В телевизионни ревюта ви дават редица резултати от измервания и графики. Те дават солидна представа за това, което можете да очаквате от конкретният модел телевизор. Но ако не сте запознати донякъде с теорията на цветовете, измерването на екрана и калибрирането, те вероятно са трудни за тълкуване. В тази статия ви предоставям необходимите основни знания, за да разрешите това.
Как се правят измерванията?
Всички измервания се извършват в режим на изображение, най-близък до съответните стандарти (Rec.709 за SDR и Rec.2020 за HDR). Това в почти всички случаи е режимът на картина „Филм“ или „Кино“. По този начин се деактивира цялата обработка на изображения, която пречи на измерванията. Типични примери са светлинният сензор или локалното затъмняване. По този начин измерват производителността и по този начин резултатите от измерването, които вие като краен потребител можете да очаквате.
Сиви скали
Сивата скала показва резултата от измерването в 21 стъпки от черно до бяло. Всички междинни сиви нюанси трябва да имат същия неутрален нюанс, който съответства на бялото D65(никкаво розовеене или синеене). Равномерното изобразяване на сивата скала е изключително важно за правилното цветово възпроизвеждане на изображението и оказва влияние върху всички изображения, не само в сивата скала.
SDR Grayscale - Цветова температура Горе вдясно: Тази графика показва средната цветова температура. В идеалния случай се стремим към 6504 K (жълта линия).
По-високите цветови температури(над жълтата линия) са „по -хладни“ и придават на дисплея/екрана синьо оцветяване, по-ниските цветови температури(под жълтата линия) са „по -топли“ и придават на екрана червен оттенък.
SDR Grayscale - RGB баланс Долу вдясно: Тази графика илюстрира как цветовата температура се отклонява от нормата. Графиката показва относителния баланс на червено, зелено и синьо за всяко ниво на сивото. В идеалния случай тези три линии съвпадат при 100.
Под линията 100 имаме недостиг, а над нея имаме в излишък. Ако линиите за всеки от трите цвята не съвпадат, все пак искате всяка линия да бъде възможно най-хоризонтална. Например, ако червената линия се движи постоянно на 95, има лек недостиг на червено и изображението има лек циан оттенък. Най-видимото отклонение е излишък или недостиг на зеленина. Ако графиката е много нестабилна, това може да е много видимо, защото например един нюанс на сивото е малко червен, докато друг е малко зелен. Можете да видите колко видими са тези грешки от графика RGB баланс.
SDR Grayscale - грешки в Delta2000 Горе вляво: Тази лентова диаграма показва грешката DeltaE2000 за всяко ниво на сивото. Грешки, по-малки от едно, не се виждат с просто око (референтно ниво). Грешки под три са видими в някои случаи, но вероятно са невидими в хола и без сравнение с еталон. Грешки над три могат да имат видим ефект(жълтата хоризонтална линия). Под графиката се дава средната грешка. Разбира се, калибраторите се стремят към грешка по-малка от три в измерванията.
SDR Grayscale - Гама стойност Долу вляво: Тук можете да видите прогресията на гама стойността. Стойността на гамата определя как яркостта на сивата скала се променя, когато сигналът се развива от тъмно към ярко. Това не се случва линейно, а според експоненциална крива. Стойността на гамата определя как се развива кривата, което има основно влияние върху долните и средните сиви стойности. По-ниските стойности на гама правят черните и сивите по-ярки. Те осигуряват повече детайли в тъмните области на картината, но и малко по-плоска картина. По-високите стойности правят черните детайли по-тъмни и по този начин изображението получава по-богат на контраст вид.
Стандартът за гама кривата е BT.1886. Това използва стойност 2,4 гама, но взема предвид реалната стойност на черния цвят на телевизора, така че черните детайли остават по-видими. Производителите понякога се стремят и към класическа 2.4 гама стойност или към все още популярната 2.2. Докато стойността на гамата остава между 2,2 и 2,4, като цяло сме доволни. В тъмна среда за гледане можете да използвате 2.4, в ярка среда за гледане 2.2 има повече смисъл. BT.1886 трябва да бъде относително универсално използваем.
SDR Color Checker
В тази диаграма измерваме ефективността на общото цветопредаване. Тестовите цветове се основават на широко използваната цветова таблица GretagMacbeth. https://www.chromaxion.com/informati...orchecker.html
Вдясно виждате представянето на цветовете в цветовата схема на CIE 1976. Квадратите са целта, кръглите точки са измерените стойности. Накратко кръгчетата трябва да са в квадратите.
Вляво виждате лентовата диаграма с грешка deltaE2000. Както винаги, стойностите на грешките под единица не се виждат (справка). Грешки под три са видими в някои случаи, но вероятно са невидими в хола и без справка с референтен монитор. Грешки, по-високи от три, често могат да бъдат видими. В тази графика тоновете на кожата са първите два цвята до сивата скала, а на диаграмата те са закръглени в червено за удобство.
Наситеност на цветовете в SDR
Наситеността(сатурация) на цветовете определя колко ярък изглежда един цвят. При 0% наситеност имате бяло и с по-високи стойности на насищане добавяте повече цвят.
Горе вляво: Тази лентова диаграма показва грешката DeltaE2000 за всеки цвят в пет стъпки на насищане. Стойностите на грешките, по-ниски от едно, са невидими, стойностите на грешките, по-малки от три, са видими в някои случаи, но вероятно са невидими в хола и без справка с референтен монитор. Грешки, по-високи от три, често могат да бъдат видими.
От дясната страна на измерванията ще намерите цветовата диаграма. Квадратите са идеални стойности, кръговете са измервателни точки. За всеки цвят започвате от центъра на диаграмата (бяло) и виждате градиента до пълен цвят в пет стъпки. Този измерен екран показва сравнително малка грешка в червено и маджента(пурпурно). На цветната диаграма можете да видите, че червеното обикновено е твърде наситено (точките за измерване се движат твърде бързо до пълен цвят). Разбира се, това също се отразява на маджента (вторичен цвят: синьо + червено), но маджентата също е ясно изместена твърде много към синьо.
HDR измервания
Също така се измерва производителността в HDR. Разбира се, там се прилагат различни стандарти, но тълкуването на резултатите е до голяма степен идентично. В HDR също се използва различна формула за грешка, която е DeltaEICTP_240. Всички измервания са направени за HDR10.
HDR Grayscale - RGB баланс Горе вляво: Тази графика обяснява как цветовата температура се отклонява от нормата. Графиката показва относителния баланс на червено, зелено и синьо за всяко ниво на сивото. Тълкувате това по същия начин, както при SDR.
HDR Grayscale - грешки в DeltaEICTP_240 Долу вляво: Тази лентова диаграма показва грешката DeltaEICTP_240 за всяко ниво на сивото. Грешки, по-малки от едно, не се виждат с просто око (референтно ниво). Грешки под три са видими в някои случаи, но вероятно са невидими в хола и без справка с референтен монитор. Грешки над три могат да имат видим ефект. Под графиката е средната стойност. Разбира се, при калибриране се стремим към грешка, по-малка от три.
Предлагам и две графики. Горната графика(средната отляво) също съдържа грешка в яркостта, в най-горната се отчита само отклонението на цвета. Ако грешката без яркост(долната диаграма) е много малка, но грешката с яркостта(средната диаграма) е много голяма, тогава сивата скала е неутрална и правилна, но сивите стойности са твърде тъмни или твърде ярки.
Цветопредаването се измерва в ΔE2000 и ΔE ITP, като ΔE2000 е стандартът, използван от десетилетия за обозначаване на качеството на изображението. ΔE показва степента, до която измерената стойност се отклонява от очакваната стойност, а за ΔE2000 емпиричното правило е, че стойности по-малки от 3 се считат за много добри, а по-малки от 1 - за перфектни. За ΔE ITP този праг е приблизително три пъти по-висок.
Въпреки това, ΔE2000 има ограничения с HDR, което често води до нереалистично ниски (и следователно добри) резултати, въпреки че дефектите в изображението са ясно видими. ΔE ITP адресира това и също така претегля цветовото отклонение по различен начин, което означава, че цветовете, които бързо разпознаваме като добри или лоши, като например тонове на кожата и растения, имат по-голямо влияние върху резултата, отколкото например неоновите цветове. Следователно резултатите от ΔE2000 и ΔE ITP не са сравними.
HDR EOTF - Яркост
Горе вдясно: Това е курсът на EOTF (електро-оптична трансферна функция). EOTF определя как електрическият сигнал се преобразува в яркост. Гама кривата, която се използва в SDR, също е EOTF. HDR10 използва различен стандарт, а именно PQ (Perceptual Quantizer). Жълтата линия показва идеалната крива, черната линия е измереният резултат. Ако резултатът е над жълтата линия, изображението е твърде ярко и обратно. EOTF завършва на плато в зависимост от максималната яркост на дисплея/екрана. За целта разглеждаме следната графика.
