може би би било по-подходящо сега, в 23:30, да пусна въпросния филм, а не да го свършвам, но някои неща могат да бъдат оценени по достойство и не съвсем на място консумирани
филмът определено не само надмина очакванията ми (за поредната филм-по-игра издънка), ами и остави в мен доста приятен aftertaste
с характерният за играта стил (кошмар наяве) - смесица между далекоизточното разбиране за ужас (категорично лишено от обяснения), поставено в среда на западната цивилизация (търсене на справедливост) филмът разбива клишетата - добрите да оцеляват, справедливостта да носи добрина (sorry, guys, тук справедливостта идва с брутални и кървави сцени, категорично не в стила на западните "ужас с happy end").
по някакъв странен начин филмът те кара да си спомниш Hellraiser (и не заради последните сцени . може би с тънката неяснота, която блика от всяка сцена и те кара да потърсиш причината за страшното и да го допълниш със своите несподелени страхове. а не да ти го поднесат, както обикновено, сдъвкано на тепсийка ("трябва да се страхуваш, защото на това зомби му падна окото и му се видя черепа, а ние сме те учили, че трябва да те е страх от черепи. защо? ами защото... абе страхувай се там - така сме те учили")
ако трябва да го оценя не с моята закоравяла кръвожадна душа, според която филмът не е страшен, а го погледна през очите на средностатистическия зрител, трябва да кажа, че той... пак не е кой знае колко страшен. или поне по начина, по който сме свикнали да са страшни филмите на Карпентър или Крейвън. тук се бърка по-надълбочко, някъде в онзи атавистичен страх, произлизащ от тази част на мозъка ни, който е останал от влечугите - "абе нещо не го вдявам туй на екрана, ама защо, мамка му, ми настръхнаха космите на краката?!"
няма да давам оценка. който харесва този жанр в разновидността му "the ring", a не "the dawn of the dead", ще го оцени по достойнство.
ааа, и дамите да не се завиват презглава с одеалата и да не чупят ръцете на кавалерите си от стискане