Ами имах честта да преподам един час в една школа за компютърна грамотност. Урокът беше въведение в компютрите и MS-DOS, ученици ми бяха четири момичета, които хал хабер си нямаха от компютри. След този урок се отказах от преподавателска дейност, защото отнема много нерви и не е оправдана от подобаващо заплащане. Ненам какво и как съм говорил и обяснил на момичетата, но в следващите 2 (две) години парадоксално бе шефът на школата да ме търси през 3-4 месеца да ме навива да преподавам отново...
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">преподаването не е само споделянето на знания, а умението да слезеш на нивото на другия и да погледнеш проблема през неговите очи. мен лично не ме дразни невежеството на другия, а точно обратното - носи ми удовлетворение промяната в начина на мислене на другия, особено, когато му "светне" нещо, което е смятал/а за напълно непонятно...
<div align="right">Originally posted by FearMe - 25/03/2004 : 10:35:39</div id="right">
Така си е... колко и млад и зелен да съм,[:P] смея да твърдя че имам десетина средно-грамотни user-и зад гърба си[8D].
Стигнах да извода че успеха на "ограмотяването" зависи най-вече от желанието на ученика, и второ - от "схватливостта"(която може и да зависи от ЕГН-то, защото от опит знам че по-младите попиват по-лесно що се отнася до компютрите)естествено има и изключения...
Иначе си е върховно удоволствие, след като 2 месеца си "учил" някого(който преди това не е пипвал мишка), и след това известно време не си го виждал как се справя, и после пак го видиш че борави съвсем целеустремено с компютъра, не се плаши от забивки и тем-подобни недъзи на софтуера. Просто удовлетворението е неопишимо[^][^][^]
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Ами имах честта да преподам един час в една школа за компютърна грамотност. Урокът беше въведение в компютрите и MS-DOS, ученици ми бяха четири момичета, които хал хабер си нямаха от компютри. След този урок се отказах от преподавателска дейност, защото отнема много нерви и не е оправдана от подобаващо заплащане. Ненам какво и как съм говорил и обяснил на момичетата, но в следващите 2 (две) години парадоксално бе шефът на школата да ме търси през 3-4 месеца да ме навива да преподавам отново...
<div align="right">Originally posted by Gadget*-*25/03/2004*:* 13:48:53</div id="right">
Gadget и мен да ме пуснат да преподавам на 4 момиченцца и аз ще вложа всичко от себе си [:D][:D][:D]
А и като знам какво впечатление създаваш на разните невинни женски душички не се и учудвам че шефа те е издирвал толкова време.
По топика. Преподаването е много забавно занятие стига да имаш работа с интелигентни хора желаещи да се научат. Вярно е че е доста сложно да превключиш на тяхното ниво но настроиш ли се от там става все по-лесно.
Преди време преподавах химия на 8-ми клас. Ей така само няколко урока. Е те това му викам наказание... Въпреки че всичко зависи до подхода. В края на краищата с децата почнахме оста да се забавляваме. Всичко трябва да става с търпение, търпение и още много търпение.
Е да , но монетата има две страни . В служабата съм търпеливо съм обучавал много хора , и доста от тях наистина взеха да влизат в час . Но се получи следното . Някои от тях взеха да си мислят че разбират много и на няколко пъти се наложи преинстал на цялата система заради тях , да не говорим колко пълнеха с вируси компютрите .
@ fori
Ех че не ми дават да преподавам химия , малее , така че ги запаля по тая науката децата че няма отърване . Племенницата така и "проповядвах" химията че беше на път да се запише да в "Индустриална Химия" - Варна .
Мисля, че преподаването е призвание. Сигурно сте попадали на преподаватели, супер специалисти в областта си, които не могат да ни научат на нищо - т.е. не е достатъчно да разбираш от компютри, да знаеш какво е файл, за да го обясниш на някого. Необходима е методика, при това съобразена със спецификата на различните групи обучаващи се.
Според мен малко са хората, които могат да преподават сполучливо дори и начална компютърна грамотност на разнородни по подготовка, възраст, желание и настройка "учащи" се. Така че, sorrowsad, не си изключение.
offtopic//
Вярно е, че има хора, които се страхуват от компютъра и с тях е почти невъзможен какъвто и да бил успех. Като пример ще споделя опита си с моя близка, живееща в чужбина. Трябваше да я науча как да ползва електронна поща. С писането на писма някак си се справихме, с много уроци и писмени указания. Но с четенето на моите "неразбираеми" символи в продължение на една година не постигнах никакъв успех. Обяснявах за смяна на енкодинга, писах номерирани списъци кое, как и откъде и нищо! В крайна сметка се отчаях и помолих да ми пише писмата си на пощата ми в abv.bg, с цел да мога по-лесно да сменям в отговорите си моята кирилица на латиница. Резултатът беше, че и тя започна да ми пише на латиница. След пореден опит да обясня, че от това няма нужда, тя спря изобщо да ми пише и започна да се обажда по телефона. (Точно бях решила да спра да упорствам и просто аз да мина на нейния енкодинг)
Друг мой неуспех е опита ми да науча децата си (студенти), като пишат в Word, да не натискат space за нов ред, но това е друга тема....Хем им показах каква бъркотия може да се получи [] Като отказах да форматирам курсовите им работи, започнаха да ме питат сами за всяко нещо и вече дори ползват стилове и секции []
Най-често срещания проблем при мен е да обясня каква е разликата между инсталационен файл и инсталирана програма и защо едното можеш да си го запишеш или да си го копираш на/от диск(дискета) или да го изтриеш, а другото не можеш. И кое в крайна сметка "трябва да се натисне, за да тръгне програмата/играта".
Аз имам олимпииско търпение щом стане дума да предам знанията си на друг. Като казвам предам знания, нямам предвид обучение по системата. То за това на мен ми трябва учител. Имам предвид по елементарни нещица. Като си спомня каква картинка бях при първото ми съприкосновение с компютъра, знам ясно какво чувства човекът на когото обяснявам. Въпреки, че в университета имах отлична оценка по информатика, след като си взех в къщи компютър, въпросът "От къде се включва и изключва това чудо" беше неизбежен. Та затова сега като искам някой да ме разбере започвам от най дребната подробност и термини в началото не използвам. По лесно се възприема като обясниш на човека с неговите изразни средства, след което вмъкваш малко по малко истинското наименование. Веднъж пробвах да обясня върху какво се записва цялата информация на компютъра, но след като на думите ми беше откликнато с блуждаещ поглед преминаващ директно през лицето ми, реших че едва ли от това трябва да се започне. Обикновено е нужно слушателят да разбере, че мишката не се храни със сирене и не е домашно животно, че като му кажеш - вдигни и си намести мишката, това не означава, че трябва да щрака във въздуха мъчейки се да отвори някакъв документ. Воъбще преподаването си е дарба.
и на мен не ми се отдава тази функция, но съм стигнал до извода, че когато оставиш някой 10 мин да се рови го научава завинаги, а като му кажеш точно как се прави след 10 мин вече не знае как го е направил
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">и на мен не ми се отдава тази функция, но съм стигнал до извода, че когато оставиш някой 10 мин да се рови го научава завинаги, а като му кажеш точно как се прави след 10 мин вече не знае как го е направил
<div align="right">Originally posted by glarus*-*26/03/2004*:* 07:08:55</div id="right">
)
] Като отказах да форматирам курсовите им работи, започнаха да ме питат сами за всяко нещо и вече дори ползват стилове и секции [
]
Новини
Форум
Актуално
сървър