Долу вдясно: Гама кривата за SDR е относителна. Курсът е определен, но абсолютните стойности зависят от измерения максимум. Въпреки това, PQ EOTF е абсолютен EOTF. Това означава, че определена стойност на сигнала винаги съответства на определена яркост, независимо от максималната яркост на екрана. Жълтата линия показва идеалната крива, черната линия е измереният резултат. На тази графика можете да видите как се развива кривата и на какъв максимум завършва. Когато кривата се доближава до максимума на дисплея/екрана, тя се огъва бавно или за да скрие никакви или минимални бели детайли. Ние наричаме тази операция тонмапинг (картиране на тоновете). Няма правила как това се случва. Но ако дисплеят/екранът изравнява кривата твърде бързо, вие правите съдържанието по-тъмно там, където не е необходимо. Ако екранът изравнява кривата под прав ъгъл, може да загубите детайли в ярките сцени(бялото).
Повечето измервания са направени с метаданни, които сигнализират максимум 1000 cd/m². Така че кривата в крайна сметка трябва да достигне плато на стойност 75.
HDR Peak Luminance vs Window size
Тази графика показва максималната яркост, постигната в бял прозорец, който заема x% от екрана. Измерването най-вляво е прозорецът от 1% и може да се разглежда като индикация за това колко ярки могат да бъдат осветяванията на изображението. Измерването вдясно е 100% бяло изображение. Желателно е измерените стойности при всички прозорци да са еднакви. Ако тя е много по-ниска от максималната, това означава, че екранът има определени ограничения, обикновено свързани с консумацията на енергия или защитата от прогаране при OLED. Примерът тук е типичен OLED. На напълно бял екран те са значително по-малко ярки от своя максимум.
За добро HDR възпроизвеждане са необходими минимум 500 cd/m². Ако наистина искате да видите въздействието на HDR, са необходими 750-1000 cd/m².
HDR Color Checker
В тази графика ние измерваме производителността на възпроизвеждане на цветовете в HDR. Тестовите цветове се основават на реално HDR съдържание. Вдясно виждате представянето на цветовете в цветовата схема на CIE 1976. Квадратите са целта, кръглите точки са измерените стойности.
Вляво виждате лентовата диаграма с грешка DeltaEICTP_240. Както винаги, стойностите на грешките под единица не се виждат (справка). Грешки под три са видими в някои случаи, но вероятно са невидими в хола и без справка. Грешки, по -високи от три, често могат да бъдат видими.
Тези измервания са много трудни за много екрани, главно защото цветовете често са много ярки и поради това грешките в яркостта са много големи.
HDR наситеност на цветовете
Наситеността на цветовете определя колко ярък изглежда един цвят. При 0% наситеност имате бяло и с по-високи стойности на насищане добавяте повече цвят. В HDR измерваме наситеността по отношение на цветовата гама UHDA-P3 като максимална, тъй като нито един телевизор не покрива изцяло цветовото пространство Rec.2020.
От дясната страна ще намерите цветовата диаграма. Квадратите са идеални стойности, кръговете са измервателни точки. За всеки цвят започвате от центъра на диаграмата (бял) и виждате градиента до пълен цвят в пет стъпки. Тълкуването е идентично със SDR.
Вляво: Тази лентова диаграма показва грешката DeltaEICTP_240 за всеки цвят в пет стъпки на насищане. Стойностите на грешките, по-ниски от едно, са невидими, стойностите на грешките, по-малки от три, са видими в някои случаи, но вероятно са невидими в хола и без справка. Грешки, по-високи от три, често могат да бъдат видими. Отново грешката със и грешката без яркост се показват, така че да можете да прецените дали грешката идва главно от грешки в цвета или от дисплея, който е твърде ярък или твърде тъмен.
HDR цветова гама
В допълнение към максималната яркост, цветовата гама е много важна и за HDR възпроизвеждане. В крайна сметка стандартът Rec.2020 обхваща много по-широк цветен диапазон от SDR Rec.709. Пълното покритие на Rec.2020 понастоящем надхвърля възможностите на всички телевизори. Затова производителите се стремят повече към покритието на UHDA-P3. В тази графика можете да видите какъв процент от Rec.2020 и UHDA-P3 може да покрие телевизора. Можете също така да видите доста добре в кой цвят телевизорът е недостатъчен или не.
За добри HDR изображения се стремят към 90% UHDA-P3 (измерено в модела CIE 1931 xy). Дават и числата, измерени в (CIE 1976 uv), които често се използват от производителите. Стойностите xy са по -добър показател за производителност.
Контраст
Контрастът на дисплея/екрана е съотношението между най-ярката стойност, която екранът може да покаже, и най-тъмната стойност. Например дисплей/екран, показващ бяло с максимална яркост 200 cd/m² и черен с минимална яркост 0,1 cd/m², има контраст 200/0,1 = 2,000: 1.
Измерванията за контраст са силно повлияни от начина, по който измервате. https://en.wikipedia.org/wiki/Contrast_ratio
Контрастът ANSI използва шахматна дъска и следователно е добър индикатор за собствения контраст на екрана. Черно и бяло са на снимката едновременно. Контрастът при включване/изключване на подсветката(тя се гаси автоматично при черна заливка) често е много по-благоприятен, тъй като последователно измерва бяло тестово изображение и черно черно тестово изображение. За да се предотврати пълното изключване на екрана, това измерване се извършва с бял или черен прозорец, покриващ 10% от изображението на светлосив фон (който варира, за да създаде идентична средна яркост).
ANSI контрастът измерва контраста по различен начин, той използва шахматна дъска от осем бели и осем черни квадрата и измерва съотношението между средната яркост на белите квадратчета и средната яркост на черните квадратчета https://www.benq.com/en-us/knowledge...-contrast.html
Трябва също да вземете предвид точността на измервателния уред.
C6 HDR2000 има точност от 4%. Следователно контрастът има грешка от 8%.
LCD дисплеите обикновено постигат свой собствен ANSI контраст около 700-1,000: 1 (IPS панел) и 3,000-6000: 1 (VA панел). Локалното затъмняване може значително да увеличи това до 10 000: 1 или повече. OLED дисплеите се регистрират на повечето колориметри като идеално черен, въпреки че измервател от лабораторен клас все още би измервал нещо там (под 0,0001cd/m²). Можете да считате черното на ДВЕА за идеално за хола.
Кратък курс: по опорна цветова температура.
Защо, "правилната точка на бялото" при калибриране винаги е 6504 градуса Келвин ?
Това е така, защото е обусловена от нашето слънце(типа звезда и нейният спектър), атмосферата на нашата планета и еволюцията на нашето зрение.
Слънцето се класифицира по своя спектрален клас като G2V като често се описва неформално като жълто джудже, защото видимото му излъчване е най-силно в жълто-зелената част на спектъра и защото, макар че цветът му е бял, от повърхността на Земята то обикновено изглежда жълто, заради разсейването на синята светлина в атмосферата. В сигнатурата на спектралния клас G2 показва, че повърхностната му температура е около 5778 K (5505 °C), а V – че Слънцето, както повечето звезди, е част от главната последователност и освобождава енергията си чрез ядрен синтез на водородни ядра в хелий.
През цялото време на съществуване на живот, на малката ни планета Земя, мощните потоци фотони от слънцето, преминавайки през атмосферата на планетата се филтрират..и при нас достига светлина с цветова температура 6500 Келвина.
Така е било през всичките 4.5 млрд години - цялото развитие на живота на планетата Земя.
От най-ранните едноклетъчни организми, архео, амеби, с първият рецептор за светлина родопсин, до развити млекопитаещи, примати и пр., това е генетично заложено дълбоко, в ДНК.
Целият живот на планетата е еволюирал и расъл именно при светлина с тази цветова температура.
Ето защо 6504K е ИДЕАЛНОТО БЯЛО.
Измерен е на обяд, в един слънчев с разкъсана облачност ден, някъде в западна Европа.
https://en.wikipedia.org/wiki/Planckian_locus https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90...8F%D0%BB%D0%BE
6500K и координатите XY, където той пресича локуса на Планк на черно тяло, първоначално бяха определени от комитет на CIE като D65. Впоследствие беше определена по-точна стойност на константата на Планк и поради това локусът се измести. Комитетът запази същите xy координати на мястото, където първоначалната цветна температура пресича локуса. Но това означаваше, че цветната температура всъщност е 6504K за D65.
Ако слънцето ни беше син, червен гигант или дори двойна звездна система(с различна цветова температура на короната), "Опорната точка на бялото" на Земята би била съвсем друга.
Според целите за работа има няколко стандарта за цветова температура на дисплеите.
D93 (9300K), D65 (6504K), D61, D60, D56, D55, D50
Стандарта D93 се използва от японските телевизии. При осветление в студиото с тази цветова температура, азиатците, които са си мургави по рождение, изглеждат с по-светла кожа.
