Газов котел с буферен съд

Като гледам има доста хора като мен с котли на газ с минимална мощност по голяма от нужната за средни и малки жилища . Доколкото разбрах вариантите са няколко. Първия е смяна на котела с по-подходящ, втория е добавянето на още радиатори или глидери към тия които има в момента . И двата искат доста пари и са свързани с редица неудобства които всеки може да се сети какви са. И понеже хората са го измислили та рекох да порасъждаваме и по тоя вариант - При необходимост от продължителна работа на котела в режими с топлинна мощност по-ниска от номиналната, се препоръчва монтиране и свързване на топлоакумулатор към отоплителната система, за да се осигури ефективна, икономична и надеждна работа.
Ето моята идея върху която умувам и ми се струва че не е проблем да се осъществи. Естествено тя ще се развие или ще трябва опитно да се настрои след като се видят резултатите.
Към съществуващата система от радиатори и котел ще добавя буферен съд от 100 до 150 литра и помпа за парна инсталация . За моите нужди такъв съд предполагам ще е достатъчен като се има предвид че в 55 глидера Н60 имам около 25 литра вода. Също така ще се направи един управляващ блок който ще е свързан с два стайни термостата и един датчик за температурата на водата в буферния съд. Управляващия блок ще изпълнява следната програма .

1. Газовия котел ще работи до като температурата в буферния съд достигне 80 градуса и ще продължи докато температурата в стаята стане 19 градуса .
2. Котела се изключва и се забранява включването докато не се изпълнят условията по точка 4 и се пуска помпа която движи водата от буферния съд към радиаторите .
3. При достигане на температура в стаята от 21 градуса помпата спира и ако температурата спадне се пуска пак .
4. При спадане на температурата в буфера под 50 градуса или понижението на температурата в стаята под 19 градуса системата се връща на 1 точка .

Моето мнение е че такава система в малко жилище с малки загуби на топлина може да доведе до рядко пускане на котела и прилични икономии . За буферен съд може да се ползва водосъдържател от бойлер който ако се сложи в отопляемо помещение няма да има нужда от изолация или ще е съвсем лека такава, а ако е в неотопляемо ще се наложи да е по сериозна. Цената на такъв водосъдържател е от 100 до 150 лева и може да се преработи леко . Има вариант да се използва и нов обемен бойлер който ще е на цена от 250 лева за 100 литров или около 350 лева за 150 литров с готова изолация и приличен външен вид, но незнам дали ще може без никакви доработки. Тая цена е доста по малка от закупуването на допълнителни глидери , водни конвектори или нов котел при условие че стария си е на място, нов е и си работи добре . Ще трябва само малко място за буфера и помпата. Има и още неща но мисля че това стига за да се схване идеята и да направим една дискусия. Всички температури са ориентировъчни с цел да се добие представа и подлежат на промяна.

Идеята за използване на буферен съд в отоплителна инсталация не е нова и е често използвана - и при котли на твърдо гориво, и при термопомпи, и при соларно подпомагане на отоплението. При газовите и нафтовите котли и горелки по-рядко се ползва, тъй като те дават добри възможности за управление на горивния процеси модулация на мощността, но само ако са подбрани правилно за съответните отопляеми площи. Проблема е, че при малките и добре изолирани съвременни жилища има малки нужди от мощност за отопление, а в същото време - нужда от голяма мощност за подгряване на топла вода за битови нужди. Затова се получава противоречие при избор на двуконтурен котел, който хем трябва да има висока мощност заради БГВ, а едновременно с това трябва да може да поддържа ниска мощност при отопление. Понеже трудно се намира такъв котел, най-добрия вариант за малки жилища (за големи жилища също е най-добрия) е да се изберекотел с ниска номинална мощност според нуждите на жилището (напр. 12-16кВт), а БГВ да се произвежда чрез бойлер със серпентина. Понеже първата реакция на бъдещия клиент на газ е не иска вариант с бойлер, а двуконтурен котел и поради слабата разяснителна кампания на инсталатора в много случаи се избира двуконтурен котел с голяма мощност за отопление на съответното жилище. В такива случаи обикновено следват месеци на разочарование от високи сметки и евнтуалното прозрение, че е било по-добре да се избере вариант малък едноконтурен котел (под 20кВт) + серпентинен бойлер за БГВ. И тогава вече идва ред да се осмисли идеята, която предлага ivelin19 - понвже сме пропуснали момента още в началото да сложим 80л бойлер със серпентина, то поне сега можем да сложим 200-300л буферен съд + помпа(по-малък нама смисъл) за да гарантираме правилна и икономична работа на котела. Разбира се няма нужда от кой знае какво сложно управление - само 1 контактен термостат са достатъчни за управление на котела и на 1 стаен за допълнителната помпа. И двата могат да се намерят за по 20-тина, ако не искаме такива с програматор.

