Новини
Форум
Актуално
сървър
Ето ви нещо за разчупване на леда:
Деянов и Потапов от Софтстрой седяха в кантората на Деянов. Бяха видели сметката на първата бутилка водка и сега отваряха втора. Всъщност Потапов се казваше Иван, но каза, че всички му викали Смит. Тъй че и Деянов започна така да му вика. Че Смит беше новобранец в детективските дела, това си личеше отвсякъде. Постоянно дъвчеше кибритена клечка, на главата си бе нахлупил шапка с дълга козирка, а от долната страна на козирката бе монтирал огледалце на пантички, което да му позволява да наблюдава панорамата зад гърба си, без да си обръща главата, патлака си носеше в кобур под лявата мишница, под якето, но толкова често го пипаше с ръка, че и най-добронамереният бандит би застанал веднага нащрек. Да не говорим, че постоянно извършваше резки хоризонтални движения с дланите си, което пък издаваше човек, който вече е взел първите уроци по у-шу. Деянов си помисли по едно време да му предложи да се прекръсти на Перко, но се отказа, защото си личеше, че момчето се изживява много насериозно, а пък както беше подпийнало сега, не се знаеше как ще понесе шегата.
- Бате Деянов - горещеше се Смит, - чакай да ти разправям... Имах едно гадже, виолончелистка, което си изкарваше допълнителни пари, като композираше мелодии за GSM-ми. Много надарено същество. Ходих с нея половин година и отслабнах 15 кила. Часовникът започна да ми пада от ръката. Залитах вече и на сън. А по онова време още нямах сериозни професионални ангажименти и не можех да си позволя да ям всеки ден спагети. С една дума, трябваше да си взема отпуск от виолончелистката. Пренесох се на един таван в близост до моето жилище, а на виолончелистката казах, че отивам на у-шу семинар в провинцията за няколко дни. Което не беше много далеч от истината, защото да воюваш със сенките на прекомерната страст не е ли също досущ у-шу?
Деянов вдигна ръце и зачака момчето да се наприказва. Друг цяр за състоянието му нямаше. Междувременно водката и във второто шише намаляваше катастрофално. Тоя Смит сигурно бе завършил детективски науки в *****.
- Обаче - продължаваше Смит, - оказа се, че съм си забравил четката и пастата за зъби при виолончелистката. Затова реших да се промъкна една сутрин, докато тя бе на репетиции и да си взема партакешите. Речено-сторено. Влизам аз вътре, ослушвам се, оглеждам се, уж е тихо. И изведнъж от спалнята излиза гаджето - неглиже и зачервено, сякаш е месило баница, и със "смучки" по шията колкото палачинки.
- Миличък, ти ли си? - изпищя и се втурна да ме целува. - Толкова се затъжих. Върна ли се?
А зад нея от стаята наднича един къдрав, черен като коминочистач и по потник.
- Запознай се, това е Димитър, нашият контрабасист. Дойде човекът да порепетираме вкъщи, защото покривът на репетиционната ни прокапа.
Реших да не му късам главата веднага, а първо да събера железни доказателства за изневярата на мойта виолончелистка. Седнахме уж да пием кафе тримата.
- Защо не посвирите? - рекох. - Да видим дали сте изпедепцали за отличен пиесата за флейта и контрабас. С една дума - неловко положение, бате Деянов. Контрабасистът си изпи кафето и се омете, бръкнал с ръце в джобовете на якенцето си.
- Защо ме лъжеш? - попитах аз виолончелистката, като останахме двамцата.
- Не те лъжа, кълна се - задъха се тя. - Наистина репетирахме.
- Лъжеш, казах й аз. Та това е, бате Деянов - завърши тирадата си Смит. - Още ходя с рога от тази история.
- От тебе ще стане детектив, момче - казах. - Я кажи сега кое ти беше желязното доказателство?
Та какво му е желязното доказателство? Отговорите се приемат в свободна форма, но ОТГОВОРЪТ е само един!
]</font id="blue">
!]