Colour Temperature
(Цветова температура - при някои марки се нарича Color tone - цветови тон)
Стандартният цвят на светлината, често срещан в телевизорите / филмите, е „бяла дневна светлина“(D65), но поради някои субективни причини, някои хора я намират за прекалено топла, прекалено жълтеникава и поради това е заменена от друга настройка с повишено съдържание на синьо - 4000K "неутрално бяло" или 3000K "топло бяло". Затова производителите на телевизори предлагат различни настройки, за да отговарят на вкуса на купувача.
Тази настройка регулира "Color Temperature" (температурата на цветовете) (или температурата на "бялото").
Цветовата температура се отнася до цвета на светлинния източник, който се показва на екрана. Като цяло, "Cool" настройките са по-подходящи за гледане в ярко осветена стая, докато "Warm" настройките са по-подходящи за гледане в слабо осветена стая.
За да може вашият телевизор да се придържа към визията на режисьора, той трябва да възпроизведе бялото колкото е възможно по-близо до препоръчания от ISF D65 (Daylight 6500K), който е подобен на околната светлина на обед (в облачен ден). D65 е стандартът, използван във филмовия и телевизионния свят.
Ако се върнем към експертното мнение, повечето са съгласни, че най-точната настройка е една от настройките "Warm".
Отново, може да откриете, че настройките "Warm" правят картината ви твърде неясна и "червена" (или "жълта"). Но отново, вашите очи / мозък ще се приспособят към новата настройка след няколко дни. Бих избегнал режим "Cool", ако искате точна картина. (Но отново се връщаме към въпроса за личното предпочитание.)
D90->9000K, За хора, зомбирани от рекламите за перилни препарати - искрящото бяло, което трябва леко да синее
Normal
D75 -> 7500K
Warm 1
D65 -> 6500K, най близък до стандарта
Warm 2
D55 -> 5500K
Warm 3
D50 -> 5000K
Забележка: настройката "Цветова температура", която сте избрали, се съхранява в паметта на телевизора. Когато промените текущия режим на картина, запазеният цветова температура се прилага автоматично към новия режим на картина.
Цветната температура обикновено се изразява в келвини, като се използва символът К, единица за измерване на абсолютната температура.
Температурите на цветовете над 5000 K се наричат "хладни цветове" (синкави), докато по-ниските цветови температури (2700–3000 K) се наричат "топли цветове" (жълтеникави). "Топлият" в този контекст е аналогия с излъчения топлинен поток от традиционно осветление с нажежаема жичка, а не с температура. Спектралният връх на топло-оцветената светлина е по-близо до инфрачервената светлина, а повечето естествени топло-цветни източници на светлина излъчват значително инфрачервено лъчение. Фактът, че "топло" осветление в този смисъл всъщност има "по-студена" цветова температура, често води до объркване
Дневна светлина - лека облачност: Телевизия, sRGB цветово пространство
D75
0.29902
0.31485
0.29968
0.31740
7504
Северно синьо небе - дневна светлина / ден с тежки облаци
https://en.wikipedia.org/wiki/Color_temperature https://en.wikipedia.org/wiki/Illuminant_D65
1500-1900К - пламък на свещ,
2200-2800К - светлина при изгрев-залез
2700-3200К - слънчева светлина преди обед
4000К - лунна светлина
4800-5500К - директна слънчева светлина по обед
5000-5500К - светкавица
6000К - дневна светлина с разкъсана облачност
6500-8000К - умерено облачно
10000-18000К - температура на северно синьо небе или с тежка облачност
Натурална дневна светлина - 4500-6500К
Color
temperature
1500K
2000K
2500K
3000K
3500K
4000K
4500K
5000K
5500K
6000K
6300K
6500K
6600K
6700K
7000K
7500K
8000K
8500K
9000K
9500K
10000K
11000K
12000K
13000K
RGB
255
108
0
255
137
14
255
159
70
255
177
110
255
193
141
255
206
166
255
218
187
255
228
206
255
237
222
255
246
237
255
251
245
255
254
250
255
255
255
254
249
255
243
242
255
230
235
255
221
230
255
215
226
255
210
223
255
205
220
255
202
218
255
196
214
255
191
211
255
187
209
255
HEX
color
Често, някои от вас се оплакват, че при режим Warm1 , картината леко им розовее или жълтее. Причината за това е различната цветова температура на осветлението в помещението в което се намира телевизора.
При студено осветление и топла картина на телевизора - възпримате картината, като прекалено топла..
Производителите на телевизори, трябва да поставят датчик за цветовата температура на осветлението и автоматично да се коритира режима и гамата на картината.
Цветна температура
Идеята за „Цветовата температура” произлиза от лорд Келвин през 19-ти век и е свързана с абсолютната нула. Това е температурата, от която нищо не може да бъде по "студено".
Цветната температура се измерва в градуси по Келвин (°K), които започват от абсолютната температурна нула (0°K = -273°С) и стига до милиони градуси. Всяко реално материално тяло е с температура над 0 °K. Не трябва да се бърка цветът на светлината с нейната яркост.
Бялата светлина не е универсална: „бялата“ светлина на лампа с нажежаема жичка изглежда много различна от тази на типична тръбна лампа(луминисцентна) и двете се различават от слънчевата светлина. Следователно е необходимо да дефинираме „бяло“.
Бялото на стандарта HDTV се определя от D65, стандартизиран теоретичен източник на светлина, който съответства на дневната светлина. D65 има цветна температура 6504 K (Келвин, единица за температура от термодинамиката). По-високите цветови температури имат син оттенък, по-ниските цветни температури имат оранжев/червен оттенък.
Тъй като обикновено свързваме светлосиньото със зимата и леда, ние наричаме „синкавите“ изображения като готини. Това грешно възприятие ни е наложено от рекламите - спомнете си рекламите за прах за пране. Това е точно обратното на това, което казва чистата наука: в края на краищата ние виждаме сини тонове при високи цветови температури! Имайте предвид това: когато говорим за „студени“ изображения, цветовата температура е висока, а когато възприемаме изображенията като „топли“, цветната температура е ниска. Не е много интуитивно, но не е по-различно.
На телевизора правилната цветова температура (6504 K) е почти винаги най-топлата настройка. Затова изберете „топло“, „топло2“ като цветна температура, тази настройка е почти винаги правилна, когато изберете режима на изображение „филм“.
Стандартът D65: История, Определяне и Значение
Кой определя D65?
Стандартът D65 е дефиниран от Международната комисия по осветление (CIE - Commission Internationale de l'Éclairage). CIE е световно призната организация, създадена през 1913 г., която разработва стандарти за осветление, цветова прецизност и фотометрия. Кога е определен?
Стандартът D65 е въведен от CIE през 1964 г. като част от обновените стандарти за CIE Standard Illuminants, които описват различни видове светлинни източници, използвани за цветови измервания. Как е определен D65?
D65 е базиран на спектралното разпределение на естествената дневна светлина при стандартни условия. Той е създаден чрез:
Измерване на реалната слънчева светлина – CIE провежда експерименти с дневна светлина при различни условия (час на деня, метеорологични фактори и географски ширини).
Спектрално осредняване – анализирани са множество спектрални разпределения на дневната светлина, за да се създаде „типичен“ дневен осветител.
Формализиране като стандарт – D65 е дефиниран като спектрален енергиен разпределител (SPD – Spectral Power Distribution), а не просто като цветова температура (~6500K). Той е усреднена версия на реалната светлина, а не точен модел на специфична слънчева светлина.
Характеристики на D65:
Цветова температура: ~6500K
Спектър: Доближава се до слънчевата светлина при леко облачно небе
Приложение: Цветова калибрация на дисплеи, стандартизирано осветление за тестване на цветове (например в печатната и текстилната индустрия), изследвания в оптиката
Заключение:
D65 не е просто „неутрална бяла светлина“, а стандартен модел на дневна светлина, създаден чрез научни изследвания и спектрални измервания. Определен е от CIE през 1964 г. и днес се използва в цветови науки, дисплей технологии и индустриални приложения.
Къде се използва D65?
D65 е дефиниран от CIE (Международната комисия по осветление) и симулира дневната светлина около пладне при леко облачно небе. Използва се в:
Стандартизирани цветови тестове (например в графичния дизайн и печата)
Монитори и телевизори, където точността на цветовете е критична
Фотография и видеообработка
Цветовата температура на стандарта D65 е официално 6504 K, а не точно 6500 K.
Защо 6504 K, а не 6500 K?
Това се дължи на начина, по който се изчислява корелираната цветова температура (CCT - Correlated Color Temperature).
Стандартът за „перфектно“ бяло се определя според така наречения идеален черен тялоен излъчвател (Planckian radiator).
