Като за начало ще спомена, че с Kayso сме решили да започнаме една иницатива, която се надяваме че ще ви бъде от някаква полза и като за начало бихме се радвали на всякакви коментари и препоръки, помощ също няма да е излишна.Смятаме да започнем в раздел “Игри” на форума, да правим наши ревюта на игри, които вече сме изиграли и от които имаме добри впечатления. Всяка едно ревю ще е на игра, която ни е направила наистина солидно впечатление и кято бихме препоръчали на всеки, които има малко свободно време и се чуди с какво да го запълни.
Това е първото ревю от това начинание, което е ново и за нас, така че ще се радваме на вскякви видове критики. Надяваме се да ви хареса. Ще гледаме да пишем редовно, но все пак започваме 2-ма, а една хубава игра иска не по малко от 2 седмици игра! Пожелаваме на всички приятно четене.
<center>Doom 3:Resurection of Evil</center>
Всички си спомняте миналогодишният августовски хит DOOM 3. Играта беше революция сама по себе си, но беше предимно едно показно за пред света и другите форми как се прави “ENGINE” за FPS. Кармак и сие показаха какво могат да родят болните им мозъци. Играта беше стряскаща и доста тъмна, но малко играчи можеха да я играят повече от 30 минути, без да откачат и да излязът от играта (Включително и Кайсията, който като дойдеше в нас и ме гледаше как играя на максимална трудност, след около 15 минути гледане, от страх сядаше чинно в ъгъла да чете списание).
Та да не се отплесвам, играта си беше яка и стана хит, но... Еееех винаги това „но”. Хората очакваха поредният як ЕКШЪН от ID Software, но се получи един адски тъмен хорър, който не можа да се хареса на голяма част от геймърите. Освен това огромна тежест на видео енджина мореше всички най-нови модели карти наред, независимо от клока, драйверите и тн. Само да напомня, че тогава карти от класа на 6600 и Х700 ги нямаше! Освен това се искаше доста бърз процесор и МНОООООГО RAM – при 512 сечеше доста, но с 1 ГБ работата се оправяше. С толкова памет, доста малка част от гейм-обществото можеше да се похвали тогава, че даже и сега. Все пак това си е доста сериозна машина! Но стига съм писал за минали работи, които вече въпреки, че са отминали, не са забравени и оставиха своят печат върху историята на PC игрите.
I. The STORY:
Тук е ред малко за история. Понеже ID бяха и са заети с работата по QUAKE 4, те поставиха задача на NERVE Software да разработят продължението на култовата игра, но под тяхното постоянно наглеждане. Това беше посрещнато със смесени чувства от геймърите и критиката, защото никой не знаеше какво накрая ще се получи. Та преди 2 седмици, дългоочакваното продължение на DOOM 3, видя бял свят с името DOOM 3: RESURECTION of EVIL.
Играта започва от там от където завърши оригиналният DOOM 3, само че с около 2 години по късно. Др. Бетругер, който не можа да докопа SOUL CUBE-а, се всели в тялото на един летящ демон, но не успя да докара АДА на Марс и от там на Земята. Благодарение на самоотвержаната борба на един новодошъл пехотинец, който успя да върне Куба в ада и така затвори врата на АДА към нашето измерение. Та изминали са 2 години от събитията на МАРС и затриването на цялата UAC колония. На повърхноста на Марс и по-точно в една от лабораториите, които са изоставени, са засечени сеизмични вълни. Пращат отряд пехотинци да провери на какво се дължат те. Там те откриват един артефакт, неизвестен досега на никого, но когато ТИ главния герой, вече нашия пехотинец го взимаш в ръце всички около теб биват пометени от огненан вълна и започват серия от събития, които довеждат до... Е от тука нататък, вече вие поемате ролята и започва играта. Както винаги в този тип игри не е важна историятя, а визията и якият екшън (а точно яката пуцалка липсваше в оригиналният DOOM 3). Ето ги двете и главни лица в играта:
