- Добро утро, Холмс. Чете ли сутрешния вестник?
- Драги Уотсън, виждаш, че още пълня лулата си...
- Идвам от нощно дежурство, но изобщо не ми се спи. Слушай каква трагедия само! Баща и син тръгнали от хижа в планината, но скоро попадат под лавина. Не след дълго се унасят и детето сънува, че стои край огън, а наоколо обикалят вълци. Дървата са малко, а ако огънят изгасне..... Спасителната група ги открива след няколко часа с помощтта на добре обучени кучета. За мъжа, обаче е твърде късно. Едно от кучетата започва да лиже с топлия си език лицето на детето. То отваря очи, но при вида на зейналата озъбена паст получава сърдечен пристъп и изпада в кома. Поставят му животоподдържащи системи и го транспортират до Лондон. В спешното отделение Главният хирург се бори 3 часа за живота на детето. Бях там - направи всичко възможно! Уви, без резултат - горкото така и не дойде в съзнание. Добре поне, че не се е мъчило. Кучето неволно с вида си от спасител е станало убиец. Да знаеш, Холмс, цялата болница говори за това. Наистина какво по-лошо за един опитен лекар от това, да не може да спаси живота на собственото си дете. Едва ли ще може да практикува повече....
- Скъпи приятелю, знаеш, че сутрин чета Таймс. Там никога не биха публикували тази измислена история.
Защо Холмс мисли така?