D65 не е точно излъчване от черно тяло, а е осреднена версия на реалната дневна светлина.
При изчисленията в цветовото пространство CIE 1931 и CIE 1960 увеличаването на точността води до стойност 6504 K вместо 6500 K.
Това е малка разлика, която няма практическо значение за повечето приложения, но в прецизната цветова наука стойността 6504 K е коректната.
Технически, често ще видите 6500 K за удобство, но ако трябва да сме точни – D65 = 6504 K.
Цветовата температура на дневната светлина варира значително през деня, в зависимост от ъгъла на слънчевите лъчи и разсейването на светлината в атмосферата. Цветова температура на дневната светлина от изгрев до залез:
Време на деня
Цветова температура (K)
Характеристики на светлината
Изгрев (~06:00)
~2000K – 3000K
Топло оранжево-червено сияние
Сутрин (~08:00)
~3500K – 4500K
По-неутрална светлина, но все още топла
Обед (~12:00)
~5500K – 6500K
Ярка бяла светлина, стандарт D65 (~6504K)
Следобед (~16:00)
~5000K – 5500K
Малко по-топла от обедната светлина
Златен час (~17:00 – 18:00)
~3000K – 4000K
Мека, златисто-жълта светлина
Залез (~19:00 – 20:00)
~2000K – 3000K
Дълбоко оранжево-червеникава светлина
Син час (~20:00 – 21:00)
~9000K – 12000K
Студено синкаво осветление след залез
Обяснение:
Сутрин и вечер – атмосферата разсейва синята светлина, оставяйки предимно топли, червени и оранжеви тонове (по-ниска цветова температура).
На обяд – слънцето е високо, светлината е по-бяла и по-силна (по-висока цветова температура, ~6500K).
След залез (син час) – разсеяната светлина в небето става синкава и има изключително висока цветова температура (~10 000K – 12 000K).
Историята на колористиката (изучаването на цветовете в изкуството, дизайна и естетиката) и колориметрията (научното измерване и количествено определяне на цветовете) е тясно свързана с развитието на науката, изкуството и технологиите. Ще ви разкажа тяхната история, като наблегна на ключовите етапи, свързващи двете дисциплини, и се стремя да бъда кратък, но изчерпателен.
1. Античност и Средновековие: Зараждане на колористиката
Античност (ок. 400 г. пр.н.е. – 500 г. н.е.): Колористиката в древността е предимно емпирична и свързана с изкуството. Философи като Аристотел разсъждават върху цветовете като смес от светлина и тъмнина, но без научна основа. В изкуството (Древен Египет, Гърция, Китай) цветовете имат символично значение – например, синьото в Египет е свързано с божественост, а червеното в Китай с късмет.
Средновековие (500–1500 г.): Колористиката се развива чрез религиозното изкуство. Византийските мозайки и готическите витражи използват ярки пигменти (ултрамарин, вермилион), като цветовете носят символика (напр. златно за божественост). Алхимиците допринасят за колористиката чрез разработването на нови пигменти, но колориметрията като наука все още не съществува.
2. Ренесанс: Началото на научния подход (15–17 век)
Леонардо да Винчи: Като художник и учен, той изучава цветовете в контекста на светлина, сянка и атмосфера. Наблюдава, че цветовете се променят в зависимост от осветлението, и полага основите на колористиката в изкуството.
Исаак Нютон (1666): Нютон е първият, който поставя основите на колориметрията. С експеримента си с призма той показва, че бялата светлина се разлага на спектър от цветове (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово). Той създава първия цветови кръг и установява, че цветът е свойство на светлината. Това е ключов момент за колориметрията.
Пигменти: Художници като Тициан и Рубенс усъвършенстват колористиката, използвайки нови пигменти и техники за смесване на цветове, за да създадат дълбочина и емоция.
3. 18–19 век: Разделяне на колористика и колориметрия
Колористика:
Гьоте (1810): В „Теория на цветовете“ Гьоте се фокусира върху субективното и психологическо възприятие на цветовете, противопоставяйки се на научния подход на Нютон. Той създава цветови кръг, базиран на контрасти (напр. топло-студено), който оказва огромно влияние върху изкуството и дизайна.
Михаел Шеврьол (1839): Френският химик изучава едновременния цветови контраст и публикува „Законите на цветовия контраст“, които стават основа за импресионизма и модерното изкуство. Той показва как съседни цветове се влияят взаимно.
Импресионизъм: Художници като Моне и Реноар използват колористиката, за да уловят светлината и движението, експериментирайки с чисти цветове и контрасти.
Колориметрия:
Томас Йънг и Херман фон Хелмхолц (19 век): Те развиват трихроматичната теория на зрението, показвайки, че човешкото око възприема цветовете чрез три вида рецептори (за червено, зелено и синьо). Това е първата стъпка към количественото измерване на цветовете.
Индустриална революция: Развитието на синтетични пигменти (напр. кобалтово синьо, кадмиево жълто) улеснява производството и стандартизацията на цветовете, което подпомага колориметрията.
Максвел (1850-те): Джеймс Клерк Максвел провежда експерименти с цветно смесване, като създава първите цветни фотографии и допринася за математическото описание на цветовете.
4. 20 век: Систематизация и технологии
Колористика:
Йоханес Итен и Баухаус (1920-те): Итен разработва теория за цветови хармонии, базирана на контрасти (напр. светло-тъмно, топло-студено). Неговият цветови кръг и учения оказват влияние върху дизайна, архитектурата и модерното изкуство.
Василий Кандински: Той изследва емоционалното и духовно въздействие на цветовете, свързвайки ги с абстрактното изкуство.
Психология на цветовете: През 20 век цветовете започват да се изучават в контекста на маркетинга и потребителското поведение (напр. червеното стимулира апетита, синьото успокоява).
Колориметрия:
Алберт Мънсел (1905): Създава цветовия модел Munsell, който организира цветовете по три параметъра: оттенък, яркост и наситеност. Тази система е първата широко приета за количествено измерване на цветовете.
CIE 1931: Международната комисия по осветление (CIE) разработва цветовия модел CIE 1931, който картографира цветовете въз основа на човешкото зрение. Той се използва в науката и индустрията за прецизно измерване на цветовете.
Технологии: Въвеждането на RGB (за екрани) и CMYK (за печат) стандартизира цветовете в цифровите и печатните технологии. Развитието на спектрофотометрите позволява точно измерване на цветовите спектри.
5. 21 век: Цифрови технологии и интердисциплинарност
Колористика:
Цветовете се използват широко в дигиталния дизайн, модата и архитектурата. Алгоритми с изкуствен интелект анализират и генерират цветови палитри за уебсайтове, филми и реклами.
Изследвания в психологията и невронауката разкриват как цветовете влияят на емоциите и вземането на решения. Например, културните различия (бяло за сватби в Запада, за погребения в Азия) се изучават задълбочено.
Колориметрия:
Модерни спектрофотометри и цветови пространства (напр. CIELAB, CIELUV) позволяват прецизно измерване и възпроизвеждане на цветовете в индустрии като текстила, автомобилостроенето и електрониката.
Цифровите технологии подобряват управлението на цветовете в дисплеите (OLED, QLED) и софтуера за обработка на изображения.
Невронауката изследва как мозъкът обработва цветовете, като открива връзки между цветово възприятие, език и култура.
Ключови разлики и връзки:
Колористика: Фокусира се върху естетиката, емоционалното въздействие и приложението на цветовете в изкуството и дизайна. Тя е субективна и зависи от културни и психологични фактори.
Колориметрия: Научна дисциплина, която измерва цветовете количествено чрез физични и математически методи. Тя е обективна и се основава на физиката на светлината и човешкото зрение.
Връзка: Колористиката черпи от колориметрията, за да разбере как цветовете се възприемат, докато колориметрията се възползва от естетическите наблюдения на колористиката, за да разработи практически приложения.
Заключение:
Колористиката и колориметрията се развиват паралелно, като първата се фокусира върху изкуството и възприятието, а втората – върху науката и измерването. От философските разсъждения на Аристотел през експериментите на Нютон до съвременните технологии, тези дисциплини оформят начина, по който разбираме и използваме цветовете днес.
Ако искаш да задълбоча в конкретен период, личност или приложение (напр. цветови системи, пигменти, технологии), кажи ми!
"Цветове" ако не сте в курса - въобще, обективно, НЯМА !
Тъй като в обществото ни, поради необразованост са разпространени купища митове и легенди, първият урок по колористика и колориметрия в университета е с цел избиване на тези глупости от главите на студентите.
Този урок започва с едно изречение - "Де факто в природата не съществуват цветове"
Обикновено, след това изречение настъпва кратка тишина, а после една част от студентите реагират погрешно с думите - "Ама нали ги виждаме с очите си?". С това прибързано изказване, правят едновременно три грешки.
1. Показват, че не са си свършили домашното - не са се подготвили и не знаят с какво се захващат.
