ЧЕРЕН ПЕТЪК

Уж се бях зарекъл няколко лесни да ви дам , обаче намерих една интересна докато "сърфирах" из нет-о , та реших нея да ви я дам вместо няколкото лесни :



- Кучешки студ! - възропта капитан Савов, като се измъкваше от колата на оперативната група. - И на всичкото отгоре...
- Хайде стига! - прекъсна го Стрезов. Той слезе от страната откъм шофьора и вдигна зиморничаво яката на балтона си. - Сега ще кажеш, че е кутсуз ден, петък тринадесети и така нататък! Къде ги четете тия неща, бе!
Улицата през нощта не беше добре осветена. Само отсреща унило проблясваше рекламата „Нон стоп ресторант" и отдолу - „Прима". Двамата притичаха по тротоара, като се пазеха да не се подхлъзнат в заледените локвички.
„Значи там са го издебнали - помисли Стрезов. - Ама че място са избрали!"
Това „го" се отнасяше до Петър Ранков, по прякор Пе-жото, куриер на банда прекупвачи на крадена електроника. Сигналът в полицията беше, че Пежото е застрелян в „Прима" преди десетина минути.
Савов отвори вратата и пропусна пред себе си Стрезов. Още от входа ги посрещнаха миризмата на пържени картофи и влажната топлина на кухнята. От касата стана и се запъти към тях висок слабоват мъж с тъмни очи и малка брадичка. А на стола отсреща се бе разположил друг, малко по-възрастен мъж, с очила и олисяло чело. Едно яке, навярно негово, бе преметнато на съседния стол.
- Нейчев - представи се високият. - Аз съм управителят.
Ето, там е! - и кимна с глава към входа за кухнята,
Стрезов пристъпи и се взря в онзи, който лежеше на пода. Да, това беше Пежото, подгънал неестествено ръце, с широко отворени неподвижни очи. Черният петък се бе оказал фатален за него.
Стрезов приклекна, постави пръсти на шията му. Нямаше пулс. А и едва ли можеше да има. По гърба на сакото личаха четири едри отвора, под тялото се показваше краят на локвичка кръв.
- Можеш да започваш! - обърна се Стрезов към Савов.
- И като дойде докторът - знаеш!
Изправи се и погледна Нейчев, който стоеше безмълвен встрани.
- Е? - рече Стрезов. - Как стана? Говорете!
-Аз нищо не съм видял! - вдигна рамене Нейчев. - Бях в кухнята, когато чух изстрелите. И - хич не ме е срам да ви кажа! - просто се скрих там. Не ми се мре, това е! Ако питате, питайте онзи господин, той е видял всичко!
„Онзи господин" се надигна от стола, когато Стрезов приближи, и се представи:
- Вангелов.
И без да чака въпрос, започна:
- Видях ги, двама бяха, господин инспекторе. Аз точно влизах отвън. Бях премръзнал, гледам, че е нон стоп. Влязох да хапна нещо топло, нали разбирате!
- Разбирам. После?
- Влизам значи отвън. Тука в салона никого няма. Късно, нали?
- Късно - съгласи се Стрезов. - После?
- Отначало гледам - никой. След това ги видях. Ей там.
- Колко „след това"?
-Ами... четири — пет секунди, не повече. Там стояха. Двамата и другият. Единият измъкна изпод сакото си нещо и търр... Онзи се свлече, а другите хукнаха и оттам, през задния изход...
- Можете ли да ги опишете?
- Те... Абе този, който стреля, той беше нисичък, с такива едни бакенбарди. Другият беше мутра, дебелак един, с кожено яке и ръкавици. Е, това е. И после избягаха.
- Добре - каза Стрезов. - Хайде сега отначало. Но без измислици, ако може!
- Не ми ли вярвате? - намуси се Вангелов. - Защо?


ПС:
Има и още от този тип , но другите ще ги споделя с вас ако успея да се доредя за "думата" след задачката на Bibi :)
А да и ще е хубаво да не използвате чичко :Google: :)

Запотени очила
(имаше едно време едно книжле, "Инспектор Стрезов решава" май се казваше ... )

Хм... това е очевидното, но всеки който носи очила знае, че замъгляването при преминаване от студено на топло не се оправя особено бързо (скоросста може да варира, естествено, според вида на стъклата, температурата и влажността на въздуха и т.н., но бавното си е бавно) - така че при влизането г-н Вангелов сигурно е свалил запотените си очила. Нищо не се казва за диоптъра му, но освен ако е сляп като къртица не би трябвано да има проблем да види ръста на двамата и бакембардите...

Този, който е стрелял, е бил нисичък, с бакенбарди. Навън е царял кучешки студ, а той е бил по сако, както описва Вангелов. Затова според мен Стрезов смята, че лъже.