Пълния член в писмения български - безмислен ли е ?

Правилото за употребата на пълен и кратък определителен член в българския правопис е обект на спор със столетна история. В никой от български говори (диалекти) не се прави синтактична разлика между пълен и кратък член. Има диалекти използващи само пълен член (мисля, че беше Мездра например), а други – само кратък (източни говори). Създателите на съвременния български език са направили опит да обединят различните говори и да създадат единен книжовен език. За да се угоди на всичко, се въвежда употребата на пълен и кратък член в зависимост от синтактичната функция, като тази употреба е ограничена само в писмената форма на книжовния ни език. В говорната форма, такова правило не съществува, тъй като не се прави и синтактична разлика.

В изречението: "Въпросът, на който не знаех отговора", пълният член трябва да е носител на номинатива, т.е. именителен падеж, а краткият на акузатив или датив (пряко или непряко допълнение), но поради изчезването на падежите от езика ни, то тази информация е ненужна. Обратно към изречението в едни краища на България ще бъде изговорен като "Въпроса, на който не знаех отговора", в други "Въпросът, на който не знаех отговорът", като смисълът е непроменен. Ако пълният член беше синктактично определящ, то тогава "Въпросът, на който не знаех отговора" и "Отговора, на който не знаех въпросът", трябваше да се възприемат еднакво, а на практика имат различен смисъл. Тези, които говорят руски или немски, разбират по-добре.

Българският книжовен език е жив език, и като такъв следва развитието на говорния език. Двете големи правописни реформи са свидетелство за това. Ако сега бяхме 1945 г, т.е. в навечерието на последната правописна реформа, със сигурност щяхме да бъдем разделени и за отпадането на винителения падеж при лични имена от мъжки род. Книжовната норма е изисквала прилагането на винителен падеж при имена от мъжки род. Така например "Вчера срещнах Иван", трябвало е да бъде изписано "Вчера срещнах ИванА". Това разбира се е било объркващо за повечето хора и отпадането му звучи логично. Винителен падеж е определящ и в изречение като "Георги срещна Иван", при употреба на винителен падеж, ще звучи "Георги срещна ИванА" и няма да има разлика от "ИванА срещна Георги", т.е. и при двете форми е ясно кой кого среща, в случая Георги срещна Иван, а не обратното. (немски, руски или друг славянски език ще е от помощ)

Пълен и кратък член, според мен ще останат, но ще се смени функционалността им. Например пълен член ще се употребява при следваща дума с гласна, кратък при останалите случаи или ще се разреши едновременната им употреба, което има повече смисъл.

ти влезе в анализ, който съзнателно избягвах, защото намесата на падежи или няма да бъде разбрана, или ще доведе до напомнянето, че падежи в бг няма (макар в скоби и преди да съм загатнал, че всъщност има в рудиментарна форма)

не съм консерватор по отношение на езика, но опростяването му не трябва да бъде самоцел за улесняване на учениците, а за отпадане на ненужни структури
освен това родната ни реч омайна сладка е толкова кошмарна с всичките си съгласувания (най-вече), че докарва повече главоболия на германците (да речем), отколкото немския на нас

и ако трябва да изразя своето становище като теб в последното си изречение, ще кажа, че всяка промяна в езика трябва да бъде съгласно принципите на когнитивната лингвистика, а не съобразно долния тренд:



https://forum.setcombg.com/attachmen...id=33170&stc=1