2, Прилагат погрешното обществено възприето тълкуване на глагола виждам.
3, Не знаят, как работи зрителната система при животните.
"Цветът" - това е психологическа илюзия. Обективно, имаме само "светлина"(тоест, електромагнитна радиация във видимият диапазон) със спектрално различни дължини на вълната.
През цялата еволюция, нашият мозък се е научил, на базата на светлина с различни дължини на вълната във видимият диапазон, да "генерира" цветове, с което помага, да оцеляваме - да откриваме опасностите и храната си.
Дефиниция на глагола „виждам“
Виждам – (несв.) възприемам визуално заобикалящия свят чрез очите и мозъка, които обработват светлинните вълни, формират образи и създават усещането за цвят. Разширени значения:
Физическо възприятие – улавям с очите светлинни вълни, които ретината преобразува в електрически сигнали, а мозъкът интерпретира като форми, движение и цветове.
Пример: Виждам синьо небе, защото мозъкът ми обработва късите дължини на светлинния спектър.
Осъзнаване / разбиране – възприемам нещо не само сетивно, но и логически или емоционално.
Пример: Виждам, че си разтревожен.
Предугаждане / предвиждане – разбирам как нещо ще се развие.
Пример: Виждам бъдещето на науката в изкуствения интелект.
Срещане / намиране – случайно попадам на някого или нещо.
Пример: Вчера видях приятел в парка.
Опит / преживяване – ставам свидетел на събитие или ситуация.
Пример: Виждал съм невероятни места по света.
Свързани форми:
Съвършен вид:видя
Производни:проглеждам, предвиждам, съзирам
Бележка:Цветът не съществува като физическо свойство на обектите, а е субективно възприятие, което мозъкът създава на база различните дължини на светлинните вълни.
Това е едновременно сетивен и когнитивен процес, което го прави една от най-богатите думи в езика! :)
Цветът не съществува обективно в природата – той е конструкция на мозъка, базирана на интерпретацията на различните дължини на светлинните вълни в видимия спектър (около 380–750 nm). Как мозъкът „създава“ цвета?
Приемане на светлината:
Колбичките в ретината засичат различни дължини на вълните:
S (сини) – къси вълни (~420 nm)
M (зелени) – средни вълни (~530 nm)
L (червени) – дълги вълни (~560 nm)
Пръчиците (отговорни за нощното зрение) не възприемат цветове – затова виждаме черно-бяло при слаба светлина.
Кодиране на информацията:
Колбичките изпращат сигнали към зрителния нерв чрез опонентния процес (напр. червено-зелено, синьо-жълто, черно-бяло).
Област V4 във визуалния кортекс специализира в разпознаването на цветове.
Субективно възприемане:
Цветовете не са физически свойства, а резултат от обработка в мозъка.
Например, илюзии като „роклята“ (синьо-черна или бяло-златна) показват, че мозъкът „коригира“ цветовете спрямо контекста.
Заключение
„Виждането“ не е просто приемане на светлина – то е активен процес, при който мозъкът интерпретира дължините на вълните и създава цвета като субективно преживяване.
Това е една от най-интересните теми в невронауката и философията на възприятието!
Внимание :)
Някои жени могат да виждат частично в ултравиолетовия (UV) спектър, което е свързано с генетични мутации в цветното зрение. Как е възможно това?
Обикновено хората имат трихроматично зрение (S, M, L колбички за синьо, зелено и червено). Но при определени генетични вариации:
Афакия (липса на очна леща)
Обикновено лещата на окото абсорбира UV светлина (~300-400 nm).
Хора, които са претърпели операция за отстраняване на лещата (например заради катаракта), могат да възприемат UV светлина като синкав или виолетов нюанс.
Тетрахроматия при жените
Жените имат две Х-хромозоми, което означава, че някои могат да имат допълнителен вид колбички, чувствителни към различни дължини на вълната.
Теоретично, някои тетрахромати могат да виждат по-разширен цветови спектър, включително част от виолетово-UV зоната.
Това обикновено се случва, ако мутация в OPN1MW или OPN1LW гените създаде допълнителен фоторецептор.
Как изглежда светът за тях?
Те могат да различават повече нюанси на виолетовото, лавандуловото и синьото.
Някои възприемат UV-светлината като специфичен блясък върху бели повърхности.
Често самите те не осъзнават, че виждат нещо различно от останалите.
Заключение
Макар че „стандартното“ човешко зрение не включва ултравиолетовата светлина, някои хора – най-вече жени с генетични вариации или хора без очна леща – могат да възприемат част от UV спектъра. Това е като „суперсила“, която ни приближава до начина, по който виждат някои животни (например птици, пчели и елени)! https://files.oaiusercontent.com/fil...ixClcy4E7kk%3D
Животни с RGB цветно зрение (трихромати като хората)
Трихроматното зрение (основаващо се на три типа колбички – за червено, зелено и синьо) се среща главно при: 1. Примати (включително хора)
Повечето стари световни маймуни (като шимпанзета, макаци и бабуини) имат RGB зрение, подобно на човешкото.
Някои нови световни маймуни (като капуцини и мармозетки) могат да бъдат дихромати (двуцветно зрение), но женските понякога развиват тетрахроматия.
2. Някои риби
Златни рибки и някои видове цихлиди имат трихроматно зрение, но много риби виждат и в UV.
3. Влечуги и земноводни
Геконите и някои жаби имат три вида колбички и възприемат цветове в RGB диапазона.
Повечето змии са дихромати (виждат само два основни цвята).
4. Някои птици (но повечето са тетрахромати)
Птиците обикновено имат четири колбички (тетрахромати) и могат да виждат UV, но някои нощни видове имат по-ограничено трихроматно зрение.
Животни с различно цветно зрение
Кучета и котки – дихромати (виждат синьо и жълто, но не и червено).
Пчели и птици – тетрахромати (виждат UV).
Сепии и октоподи – необичаен цветови механизъм, но не трихромати.
Заключение
Трихроматното (RGB) зрение е рядкост сред бозайниците и се среща главно при примати, някои риби, земноводни и влечуги. Повечето животни възприемат света по различен начин от нас – с по-малко или повече цветове.
Дефиницията за "цвят" зависи от контекста:
Физически (оптичен) аспект – Цвят е свойство на светлината, което се определя от дължината на вълната на електромагнитното излъчване в диапазона, видим за човешкото око (около 380–750 nm).
Физиологичен аспект – Цвят е субективното зрително възприятие, което възниква в мозъка в отговор на светлина, попаднала в окото и обработена от фоторецепторите в ретината.
Психологически аспект – Цветовете могат да предизвикват различни емоции, асоциации и реакции, които варират между хората и културите.
Химически аспект – Веществата изглеждат оцветени поради способността им да поглъщат и отразяват определени дължини на светлината (например пигменти и багрила).
От научна гледна точка цветът може да се дефинира по два основни начина:
1. Физически (оптичен) аспект
Цветът е характеристика на видимата светлина, която се определя от дължината на вълната на електромагнитното излъчване в диапазона 380–750 нанометра. Различните дължини на вълните съответстват на различни цветове:
Виолетово (~380–450 nm)
Синьо (~450–495 nm)
Зелено (~495–570 nm)
Жълто (~570–590 nm)
Оранжево (~590–620 nm)
Червено (~620–750 nm)
От физическа гледна точка цветовете са резултат от поглъщане, отражение, пречупване и разсейване на светлината от обекти. Например, зеленият цвят на листата се дължи на хлорофила, който поглъща червената и синята светлина и отразява зелената. 2. Физиологичен и невронаучен аспект
Цветът е субективно зрително възприятие, което възниква в мозъка, когато светлината стимулира фоторецепторите (колбичките) в ретината на окото. Човешкото око има три вида колбички, чувствителни към различни дължини на вълната (червени, зелени и сини). Комбинацията от тези сигнали се обработва в мозъчната кора и създава усещането за различни цветове.
Това означава, че цветът не е само физическо явление, а и неврофизиологичен процес – без човешкото око и мозъкът, "цветове" в познатия ни смисъл не биха съществували.
Тази дефиниция показва, че цветът не е присъщо свойство на обектите, а възприятие, което зависи както от физическите характеристики на светлината, така и от начина, по който я обработва нашата нервна система.
Как виждаме? Ролята на очите и визуалния кортекс
Процесът на зрение е сложен и включва няколко основни компонента: очи, зрителен нерв и визуален кортекс в мозъка. Всеки от тях играе ключова роля в начина, по който възприемаме света.
1. Ролята на очите
Очите са органите, които улавят светлината и я превръщат в електрически сигнали за мозъка. Основните им части и функции са:
Роговица и леща – фокусират светлината върху ретината.
Ретина – слой от фоторецептори (пръчиците и колбичките), които преобразуват светлинните сигнали в нервни импулси.
