

Айде и аз да спомена някои дребни, погледнати от страни, случки през 2013г, извършени

безкористно от първоначално непознати на мен люде, но с огромно значение, на хората,
замесени (и може би най-много за мен самият) в тях.
1.Лятото на 2013г. се звъни на врата, жената след малко докарва един чувал с детски
дрешки. - Непознат старец (а ние и двамата имаме много лоши впечатления от пенсионери и
мнение за същите) от отсрещната панелка чул бебешки плач през отворените прозорци на

къщата и видял изпрани ританки на нашата терасата и решил да остави дрехи от отрасналите
му внуци. В продължение на няколко седмици издирвах кой е този човечец, накрая успях да
разбера точно в кой вход и апартамент живее. Разбрах също, че обича да опъва смукача,
което ме улесни неимоверно. Звъннах у тях, дадох му едно шише, а той, милият, грейна.
Минаха се няколко месеца, пак се звъни на вратата, една вечер. Този път дъщеря му ни
стовари 2 големи торби с дрехи по-голям размер, със завета: "Айде, и после предавайте
нататък ". Стана ми кофти, щото и аз като Файър Ми, не съм свикнал на безвъзмездно и
безкористно добро.
Месец след това, малко преди Коледа, след работа, спонтанно взех една голяааама торта и се
запътих към апартамента на старците- дарители на дрехи. Вратата отвори бабата. Не знаеше
кой съм, дядото не си беше вкъщи. Отказа да приеме това, което им носех. Как така без
повод, от благодарност за какво?! Наложи се да обяснявам, че дори само заради това, че не
се налага да обикалям магазините в студа, да избирам дрехи за малкия ме облекчава
неимоверно. От скромното държание на пенсинерите, както и от интериора на фоайето им си
личеше, че са обикновени люде. Внезапно се отвори една от вратите към коридора и нахълтаха
двама малчугани и взеха да обикалят като кутрета около бабата(явно батковците, чиито
дрешки малкия износва в момента) с думите: "Какво става бабо? Кой, кой е бабо?" Бабата ме
покани да вляза- отказах, защото беше започнало да ми дотяга цялото това стеснение от
нейна и моя страна и се изнизах. На път към вкъщи си мислех как малките ще се нахвърлят
върху сладкиша и ще спасят старците от натравяне със сладко. Да го бях планирал, нямаше да
се получи така. Прибрах се грейнал, жената не ме беше виждала такъв, та се наложи да давам
обяснения и на нея.
2. Пролетта на 2013г. от известо време наблюдавах две дами, както разбрах по- късно майк а
и дъщеря, да се грижат за кварталните котки. Под грижа, разбирайте, не само нариване на
гранули на купчини където им падне, а най-вече залавяне, кастриране и по възможност
изнасяне на определени щастливци за осиновяване в Германия, както и лекуване на
инвалидизирани животни, станали жертва на МПС-та или човешка агресия. Та след голямо
раздвоение и скъндзливост, една вечер дотътрих един чувал натъпкан с 15 кила гранули на
едно местенце, където, в определен час ,"говорещите с котки" идват да хранят и наблюдават
кварталните, четирикраки хрантутници. Случи се да дойде по-възрастната дама. Прие
дарението много резервирано, както и дълго време ме гледаше изпитателно. Нещо не й се
нравеше. Четях в очите й мисли от рода на: "Тоя не ми вдъхва доверие. Много е мазен.Дали
не е натровил храната с цел да намали бройката на четирикраките?" Явно бяха получавали
доста критики от хората в квартала и нито една похвала. След няколко дни щерката ме срещна
в махлата и ми благодари, и потвърди предположенията ми за реакцията на околните.
Лятото, малоумния бездомен котарак, който аз и жената бяхме приютили вкъщи, при свада с
конкурент за територията му, се строполи от терасата ни на паркинга, при което си раздроби
задния крайник. Като чух 370лв само за операцията, отделно след оперативните грижи,
започнах да мисля как да убедя половинката, че ако го отървем хуманно от мъките му, в
котешкия рай ще му е много по добре и ще си лови мишки на воля и т.н. Да скъся историята:
"говорещите с котки" направиха някаква магия, котаракът да бъде опериран безплатно, като
полу-бездомен, за сметка на някаква фондация,спонсорирана от немци, в която и те имаха
пръст. След операцията, в продължение на 2 седмици, едната идваше вкъщи да поставя
инжекции на животното. В последствие се оказа, че дамите са си добре осигурени материално
и едва ли ще ги впечатля с подарък. Направих някакъв бегъл опит за показване на
благодарност, като надписах новогодишна картичка от името на котарака и подписах с
отпечатък от лапата му. Надявам се да е хванала дикиш.

---
Та тези две случки през отминалата година ме повлияха значително и ме накараха да си
мисля, че в душите на повечето от нас има семенца на добро, които се нуждаят от малък
стимул за да покълнат или спотанно се съживяват и започват да действат. Като се получава
процес на самовъзбуждане на това "добро" чувство, подобно на енергията от ядрена реакция.
Нещото, което ме омагьоса бе,че никой от участниците в горните случки не е очаквал
добрината, която е усетил, или пък е очаквал нещо в замяна, когато той от своя страна е
помогнал на определени хора. Тази безкористност е очарователна.

Съвсем не искам да оставям послание "Давайте да се раздаваме на хората в името на
доброто", щото ако Фиър Ме или някой друг отвори тема "колко гадости ми се случиха този
месец", например, тя ще се окаже доста дълга и с продължение :) Само да спомена две
случки, които се опитвам да приема с насмешка: Тъкмо илизам от кварталния супер и на входа
едно бабе отваря врата, тъкмо благодаря, като си мисля, че ме изчаква да изляза и я
поглеждам в очите, когато забелязах раздразнения й поглед и "ЛУП!", забучи се в мен, в
опит да нахълта през вратата, преди да съм излязъл. И другата случка, жената с големия
корем, качва се в автобуса, при което я виждам да залита напред с голяма вероятност да се
пльосне по очи, след което, зад нея се чува пенсионерски глас "АЙДЕ БЕЕЕ, ИМА ДА СЕ КАЧВАТ
ОЩЕ ХОРА!"...

Автора на темата да е забелязал бабата да опипва детето и целува,щото повечето възрастни фетиша им е опипване на деца:095:

ако беше мъж-дядо щеше да го пребиеш там,но жените минават метър....

не мисля, че дори го докосна...

хубаво..щото иначе има и далеч по-лошо от педофили

В повечето случаи хората страдат от предразсъдъци, след като са се опарили доста пъти в живота и не ги обвинявам, как да повярваш, че някой е решил да ти стори добро ТОЧНО НА ТЕБ, ей така? Има нещо гнило, нали? Аз съм същият.
Темата е наречена по този начин, именно защото добрите постъпки са толкова редки, че придобиват някакво магическо обаяние - направо чудо или в най-лошия случай биха били окачествени като "луда работа", когато се случат.
Иначе, наистина, малчуганите, са слабост на дъртите, дори и да не са техните. Често предлагат да вземат в скута си някое детенце, докато майката/бащата стои прав/а в автобуса, предполагам, с тайното желание да му се порадват. Всеки дядо и баба трябва да си имат поне по една "унука" :)

чета темата и си мисля за думите на един дядо : няма нищо по хубаво от малко дете на този свят,само това ми каза като ме видя със моя син тои е на 3 години.

............