Филмът, който ви е разплаквал...

Има ли такъв? Независимо дали сте мъже или жени, чувствата са еднакво силни и понякога отприщват неподозирани емоции в самите нас. Не говоря обаче за моментната настройка или определено душевно състояние. Накратко - на кой филм винаги [тайничко] ще се разплачете?



За мен това е краят на <font color="red">"Жега"</font id="red">, когато <font color="blue">Ал Пачино</font id="blue"> подава ръка на умиращият <font color="blue">Робърт ДеНиро</font id="blue"> - незабравим момент - докосването на два титанични образа - за пръв и [засега] последен път!



Има още един момент, който ме просълзява всеки път - той е от филма <font color="red">"Смело сърце"</font id="red"> - когато малката и сладка <font color="blue">Мърон</font id="blue"> подава магарешкият бодил на малкия <font color="blue">Уилям Уолъс</font id="blue">.



Интересното е, че тези два филма са от 1995 г.

Leon (1994)



Моментът, в който Леон беше застрелян в гръб (забавеният кадър изключително много допринася за това), и още по-осезаемо този (края на филма), когато Матилда засаждаше цветето от саксията в някаква градинка...

Kакто вече казах в предишната ти тема:



<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Филма "ЖЕГА" - ДеНиро, Килмър, Пачино - целия филм....



<div align="right">Originally posted by skynet - 20/06/2005 : 03:04:57</div id="right">

</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">

има филм, който ме е разплаквал, гледъл съм го като много, много малък - когато убиха Антъни Куин, забравил съм заглавието, но си спомням емоцията



напоследък ме разплака, но от смях, сърцераздирателното измучаване на Дарт ВЕЙДЪр - NO-O-O-O-O-O-O! в края на еп.3 (това го писах и на друго място, сори, че се повтарям, но все пак моментът е изключителен [B)])

"Сибирският бръснар".

Не толкова мъжествен..."Град на ангели"...да съм се разплакъл - няма матр'ял - просълзих се



//сетих се за още един - "Добрият Уил Хънтинг". Моментът, в който Бен Афлек обяснява на Мат Деймън как ще реагира, ако Уил му е съсед след 20 години...и разказа на Робин Уилямс за ситуацията около бейзболния мач

"Криле на желанието" на Вендерс и безспорно "Сибирския бръснар"

Спасяването на редник Райън



Не точно ме разплака, но изпитах едно още по-силно, изключително тягостно чувство, докато го гледах. А една сцена, за която дори не искам да си спомням, едва не ме накара да скоча и да замеря екрана с ГСМ-а. Определено това е филмът, който най-силно ми е въздействал някога.

"В какво се превръщат мечтите", с Робин Уилямс

Английският пациент

Сибирският бръснар

...

Forest Gump - когато мацката го напусна, когато мацката умря...

Garden State - целия филм беше много готин и много въздействащ.

The Green Mile - няма да коментирам

Амели Пулен, в самия край на филма

Сибирския бръснар

Когато бях на ~10 г., се разплаках (спомням си, макар да беше отдавна) на "Слонът , моят приятел"[:I]...

Когато бях на 15-16, страшно ме потресе "ХХ век" на Б.Бертолучи...

По късно се увлякох от филмовата класика и Големите Режисьори.

До истински емоционални изблици са ме докарвали филми като (изреждам безразборно):"Сибириада","Влакът-беглец" ,"Бялото слънце на пустинята"; "Очи чорные", "Незавършена пиеса за механично пиано", "Сталкер" , "Жертвоприношение", "Репетиция на оркестър", филмите на Чаплин и братя Маркс, "Хляб и шоколад", "Мръсни, грозни, зли" (последните два с великия Нино Манфреди). И още не съм стигнал половината. Филмите на Еторе Скола и М.Антониони, филмите с Виторио Гасман(Армията Бранкалеоне, Ухание в мрака), .... Не мога да изредя всичко[V]

...

На последък до сълзи ме докарват само некъдърни продукции, като "Троя" и производните и.

И в този смисъл - знаете ли някъде място в Нета, откъдето могат да се намерят стари филми (като казвам стари имам предвид, наистина стари - от 30-те, 50-те, 60-те, 70-те год. на 20 век)

Смело сърце е филмът, който ме е накарал да плача с пълен глас последните 20 минути до края.

Cast Away Когато Том Хенкс не успя да настигне волейболната топка(Уилсън) в океана.
...и още много други филми, доста са, но първо за това се сетих.