Пръчици – чувствителни към слаба светлина, отговарят за нощното зрение.
Колбички – чувствителни към цветове, активни при дневно осветление.
Зрителен нерв – предава обработената от ретината информация към мозъка.
2. Ролята на зрителния кортекс
Зрителният кортекс се намира в тилния дял на мозъка и обработва визуалната информация. Основните му функции включват:
Темпорален дял – отговаря за разпознаване на лица и обекти.
Париетален дял – координира пространственото възприятие и движението.
3. Как мозъкът "сглобява" изображението?
Зрението не е просто "фотография" на външния свят – мозъкът конструира образа на база:
Обработка на детайли и движение
Сравнение с минал опит и памет
Корекции за перспектива и светлина
Очаквания и внимание (пример: оптични илюзии)
Заключение
Очите улавят светлината, но истинското "виждане" се случва в мозъка. Визуалният кортекс интерпретира (светлината и на нейна база генерира нова характеристика - цвят) информацията, като съчетава светлина, движение, цветове и дълбочина в осъзнато визуално възприятие.
Човешкото зрение не работи като камера, която улавя отделни „кадри в секунда“ (fps). Вместо това, възприемаме света като непрекъснат поток от информация. Как възприемаме движението и времето?
Очите и мозъкът обработват визуалните сигнали чрез непрекъснат поток на информация, но скоростта на обработка има граници.
Продължителност на визуалното възприятие (персистенция на зрението)
Светлинните стимули остават за кратко в ретината (~10-15 милисекунди).
Ако нов стимул се появи бързо, мозъкът го „слива“ с предишния, което създава усещане за плавно движение.
Критична честота на сливане на миганията (CFF – Critical Flicker Fusion)
Това е границата, при която отделни светлинни проблясъци се възприемат като непрекъсната светлина.
Обикновено тя е около 60 Hz, но може да варира между 15 Hz и 90+ Hz в зависимост от условията (осветеност, фокус, внимание).
Как мозъкът обработва движението?
Визуалната зона V5/MT в мозъка отговаря за засичане на движение.
Мозъкът прогнозира бъдещите позиции на движещите се обекти (предсказващ модел).
Това обяснява защо не забелязваме закъснения в обработката, въпреки че нервната система има известен лаг (~100 милисекунди).
Какво означава това за киното и телевизията?
Филмите използват принципа на персистенцията на зрението и CFF:
Класически филми – 24 кадъра в секунда (fps) – достатъчно за плавно движение.
Телевизия и игри – 30, 60 или повече fps – по-висока плавност и реализъм.
VR и висока честота на опресняване (120+ Hz) – намалява усещането за размазване и закъснение.
Въпреки че не „виждаме в кадри“, честотата на обновяване на изображенията влияе върху възприятието за плавност и реализъм.
Заключение
Човешкото зрение работи като непрекъснат поток от информация, а не като серия от кадри. Мозъкът обработва и „запълва“ визуалната информация, което ни позволява да възприемаме движението плавно, дори когато има прекъсвания (например в киното).
Понятията които виждате в диаграмите се използват за анализ на качеството на дисплеите, особено при калибриране и измерване на точността на цветовете. Ето какво означават: 1. ΔE2000 (Delta E 2000)
ΔE2000 е метрика за измерване на разликата между два цвята според стандартите на CIEDE2000.
Колкото по-ниска е стойността, толкова по-малка е разликата и по-точното цветово възпроизвеждане.
Прагови стойности:
< 1 – Незабележима разлика за човешкото око.
1–2 – Почти незабележима разлика.
2–3 – Леко забележима, но приемлива разлика.
3 – Ясно забележима разлика.
2. AVG dE2000 (Average Delta E 2000)
Средната стойност на всички измерени ΔE2000 за набор от цветове.
Използва се за цялостна оценка на цветопредаването на дисплея.
3. Gamma Point
Показва стойността на гама-кривата при определен сив тон (напр. 50% сиво).
Гамата контролира връзката между входния сигнал и яркостта на екрана.
Обичайните цели за гама са:
2.2 – стандартен за повечето дисплеи и съдържание.
2.4 – използван в кино индустрията (Rec. 709, Rec. 2020).
2.6 – използван в тъмни среди.
4. EOTF (Electro-Optical Transfer Function)
Функция, описваща как входният електрически сигнал се преобразува в светлинност.
SDR дисплеите обикновено използват гама 2.2 или BT.1886.
5. DEICTCP_240
DE (Delta E) в ITP цветово пространство (ICtCp) за Rec. 2100 (HDR).
ICtCp е подобрение на YCbCr за по-добро възприемане на HDR цветовете.
DEICTCP_240 може да измерва разликите между HDR цветовете по начин, по-точно съответстващ на човешкото зрение.
Тези метрики помагат за оценка на цветовата точност, гама и HDR характеристиките на дисплеите.
Разликата между Rec. 2020 xy и Rec. 2020 uv е в начина, по който се представят цветовете в различни цветови пространства. 1. Rec. 2020 xy (CIE 1931 xy Chromaticity)
Използва CIE 1931 xy хроматичната диаграма, която е най-разпространената за представяне на цветови пространства.
Оста x и y представят цветността, но не отчитат яркостта.
Недостатък: Разпределението на цветовете не е перцептивно равномерно, което означава, че едни и същи разстояния в диаграмата не винаги отразяват еднакви възприятия на разлика в цветовете.
2. Rec. 2020 uv (CIE 1976 u'v' Chromaticity)
Базиран на CIE 1976 UCS (Uniform Chromaticity Scale), който подобрява равномерността на цветовото разстояние.
Използва (u', v') координати, които по-добре отразяват човешкото възприятие.
По-добре запазва разстоянията между цветовете спрямо начина, по който човешкото око ги възприема.
Основни разлики:
Характеристика
Rec. 2020 xy
Rec. 2020 uv
Координатна система
CIE 1931 xy
CIE 1976 u'v'
Равномерност на цветовите разлики
Неравномерна
По-равномерна
Използване
Често в спектрограми
По-добра за оценка на цветови разлики
Влияние върху визуализацията
Може да изглежда разтеглена в някои зони
По-добре съответства на човешкото възприятие
Кога се използват?
Rec. 2020 xy е по-често срещан в индустрията, защото е традиционен начин за представяне на цветови обхвати.
Rec. 2020 uv е по-добър за оценка на разликите между цветове, особено при HDR съдържание.
В обобщение: Rec. 2020 uv е подобрен вариант на Rec. 2020 xy, който по-добре отразява как човешкото око възприема цветовите разлики.
Причината диаграмите CIE 1931 xy и CIE 1976 u'v' да изглеждат като затворени подковообразни или триъгълни форми (в зависимост от представянето) е свързана с начина, по който човешкото зрение възприема цветовете. Защо синьото и червеното се „сливат“?
Видимият спектър на светлината всъщност е линеен, но човешкото око възприема смесването на някои цветове като нови цветове.
В реалността няма чист "пурпурен" цвят в електромагнитния спектър – той се създава чрез смесване на червено и синьо.
Затова в CIE диаграмите синият край (късите дължини на вълните) и червеният край (дългите дължини на вълните) са свързани чрез „линията на пурпурните цветове“.
Създадена на базата на трицветно възприятие (RGB) и човешките цветови рецептори.
Има нелинейно разпределение – разстоянията между цветовете не съответстват точно на възприятието на човека.
CIE 1976 (u'v') – „по-равномерна“ диаграма
Разпределя цветовете така, че еднакви разлики в цветовете по-добре отговарят на начина, по който хората ги възприемат.
Все още запазва „пурпурната линия“, защото това отразява реалността на човешкото цветно възприятие.
Спектрални диаграми (разгънати представяния)
Някои научни визуализации представят цветовете като линейни графики на дължините на вълните, но това не отразява възприятията на човешкото око толкова ефективно.
Ако разгънем традиционната CIE диаграма в линия, няма да можем да видим как червено + синьо = пурпурно, което е реално за нас.
Обобщение
Диаграмите са затворени, защото човешкото око вижда цветовете като циклични, а не линейни. Това не е ограничение на цветовото пространство, а по-скоро начин за моделиране на реалното възприятие.
Затворената форма позволява правилно представяне на смесването на цветовете, докато разгънат вариант би загубил тази информация.
Съществуват няколко основни стандарта за видимото цветово пространство, които са разработени с времето, за да подобрят представянето на цветовете спрямо човешкото зрение. Всеки от тях има различни цели и приложения. Основни стандарти за цветови пространства
CIE 1931 (xyY) – първият стандарт
Създаден от: Международната комисия по осветление (CIE) през 1931 г. Какво прави:
Въведе концепцията за тривариантно възприятие на цветовете.
Използва координати (x, y) за цветността и Y за яркостта.
