След като беше разжалван, известният нам Генерал реши да се отдаде на живот. За жалост Генералът бе прекарал целия си живот в армията и не познаваше живота извън пределите на казармите. Първото смайващо откритие, което направи, бе, че извън матрицата нещата се купуват с пари. С каквито Генералът не разполагаше, защото му бе отказана компенсация при напускането на армията.
И така нашият герой започна да търси начини да се сдобие с несметни богатства. Както се досещате, думата "труд" за него беше някакво имагинерно понятие. Но пък Генералът беше начетен човек и още като млад офицер бе чел легендата за Камъка-Ключ - диамант с нечувани размери. По време на многобройните си походи Генералът бе попаднал на старинна карта, показваща местоположението на този камък, но тогава нашият герой не й беше обърнал особено внимание. Сега се сети точно за нея.
Ще пропусна подробности около пътешествието, което Генералът предприе (може би някой друг път ще ви разкажа)...В крайна сметка се оказа, че легендата е истина и камъкът съществува.
Сега Генералът седеше на брега на Езерото и съзерцаваше Камъка. Мечатата му беше пред очите му в цялата си прелест...но недостижима. Езерото беше 12 метра широко и 12 метра дълго.Точно в средата му се намираше постамент 60х60 см, а върху него - Камъкът.
Не че героят не можеше да плува...Просто не можеше да плува в солна киселина - субстанция, с която беше пълно Езерото.
Едиснтвената причина Генералът да не се върне в цивилизацията, да натовари керван с материали и да дойде отново тук бе фактът, че, според легендата, човек има само един шанс в живота да открие Камъка.
За щастие до езерото имаше купчина стари дъски 4,80 м х 40 см х 6 см. Генералът прецени, че, ако има начин да построи мост до постамента, дъските ще го издържат. Също така прецени, че, ако не си беше оставил абсолютно всички инструменти в последния лагер, можеше и да построи мост. В тоя ред на мисли Генералът си тегли една...и почна да обмисля начин да се справи без инструменти.
<hr noshade size="1">Бел. на автора: В легендата се казва, че човек може да вдигне Камъка, единствено ако е стъпил здраво с двата крака в/у постамента.