Новини
Форум
Актуално
сървър
...
- Мирно! - изрева лейтенантът!
Войниците се изпънаха като струни на бас-китара... Демек, след снощния запой (добре, че никой не ги усети!) тоя тръгнал тука да кряка като циганка на панаир. Да им се не види на тия парадни тренировки!
Пък и как точно тоя нервак им сложиха да ги командва! Една глава по-нисък и от най-ниския редник, а тръгнал да го раздава като че ли е сто кила!...
...
- Мирно ви ка'ам бе!!! - екна отново гласът на офицера. - К'во ми се клатите само?!
"Ама и тия си ги бива!", помисли си 45-годишният запасняк. "По-заспали от тех май не съм виждал в целио си стаж. 'Убаво поне, че повечето са височки, та нема да се излагаме другата седмица при поссещението на Дж. Буш... Я да земем да ги понаредим сега малко по-така!", и той огледа внимателно що-годе скалъпената на правоъгълник рота. Мързеше го да брои колко колони и редици има (те и без това бяха доста), ама то това надали имаше кой знае какво значение. Бройката войници беше точно необходимата за тържествения парад. И все пак... Отнякъде трябваше да се започне, а и лейтенант Дебилиянов не се притесняваше - въпреки ниския си ръст, той имаше перфектна визия върху парадните подготовки и можеше да определи с максимална точност кой е по-висок от двама души, застанали един до друг, един зад/пред друг, един през друг, през двама-трима... Аджеба, с колони и редици нямаше никакви проблеми да ги реди както подобава.
Както и да е, лейтенантът имаше малко изчанчен подход за подредбата на войниците...
Първо той огледа строя по колони и обозначи с по един як шамар (та чак пръстите му се отпечатваха по лицата на момчетата) на лявата буза най-високия войник във всяка една колона. След това подхвана редиците и като гледаше във всяка една редица кой е най-нисък, маркираше съответния редник също с шамар, но от дясната страна. После...
- Дебилиянооов! На телефонааа!!! - провикна се дежурният офицер от портиерната на поделението.
- Кой бе?? - Дебилиянов не обичаше никак да му кажат "На телефона!", пък да не му кажат кой точно го търси...
- Ти бе! - кресна отново дежурният.
- Кой ме дири те питам бе, Бастунски? Не ми се праи на интересен!
- Откъде да знам бе? - отвърна дежурният. Междувременно той се приближи до строените войници.
- Оффф, да ги ***!...
Някои от войниците се захилиха. Дебилиянов набързо разясни на Бастунски технологията на "маркировка" на войниците, заръча му да продължи с подредбата им и хукна към портиерната, забравайки че Бастунски няма неговото точно зрение ще се озори яко докато довърши правилното строя. Добре че поне не му липсва логична мисъл - ше се опраи, мислеше си Дебилиянов докато вдигаше слушалката. И в следващата минута му идеше да застреля някого! Началството го викаше по спешност в едно доста отдалечено поделение. Верно - пеша няма да ходи, ама там пък бачка оня ***** ******ски, а от него просто му се повръщаше! Но избор нямаше и лейтенантът набързо премисли какво ще му трябва за пътуването... Докато той се чудеше дали да си обуе кубинките или някакви по-леки обувки, на вратата се показа рошавата глава на Бастунски.
- А бе! Ти хубаво ме остаи да ги нареждам. Хубаво ми обясни изчанчената си технология, а сега вземи да ми отговориш на един въпрос, като си толкоз кадърен! Щото аз просто не виждам как ще ги нареда тия заспи нормално!
- Къв е проблемът, бе? - запита Дебилиянов, като му тегли една "Да ти п***м на логичната мисъл, Бастун глупав!" наум...
- Кат' си такъв разбирач, я сега ми кажи кой е по-висок от най-високия от ниските и най-ниския от високите???
- Какво? Какво???
- А бе... Нали си ги маркирал най-ниските и най-високите... От най-високия нисък и от най-ниския висок - кой от тия двамата е по-висок?
"Хмм... Те за т'ва не се бех замислил" - рече си Дебилиянов, докато нахлузваше кубинките...
...
...и след тоя роман сте наред вие, драги читатели!
Ако требе - прочетете пак романа - видите, че се чете на един дъх, дет' се вика... Па после отговорете на въпроса, дайте обяснение на отговора и след т'ва че видиме кой крив, кой прав, кой висок и кой нисък [)]
]
]