Подковообразната му форма е известна като хроматична диаграма CIE 1931. Недостатък:
Неравномерност – цветовите разлики не съвпадат с възприятието на човека (разстоянията между цветовете не са пропорционални на възприеманите разлики).
CIE 1960 (UVW) – първи опит за подобрение
Какво подобрява:
По-добро разпределение на цветовете, но все още не напълно равномерно. Защо не се използва днес:
Беше заместено от по-добри модели (CIE 1976).
CIE 1976 (u'v' и Lab) – стандарт за по-добро съответствие с човешкото възприятие*
Какво е новото:
Въвежда два различни модела:
CIE 1976 (u'v') – подобрена версия на CIE 1931, използвана за хроматичност (по-добра за диаграми).
CIE 1976 (Lab)* – известен като Lab, използван за измерване на цветови разлики и обработка на изображения. Основни предимства:
По-равномерно разпределение на цветовете.
Lab е перцептивно униформено – ΔE (разлика в цветовете) съответства на реалната разлика, която окото вижда.
Rec. 709 (sRGB) – стандарт за дисплеи и HD видео
Създаден от: ITU (International Telecommunication Union). Приложение:
Стандартът за HDTV, уеб съдържание, SDR дисплеи.
Базиран на гамата 2.2 и покрива 72% от CIE 1931 xy. Ограничение:
Малък цветови обхват спрямо HDR и професионалните цветови пространства.
DCI-P3 – стандарт в киноиндустрията
Създаден от: Digital Cinema Initiatives (DCI). Приложение:
Холивудски филми и дигитално кино.
Използва гама 2.6 за прожекционни среди.
Покрива ≈86% от Rec. 2020, което е значително повече от sRGB. Недостатък:
Не е толкова широко използван извън киното, но става популярен при смартфони и OLED екрани.
Rec. 2020 – HDR и бъдещето на дисплеите
Приложение:
4K, 8K UHD и HDR съдържание.
Покрива значително повече цветове от sRGB и DCI-P3. Предимства:
Поддържа 10 и 12-битови цветове за по-гладки градиенти. Недостатък:
Почти никой дисплей все още не може напълно да възпроизведе целия Rec. 2020 обхват.
Rec. 2100 – за HDR видео (PQ & HLG EOTF)
Какво прави:
Надгражда Rec. 2020, като включва HDR технологии като PQ (Perceptual Quantizer) и HLG (Hybrid Log-Gamma). Приложение:
HDR телевизори, Dolby Vision, HDR10 и други.
ACES (Academy Color Encoding System) – професионален стандарт за кино
Създаден от: Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Какво е специалното:
Поддържа неограничен цветови обхват, по-широк дори от Rec. 2020. Приложение:
Висококачествена постпродукция на филми и VFX. Недостатък:
Изисква специална обработка и не е директно приложим в дисплеи.
Обобщена таблица на цветови пространства и техните покрития
Цветово пространство
Покритие от CIE 1931 xy
Приложение
sRGB / Rec. 709
~72%
Стандарт за уеб и SDR дисплеи
Adobe RGB
~77%
Фотография и печат
DCI-P3
~86%
Дигитално кино, OLED дисплеи
Rec. 2020
~99%
4K/8K UHD, HDR видео
ACES
100%+
Професионален кино стандарт
Заключение
Има много цветови пространства, защото различните индустрии имат различни нужди: sRGB/Rec. 709 → стандарт за уеб и SDR дисплеи. DCI-P3 → кино и OLED екрани. Rec. 2020 & Rec. 2100 → HDR и бъдещето на телевизията. ACES → най-широкото, използвано в професионалното кино.
Относно битовата дълбочина в дисплеите на телевизорите... https://www.dell.com/support/kbdoc/e...a-dell-monitor
По принцип 8 бита = 16 милиона цвята и 10 бита = 1 милиард цвята, човешкото око е в състояние да различи около 10 милиона различни цвята (12 бита)...
"Цялото видео съдържание (телевизионни канали, Blu-ray, DVD и т.н.) ) всъщност използват само 220 нюанса на всеки подпиксел (диапазона от 16 до 235) вместо наличните 256: това се нарича RGB Limited (2203 за 10 милиона цвята) за разлика от Full RGB (2563 за 16 милиона цвята), използвано от някои компютърни дисплеи."
„Внимавайте, не бъркайте цветовото пространство и дълбочината на цвета. Ако преминете от 8-битова дълбочина на цвета към 10-битова дълбочина на цвета в същото цветово пространство, тогава ще имате 1 милиард нюанса вместо 16 милиона нюанса, но максимумът /екстремните цветове остават същите! С други думи, няма да получите по-дълбоки цветове, червено повече червено или зелено повече зелено, или синьо повече синьо, ако цветовото пространство остане същото." https://www.latelierducable.com/tv-t...-des-couleurs/
15-03-25, 17:05
hristoslav2
Отговор: Измерване и калибриране на телевизор: тълкуване на измервания и графики
Цвят
Цветът е елемент на зрителните усещания, дължащ се на различното възприемане на светлина от различните участъци на спектъра, от зрителните органи, обусловено от спектралната чувствителност на фоторецепторите в окото. Цветът на даден обект във възприятието на хората е този на отразяваната или излъчвана от него видима светлина.
Тъй като усещането за цвят при хората според теорията на Йънг-Хелмхолц се дължи на различната чувствителност към частите на спектъра на различните видове рецепторни клетки (колбички) в ретината, цветовете могат да бъдат дефинирани и измервани според реакцията на тези клетки. За практически цели обаче са необходими количествени критерии за психофизическото усещане на цветовете, които позволяват тяхното точно дефиниране и възпроизвеждане.
Цитат:
Трикомпонентната теория на Ломоносов-Йънг-Хелмхолц е научна теория във физиологията на цветното зрение, според която цветовете се възприемат чрез независими рецептори за три основни цвята. Тези цветове са червен, зелен и син. Тя е предложена още през 18 век от Михаил Ломоносов в изказване пред Петербургската научна асамблея. През 1802 година от Томас Йънг теорията е доразвита и през 50-те години на 19 век от Херман фон Хелмхолц. Още по това време теорията е оспорвана от учени като Евалд Херинг, които предлагат широко приеманата днес теория за цветова опонентност.
Немският физиолог Евалд Херинг работи главно в областта на цветното зрение и пространствените усещания. Херинг е роден на 5 август 1834 година в Алт Герсдорф, част от град Нойгерсдорф в Саксония. Завършва Лайпцигския университет
, след което е преподавател в Карловия университет в Прага.
Херинг е сред водещите противници на теорията на Юнг-Хелмхолц за възприемането на цветовете. Тяхната трикомпонентната теория е научна теория във физиологията на цветното зрение, според която цветовете се възприемат чрез независими рецептори за три основни цвята. Тези цветове са червен, зелен и син. Тя е предложена още през 18-ти век от Михаил Ломоносов в изказване пред Петербургската научна асамблея. През 1802 г. теорията е доразвита от Томас Йънг, а през 50-те години на 19-ти век - от Херман фон Хелмхолц. Още по това време теорията е оспорвана от учени като Евалд Херинг, които предлагат широко приеманата днес теория за цветова опонентност.
Херинг твърди, че зрителната система използва цветова опонентнност, вместо предполагаемото независимо възприемане на три основни цвята.
Според тази теория в механизмите на цветното зрение участват неврони с опонентни свойства и три двойки антагонистични един на друг процеси. Херинг смята, че има неврони, чиито перцептивни полета се възбуждат от един цвят, но се потискат от “опонента” му. Например има клетки, които се възбуждат от син цвят, а се потискат от жълт и обратно. Така се оформят три двойки опонентни канали – жълто-син, червено-зелен и черно-бял. На всяка двойка съответства усещането за жълто/синьо, червено/зелено и черно/бяло. Всеки цвят от двойката има свойството да “гаси” другия, тоест смесването на съответните части от спектъра води до взаимното унищожаване на изходните цветове и усещане за сиво. За разлика от предишната, тази теория смята, че възприемането на бяло не е резултат от смесването на останалите цветове, а отделен перцептивен механизъм, свързан със специфични неврони, които не са цветочувствителни и също имат антагонистична организация на рецепторните полета.
Въпреки че опонентната теория възниква в опозиция на трикомпонентната (за която се е смятало, че не обяснява напълно цветното зрение), днешната наука приема за верни и двете. Просто теорията на Йънг обяснява механизмите на цветното зрение на ниво колбички, а Херинговата – на следващи нива (латерално коленчато тяло) – тоест двете теории се допълват взаимно.