Др. Бетругер
и пехотинеца
II. The GAMEPLAY.
Ето тук шапка им свалям на NERVE, защото там където се дънеше отрочето на ID, NERVE са направили това, което обещаха. ЕКШЪН. Ето тoва трябваше да бъде DOOM 3. Съжaлявам, но без сравнения на двете заглавия няма да мине, просто е невъзможно, контраста е оромен. DOOM 3 залагаше на психaрията и изненадващото нападение, не от там от където е дошъл шума. В RoE първият час е точно копие на първата част, т.е. тъмно с малко амуниции и пак психо елементите. Но всичко се обръща с докопването на моето любимо оръжие- ДВУЦЕВКАТА!!! И да бъде екшън са решили „боговете” от NERVE. След убииството на 1-ят бос в играта се отключват възможностите на артефакта, който носите със себе си. Bullet time - това е възможноста му, но не какъв, а може би най-правилният излизал някога за FPS, изключвам MAX PAYNE 1 и 2. Просто е невероятно да видите как зомбиран войник стреля по вас, а вие само минавате и оглеждате жълто-червената следа на куршума му. Всичко около екрана е blur-нато, само централното поле на виждане се запазено. Ах, невероятна помощ оказва, защото има места, които меко казано без него не се минават, или ако се минават то е на цената на над половината ви живот. За разлика от DOOM 3, тук няма по едно и после още едно „говедо”, дето ще ви изкара акъла, докато острелвате първото, не тука има вълни от изроди, които налитат като башибузук на български редут. Вълна след вълна излизат и по здрави всеки следващ път. Какво да ви кажа, бройката им е меко казано огромна! Няма да имате мира щом веднъж започне екшъна. Няма спиране! Хабите амуниции, сменяте оръжия, просто лудница при това високо адреналинова. Най-хубавото е, че вече никога няма да ви се налага да търсите амуниции и аптечки, те са там където ви трябват и то в огромни количества. До последното ниво играта е здрав адреналин. НО, ех това “но”, обичам го! НО в АДА е друга работа. Еееех борих се със зъби и нокти да оцелея след поредната вълна изроди, с поледни сили се опазвах едвам на косъм живот и с малко амуниции. Просто ада е АД за този, който не с бързи рефлекси. Да си призная, минах играта на нормална трудност, докато обикалях из коплексите, нямаше страх, само адреналин и търсене на поредната битка. Пораженията от изродите бих казал, че са безбожно занижени, в сравнение с DOOM 3, но всичко е заради екшъна. Та кой иска в най-здравият екшън да пукне от 2-3 удара и после пак load и т.н. Едното е за сметка на другото. Та в АДА е изпитание, при все че свикнете с тези ниски демиджи, но какво може да направи срещу 3 HELLKNIGHT-a и още 2-3 изрода отстрани, които постоянно те обстрелват с плазмени топки. Има една дума за gameplay-я – АДРЕНАЛИН.
III. The GUNS.
Който е играл DOOM 3 си ги знае, инак те са общо известни: пистолет, помпа, SMG, CHAINGUN, Плазмената пушка, ракетомета и последно, но не на последно място BFG 9000 (Big ****in Gun). Има 2 промени в инвантара спрямо оригиналната игра: на първо място, както споменах по горе е завръщането на двуцевката и Гравитационното оръжие. Някой ще каже, че са крали от HL2, но пичовете от ID казаха (а аз им вярвам), че това оръжие е мислено да го има още в DOOM 3, но са се отказали от него в последният момент, понеже мислили, че ще е прекалено мощно. Е сбъркали са, в игра го ползвах много малко, рядко даже, поради самата му функция т.е. трябва в един определен интервал от време, съвсем близо до мен да натисна спусака и да захвана хвърчащата плазма и да я върна обратно на собственика и. Но не се е получило, поради малкото разстояние на захват, малкото време с което разполагате да държите обекта и най-трудното, параболичната треактория на това което сте изстреляли. Ами кеф е първите 5-6 пъти после писва или все понасяте удари, а напред в играта има по 2-3 хвърлящи изрода, при което нямате време за захват на едното, а другите 2 вече с ви ударили.
Другата крайност е ДВУЦЕВКАТА. Ах, това е ОРЪЖИЕТО. Това е УЛТИМАТИВНИЯТ убиец на адските изчадия. Просто с нея в ръка се чуствате недосегаем и като малък бог, раздаващ правосъдие наляво и надясно. Има една дума за нея POWER in your hands. МОЩ и чиста МОЩ. Просто трябва да видите с очите си за да разберете. В DOOM 3 точно като отваряте портала към ада, изкачат 3 HELLKNIGHT-а, които с голяма трудност и с цената на доста загуби се убиваха. Е тук не е така, пускате си bullet time-a и точно с един изстрел от упор и HELLKNIGHT-а е долу. Просто ей така, сякаш убивате муха, не е истина, това трябва да се изиграе и да се преживее за да разберете как се чувствам аз след поредното убийство #61514;.
IV. The Graphic.
ЗА графиката тук, не мисля да говоря, защото това си е, същият engine, който задвижваше и DOOM 3, без никакви промени. Играта пак си е тежичка, но какво да се прави, удоволствията искат жертви.
V. The Conclusion.
Играта си заслужава, и трябва да се изиграе. Препоръчвам, на всеки любител на екшъна с 2 ръце. Ако това беше DOOM 3, то със сигурност щеше да е шедьовър, той не че и така не е де, но успя да влезе в сърцата на доста по малко геймъри, но ми се струва, че тези, които успя да заплени, няма да забравят момента, в който за пръв път стнаха свидетели на АДА в истинския смисъл на думата #61514;
P.S. Забравих да кажа, че ДВУЦЕВКАТА не е просто някое оръжие, което намирате да се въргаля сред труповете. Това е оръжие с история, но на вас оставям да я разберете, нама да ви развалям удоволствието. Просто пичовете от NERVE, явно им е слабост!!!
HINT’S. След всеки убит бос(с душата му), ще се отключва по една допълнителна възможност на артефакта. Артефакакта се презарежда с душите на умрелите хора из нивата, а не на убитите от вас. А ето го и него в самата му прелест:
Автор: Владимир Богданов (аka. LUDIA)
С малки редакции от Кайсо