Телефонен звън. И още веднъж, и пак, и пак. На поредното позвъняване някой благоволява да вдигне.
Уморен женски глас - Да?
Пауза. Смущения по телефонната линия.
Мъжки глас - Аз... съм. Исках да те чуя.
Пауза.
Женският глас, леко гневно - Е, чу ли ме? ... Уф, колко е часа?
Мъжкият глас - Знаех, че ще попиташ. Именно в това е, погледни сама колко е часа.
Отново женският глас - (прозявка) - Много смешно...
Мъжкият глас - Не, наистина виж часа. А знаеш ли коя дата сме? Броях, помниш, отброявах, а те летяха, отлитаха, като стреснати гарвани в безлунна нощ, по дяволите, това време, по дяволите, и аз мога само да грача...
Женският глас - Спри... Да, 2005 сме. Ммм ... Не зная (пауза, изпращяване). Как мога да не зная? Още ме боли глава от на Жорето купона, още съм и пияна... пък и днес летя. А. И часа... О... (засмива се) И аз... знаеш... Но знаеш, също така, че не е удачно. Ще бъде тежко, заминавам.
Пауза, отново изпращяване по линията.
Мъжкият глас - (смущения, далечна въздишка) Броях ги, ужасни дни. Времето премина покрай мен с писък и (пауза, изпращяване) счупени от бързане стрелки, около ми. (пауза, изпращяване) Исках да знаеш. И този ден. Това е съдбовно съвпадение, нали?
(изпращяване) (пауза) (свободен сигнал)
В колко часа е проведен разговора? А датата? И защо смятате така?
1. Няма китари. Няма музика. Спокойно Tricklys. Спокойно Edin_Lud. Спокойно Wise.
2. Няма google.
3. Няма чудовищни декодирания, няма хамалогия, няма ужасни сметки, няма броене на срички, думи, букви. Момичето се е справило, дори и сънено.
4. Има асоциации, има сметка, която дори и пиян ще направя, знаейки това, което момичето знае. Мислете.
5. М`че няма такова, пето, но обичам кратност на просто число.