От изчетеното във форума знам че си специалист и имаш много опит в монтирането и поддържането на газови инсталации и съм сигурен че си прав и изпълнението с буфер от поне 200-300 литра е технически по издържано . Но изхождайки от следното че първъначалното затопляне на инсталацията и стаите при мен отнема от 30 до 90 минути и после котела който е свързан със стаен термостат започва да се включва за по 12 минути на всеки час и дори и повече за да покрие загубите ми се струва че един съд от 300 литра ще се затопля с часове и най вероятно после цяло денонощие ще му трябва за да охлади до някаква определена температура ( тоест ще ми е доста преоразмерен за скромните нужди ). Моето мнение че при вода в инсталацията около 30 литра а и при без това рядко включване на котела ще ми позволи и със 150 литров буфер да направя нещата малко по балансирани . А основната идея е да не се спират радиаторите рязко при достигане на зададената със стайния термостат температура а да се получи едно въртене на вода с постепенно намаляваща температура и чак след достигане на под 50 градуса и стайна температура 1 градус под зададената котела да се пусне и да подгрее системата отново до 80 градуса . Това е на принципа на карането с кола със засилване и пускане по инерция , определено е досадно ако се прави постоянно ама икономическия ефект е известен на всички . С колата рядко имам нерви да го правя освен на определени участъци но в тоя случай и с автоматизация би трябвало да стане . Идеята с двата стайни термостата е нещо като модулация и котела да се спира преди достигането на крайната температура и тя да се достига с въртенето на водата от буфера . Леко е усложнено, но при правилна настройка и малко заиграване може да се постигне по-добър ефект от стандартната система- котел термостат и он офф .

Чудя се коя схема ще е по подходяща да се изпълни . Иначе реших да направя следната последователност на работа на електронния блок. Котела е нагласен за макс. температура примерно 85 градуса . Терморегулатора с датчик в буфера малко под темп. на котела примерно 80 градуса. Минимална темп. на водата в буфера с възможност да се регулира от 50 до 70 градуса. Това е за да може при по студено време да се прави по-малка разликата.

1. Котела се пуска. Помпата е спряна. При достигане на 80 градуса в буфера котела се спира и се пуска помпата ( респективно затваря ел. клапана в едната схема ). Забранява се на котела да се пусне преди да е изпълнено условието по т 2.

2. При достигане на мин. температура на водата в буфера се разрешава пускането на котела и се връща на 1.

3. Стайния термостат спира системата при достигане на температурата и пуска пак ако тя падне под указаната.

Втората схема изобщо не ми хареса, ама и първата си има кусури

Едната е успоредно на котела , другата е последователно. Нямам идея какво друго свързване може да се направи. Освен първата схема ама с още 2 електрически клапана изолиращи котела докато работи помпата. Дай някаква идея и казвай какво пиене и мезета че да мисля по въпроса :) :Drinks:

Интересна тема , това може да се прилага и при друг вид гориво -пелети ,дърва и въглища.Схемата не е тая .

Цитат:

---

Първоначално публикувано от ivelin19

Чудя се коя схема ще е по подходяща да се изпълни . Иначе реших да направя следната последователност на работа на електронния блок. Котела е нагласен за макс. температура примерно 85 градуса . Терморегулатора с датчик в буфера малко под темп. на котела примерно 80 градуса. Минимална темп. на водата в буфера с възможност да се регулира от 50 до 70 градуса. Това е за да може при по студено време да се прави по-малка разликата.

1. Котела се пуска. Помпата е спряна. При достигане на 80 градуса в буфера котела се спира и се пуска помпата ( респективно затваря ел. клапана в едната схема ). Забранява се на котела да се пусне преди да е изпълнено условието по т 2.

2. При достигане на мин. температура на водата в буфера се разрешава пускането на котела и се връща на 1.

3. Стайния термостат спира системата при достигане на температурата и пуска пак ако тя падне под указаната.

---

Опитай следния вариант: котела зарежда буфера с гореща вода (със собствена помпа) а втора помпа върти водата от буфера през радиаторите

Това е добра идея и гледам повечето схеми с буфер са на тоя принцип , но аз имах идея да ползвам за буфер един 200 литров обемен електрически бойлер като предвидя и един менбранен разширителен съд около 25 литра . А дали е добре да се добавят и възвратни клапани с цел да не се засмуква от водата която не трябва да се движи в определен момент . Направих три други схеми за да ми кажете мнението си за тях . Първата е с буфер който има 2 изхода и 2 входа . Втората е с буфер с един вход и един изход може и обикновен обемен бойлер без преправяне . Третата е с обемен бойлер вързан като бойлер със съответните недостатъци че ще пречи на радиаторите докато е студен да се затоплят в началото . Най отдолу давам и най простата смема на блока за управление на котела в зависимост от буфера . Тя е максимално опростена с цел да се види как работи и би могла да се реализира и с електроника . В случая използвам два терморегулатора с температура на изключвате задавана в границите от 20 до 100 градуса и едно реле или контактор . Моя газов котел се управлява с прекъсване или свързване на изводите за стаен термостат в случая там ще е свързан блока за управление . А стайния термостат ще управлява само помпата . Обяснявам най долната схема . При първоначално пускане температурата на водата е по ниска от 50 градуса което означава че и двата терморегулатора са затворили веригата което води до сработване на релето което с единия си контакт се самоблокира от първия терморегулатор а с другия контакт пуска котела . След достигане на температура 50 градуса първия терморегулатор изключва но релето остава под напрежение и котела продължава да работи . След достигане на 80 градуса изключва и втория терморегулатор което води до прекъсване тока на релето и котела спира . При падане на температурата под 80 градуса втория контактор включва веригата но релето остава без напрежение . Едва когато температурата и на първия терморегулатор падне под 50 градуса системата почва отначало и пуска котела до достигане на 80 градуса. Посочените градуси са примерни и би могло да се зададат други такива в зависимост от случая . Би могло дори да се изработи интелигентен термостат който да задава тия температури сам въз основа на стайната температура или тая система да се пуска след първоначалното затопляне на помещенията .
[img][/img]