След дълги лутания из Вселената, космическите кораби "Дискавъри 1" и "Дискавъри 2" откриха слънчева система, приличаща на нашата. Кацнаха на третата планета, на разстояие 247 км. един от друг. Установиха, че слънчевите лъчи, в един и същ момент, на едното място падат под ъгъл 90 градуса, а на другото - под ъгъл 88,75 градуса. Колко е приблизителната обиколка на третата планета от тази слънчева система, ако планетата е със сферична форма?
Всъщност, с този метод Ератостен определя приблизително радиуса на Земята. Той обаче използва за онова време два важни постулата - за практическата успоредност на слънчевите лъчи и за сферичната форма на Земята... И грешката му не е фрапираща - около 15%.
Даже ако се приеме, че е използвал египетски стадии за мярка, грешката падала до 1%! Чудел съм се как е избрал два отдалечени града, в които да знае, че настъпва един и същи "момент" от денонощието... а те били по меридиана север-юг един от друг. Дали приемането, че земята е сфера предхожда същинския опит? Или от наблюдението на отклоненията в сенките му е хрумнало, че повърхността е крива? Аайде, че лъчите са "успоредни" е що-годе доказуемо.
Възхищавам се от богатството на идеи и свободата на мисълта, проявявана в от гръцки естественици и философи в древността въпреки пречките и изпреварила времето си толкова много... в котраст с последвалата 16-вековна "християнска култура" - апропо, преди няколко години Ватиканът зачете правото на Галилей по въпроса кой около кого обикалял - Слънцето или Земята
Допускам и ми се струва логично, че във време, когато се е смятало (да кажем), че Земята е плоска, човек, установил разлика в ъгъла, под който падат слънчевите лъчи на две различни географски ширини, да приеме, че земята прилича на отрез от сфера... Ератостен, обаче, при същинския опит използва централни ъгли, което най-малко, за онова време, му помага да определи радиуса на закръгляне на Земята...
Започнах да схващам... XIIID - давай задача!