Преди няколко часа в морската градина, около пантеона се разхождаме с жената и децата и идва една усмихната мацка, с хубава лятна рокля и сериозен тен. Тиква ми една дъсчица със защипани листи. Чета на най-горния ред нещо от рода "Сдружение на глухонемите набира средства за създаване на център за хора с увреждания". Бъркам в джоба, давам 10 кинта, все пак хубава надвечер, защо да не помогна на хора, ощетени от природата. Мацката ме потупа по рамото, помаха на жената вместо "Чао", все пак, глухоняма е и се разделихме, аз - доволен, че съм си купил малко съвест с пари, на жената - все й е тая. Проследявам с поглед пичлето, как прехвърча от човек на човек на алеята и как хората й връщат дъсчицата и я отпращат. Накрая се изгуби в далечината. За минутка си припомних формуляроподобното нещо, на което уж бяха описани хората, направили дарение, как от горе до долу пишеше една и съща сума, имената бяха написани абсолютно нечетливо, както и подписите и другата информация за тях, като че някой беше бързал да надраска нещо ей така, само аз се постарах да си напиша именцата четливо, да се подпиша красиво. После се зачудих защо нямам никаква разписка, някаква хартийка, НЕЩО. Еми който не прави дарения как да знае как стоят нещата. Абе и тази хубавелка с черния тен, може ли да е била циганка? Изведнъж ставам и викам "Женааа, преметнаха ме" Нарамвам едното лапе 12 кила чувалче и се втурнах да я гоня по баиря към зоологическата. Питам един човечец на къде е тръгнала жената, и дали мисли, че е измамница, а той "А, не бе, и са две! "
Накрая, след зоологическата, на изхода на морската ги намерих - двечки, шетат, берат. БЕРАТ, не тухли, не жица, а готови ПАРИЧКИ. Помолвам мацката да ми покаже някаква карта, някакви документи или да ми върне парите. Все още не исках да повярвам какво става, ами ако грешах? Можех ли да причиня такова оскърбление на невинен човек, при това глухоням. Момичето си бръкна в сутиена, изкара десетачката и ми я подаде, все така мълчаливо. С това вече няма какво да си помисли човек. Казвам й да изчака полицията, ама дали.И двете поеха директно надолу по една пътека към плажната алея, докато стигна алеята, вече се бяха изпарили , а лапето върху раменете ми ме остави без въздух от тичане с него. Докато ги гонех по пътеката, облян в пот и дишащ като парен локомотив, звъня на ченгетата, операторката ме нахока, че не й казвам от кой град се обаждам и имало десетки морски градини и ме пита за името ми, вместо да ми поиска по-важна информация - пълна трагедия.
Сега си спомням, че съм чувал подобна история, още преди няколко лета, но нещо не я взех насериозно.
Колко долна е цялата работа е ясно, но ме фрапира индиферентността на хората. Всички гледаха един сеир: татко подскача с детенце на рамо, гони циганки, вика след тях да спрат, че идва полицията и никой не ги спря, даже им правеха път да минат. А ги гонех, не за да си взема парите, което стана по-рано, а за да няма още измамени и то по този изключително нагъл начин - измамникът те гледа в очите и ти отмъква парите, като те оставя с мисълта, че си направил нещо добро, а всъщност си поощрил поредната престъпна схема да продължава ... Ами когато наистина дойде някой със здравословни проблеми и поиска помощ, как ли ще реагира вече измамен човек!? - Това е може би най-лошото - злоупотребата с истинското нещастие на хората.