Bolt Thrower '92 - "The IV Crusade"
no comment!
Bolt Thrower '92 - "The IV Crusade"
no comment!
Bela Fleck and the Flecktones - Frontiers
Естествено флак Музиката трябва да се слуша във възможно най-доброто качество ...
Bloodhound Gang - Three Point One Four
Red Hot Chili Peppers - Californication
Авантазия - Загубени в космоса 2007
Новият албум на общия проект на Tobias Sammet излезе на 16-ти ноември 2007. Състои от 2 части съответно Lost in space part I & Lost in space part II , участва и Tarja Turunen бившата вокалистка на Nightwish, а втората част е с участието на Michael Kiske вокала на Helloween!
Заслужава си!!!
https://www.youtube.com/watch?v=o26SlmROH5Q
ЕROS RAMAZZOTTI feat. RICKY MARTIN - NonSiamoSoli
Deep Dish - We Gonna Feel It
Deep Zone & Balthazar - DJ, Take Me Away (radio mix)
Avantasia 2008 - Scarecrow ( Плашилото ) - мелодичния метал is back! Годината започва добре,,,
http://youtube.com/watch?v=-y6Vn29muGg
Опиши ми историята, която разказва твоята нова рок-опера “The Scarecrow”.
Плашилото (превод от The Scarecrow – бел. ав.) е всъщност метафора за един емоционално изолиран човек, който страни от заобикалящия го свят поради своите разстроени сетива. Той възприема случващото се около него различно от всички нас и това го кара да се чувства самотен. След време обаче Плашилото открива, че музиката е балсам за душата му, тя го кара да се чувства в покой и хармония със света. За разлика от останалите хора, той е сподобен да усеща и вижда звуците. Така че запомняйки всяко отделно чувство, всеки отделен шум, и използвайки своята дарба, той се превръща в брилянтен композитор. За него това представлява заместител на любовта. Само и единствено чрез своята музика той може да комуникира със света. И ненадейно същите тези хора, които преди това са му се присмивали и са го отбягвали, започват да го ценят, да го харесват, дори да го обожават. В един момент на него бива гледано като на месия. Плашилото поема своя път нагоре в социалната стълбица и колкото повече израства професионално, толкова по-ясна му се струва неговата душевност, неговото същество. Той се изправя пред най-различни чувства, непознати досега за него – страст, изкушение, любов, мъка. Като цяло историята е своеобразна комбинация между “Едуард ножицата” и “Парфюм: историята на един убиец”.
* Из "Интервю с Тобиас"
** наличен в замундата
Ikuinen Kaamos '05 - "The Forlorn"
melodic black metal
P.S. като видях горе tommorow с Opeth, че се сетих и аз да си ги пусна да си ги припомня.... странна птица са те, много приличат на Amon Amarth (което не е учудващо - все пак единият от тях е бил в А.А.) и като цяло хем мелодични, хем с death вокали, хем с много клавишни, цигулки и т.н.
Opeth са изключително явление както като стилов мост между прогресив-рока на 70-те и съвременното death звучене, така и като качество и самобитност на композициите и изпълнението им. Затова и намериха топъл прием сред почитатели на доста широк кръг рок-жанрове, включително и прог-маниаци. Великата група се отличава с това, че надскача стиловете, които използва, и се превръща в група-стил! За да се твори такава музика е необходима широка (и дълбока) музикална култура, не стига да струпаш помпозни оркестрации. На мен лично ми харесва и непринудената им "здрачност", лишена от германо-тевтонски патетични напъни, за което спомага и близкото им сътрудничество със Steven Wilson от Porcupine Tree - друга самобитна и световно-неизвестна банда.
EDIT: малеее, звуча като сушен музикален критик Всъщност нямам думи да изразя колко съм влюбен в тая музика...