<font color="blue">Смятам, че малко информираност няма да ни е излишна. Мисля, че в едно с правилата на този форум трябва да сме запознати по обстойно и с действията, с които следва да се съобразяваме и съответните последствия при нарушението им.</font id="blue">
<center>Извадка</center>
<center><font size="3">Наказателен кодекс на Република България</font id="size3"></center>
<center><font size="2">Допълнителна разпоредба</font id="size2">
Обяснение на някои думи</center>
Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус;
3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция;
10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.
<center>Раздел V
Принуда</center>
Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.
<center>Раздел VI
Издаване на чужда тайна</center>
Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм.-ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.
<center>Раздел VII
Обида и клевета</center>
Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
<u>(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.</u> <font color="blue">\Абсолютно недопустимо и в разрез с ПРАВИЛАТА за участниците на СЕТКОМ!!!\</font id="blue">
Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм. бр 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. бр 21 от 2000 г.) За обида:
1. нанесена публично;
2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и
4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева, както и обществено порицание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. бр 21 от 2000 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.
Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.,изм. бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.