Едно интересно доказателство в полза на опонентната теория са т.нар. цветни послеобрази. Този феномен се свързва с гореспоменатите механизми на възбуждане и потискане на неврони с антагонистично разположени перцептивни полета. Ако човек фокусира погледа си върху едноцветна фигура и после го отмести върху бял лист, вижда същата фигура, но в допълнителния цвят. Например при зелена фигура после се вижда червена, което означава, че зеленият компонент от двойката е отслабнал и при бяла светлина червеният става по-активен. Аз лично експериментирах с цветни кръгове и установих, че при отместване на погледа действително се вижда същия кръг, но в опонентния цвят. Освен с червено, зелено, жълто и синьо, направих опит с лилаво и с двуцветни кръгове, оцветени в противоположни цветове. Открих, че послеобразът на лилавия кръг е жълтозелен, тоест смес от опонентните цветове на тези, които съдържа лилавото: лилаво = червено + синьо > послеобраз > жълтозелено = зелено + жълто. При двуцветните кръгове послеобразът е точно огледално отражение – например жълто-син кръг се вижда като синьо-жълт.
Характеристики
Познатите цветове на дъгата, принадлежат на видимата светлина и се наричат монохроматични цветове. Те представляват много малка част от целия електромагнитен спектър. Като всяка електромагнитна вълна, видимата светлина се характеризира с яркост, дължина на вълната и поляризация.
Основна роля за цвета играе диапазонът от дължини на вълните, които той обхваща, или цветният тон: червено, жълто, зелено, пурпурно и други. Названието му се дава като се съобразяваме с приликата му с цветовете от спектъра. Изключение прави само виолетовият цвят, който отсъства от спектъра, но съществува в природата. Различията в цвета на обектите се дължат на различната дължина на вълната на отразяваната или излъчваната от обекта светлина. Понятието „цвят“ има две значения: може да се отнася както до психологическото усещане, причинено от отражението на светлината от определен обект, така и да е недвусмислена характеристика на самите светлинни източници.[1]
Друга характеристика на цвета е неговата наситеност(сатурация) или чистота – степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко е бялата светлина, толкова по-наситен е цветът. Комбинацията от цветния тон и наситеността се нарича хроматичност.
Качеството на цвета, независимо от неговата яркост. Хроматичността се състои от два независими параметъра - нюанс (hue) и наситеност (saturation). Тези параметри произтичат от трихроматичната визия при хората, която се приема от повечето модели в цветната наука.
Физика
Примери за дължина на вълната, честота и енергия на светлина с определен монохроматичен цвят
Електромагнитното излъчване се характеризира с дължина на вълната (или честота) и интензивност. Видимият спектър, който може да бъде регистриран от човешкото зрение, обхваща дължини на вълните приблизително от 380 nm до 780 nm.
Повечето източници излъчват светлина с множество различни дължини на вълната. Спектърът на даден източник е разпределението, показващо интензивността на излъчената или отразената от него светлина в зависимост от дължината на вълната. Тези спектрални диапазони на чувствителност варират много между различните биологични видове, а в по-малка степен – и между индивидите от един и същ вид. Човешките усещания са ограничени единствено във видимата област на спектъра и понятието за цвят е дефинирано само там.
Познатите ни в ежедневието цветове на дъгата включват всички цветове, дължащи се на видимата светлина. Тези цветове се наричат чисти спектрални или монохроматични.
Малко разяснения :)
Човешкото зрение не възприема осветеността линейно. Вместо това, то следва логаритмична зависимост. Това означава, че нашите очи реагират по-чувствително на промени в яркостта при ниски нива на осветеност и по-малко чувствително при високи нива на осветеност.
Тази характеристика е свързана с адаптацията на зеницата и фоторецепторите в ретината. Зеницата се разширява или свива, за да регулира количеството светлина, което влиза в окото, а фоторецепторите (пръчици и колбички) преобразуват светлината в нервни импулси, които мозъкът интерпретира като визуални образи.
Пръчиците са по-чувствителни към слаба светлина и са отговорни за нощното виждане и периферното зрение, докато колбичките са по-чувствителни към ярка светлина и цветове и са концентрирани в централната част на ретината (фовеата).
Логаритмичната реакция на човешкото зрение може да бъде обяснена чрез закона на Вебер-Фехнер, който гласи, че усещането за интензивност на стимула (в случая светлина) е пропорционално на логаритъма на физическата интензивност на стимула. Това означава, че малки промени в яркостта при ниски нива на осветеност ще бъдат възприети като значителни, докато същите промени при високи нива на осветеност ще бъдат възприети като незначителни.
Усещането за удвояване на осветеността при човешкото зрение може да бъде описано чрез закона на Вебер-Фехнер, който гласи, че относителната промяна в усещането за интензивност е пропорционална на логаритъма на абсолютната промяна в стимула. Формулата за този закон е:
ΔI=k⋅I
където:
ΔI е минималната промяна в интензитета на стимула, която може да бъде възприета,
I е началният интензитет на стимула,
k е константа, наречена "константна разлика" (Weber fraction), която обикновено е около 0.01 за зрителната система.
За да определим кога човек би усетил удвояване на осветеността, трябва да намерим такава промяна в осветеността, която води до двойно увеличение на усещането за интензивност. Това означава, че ако началната осветеност е I0I0, крайната осветеност трябва да бъде 2I02I0
Използвайки закона на Вебер-Фехнер, можем да изчислим необходимата промяна в осветеността:
ΔI=k⋅I0
Тъй като искаме крайната осветеност да бъде 2I02I0, имаме:
2I0−I0=k⋅I0
Това опростява до:
I0=k⋅I0
Следователно, за да усетим удвояване на осветеността, трябва да увеличим осветеността с фактор kk, където k≈0.01:
ΔI=0.01⋅I0
Това означава, че за да усетим удвояване на осветеността, трябва да увеличим осветеността с приблизително 1% от началната й стойност. Например, ако началната осветеност е 100 лукса, трябва да я увеличим с 1 лукс, за да усетим удвояване на осветеността.
Човешкото зрение наистина не възприема линейно промените в осветеността, а по-скоро логаритмично. Това означава, че малки промени в осветеността могат да доведат до значителни промени във възприятието, особено при ниски нива на осветеност. При високи нива на осветеност обаче, тези промени стават по-малко забележими.
Нека разгледаме конкретния пример, който сте дали:
Линейно увеличение: Ако увеличим осветеността от 1000 нита на 10,000 нита, това представлява десеткратно увеличение. Въпреки това, нашето зрение няма да възприеме това като десеткратно увеличение на яркостта.
Перцептивно възприятие: Според закона на Вебер-Фехнер, относителната промяна в усещането за интензивност е пропорционална на логаритъма на абсолютната промяна в стимула. Това означава, че големи абсолютни промени в осветеността водят до сравнително малки перцептивни промени.
Например, ако увеличим осветеността от 1000 нита на 10,000 нита, това е деветкратно увеличение в абсолютна стойност. Но перцептивно, това може да се възприеме като много по-малко увеличение, например двукратно или дори по-малко.
Вашето наблюдение, че 30% увеличение на осветеността може да доведе до около 5% при възприемане, е в съответствие с тази логика. Логаритмичната природа на зрителното възприятие означава, че малки промени в осветеността при високи нива могат да бъдат почти незабележими.
Ето един начин да мислим за това:
При ниски нива на осветеност, малки промени могат да бъдат много забележими.
При високи нива на осветеност, големи промени могат да бъдат почти незабележими.
Това е причината, поради която професионални монитори и дисплеи за графичен дизайн често имат широк динамичен диапазон и висока точност на цвета – за да могат потребителите да възприемат фините промени в осветеността и цветовете.
Цветното зрение на човешкото око започва да изчезва при осветеност под 3 cd/m2(3 люкса). В този случай зрението на окото започва да става неясно и трудно различава цветовете. Когато осветеността намалява до по-ниско ниво, зрението на човека може напълно да изгуби способността си да разпознава цветове и да се превърне в черно-бяло зрение.
Разликата между „осветеност“ и „яркост“
Тези два термина често се използват взаимозаменяемо в индустрията, но има разлика.
„Осветеност“ е стойност, измерена от инструмент за светлинния интензитет на светлината, излъчвана от светлинен източник, като познатата мерна единица е cd/m 2 или обикновено в наши дни нита. Това измерване на „осветеност“ се използва, за да покаже чрез прости измервания какви са възможностите за яркост на дисплея и е физическо измерване.
„ Яркостта“ се отнася до това, което човек възприема, чувства и преживява, когато светлината удари пръчиците и конусите на ретината. Тъй като обикновено това е субективна оценка, трудно е да се измери и определи количествено като яркостта, но тя представлява степента на яркост и тъмнина, която човек действително усеща. „Яркостта“, която човек възприема, се влияе не само от осветеността на дисплея, но и от други фактори като колоритността и наситеността на цветовете. Яркостта е възприятие. https://tftcentral.co.uk/articles/ex...rics-and-specs
Яркостта не е решаваща характеристика на качеството на изображението поради логаритмичното възприемане на яркостта чрез адаптацията на очните лещи. Контрастът и нивото на черното са много по-важни.
10,000 нита не означава, че изображението, което виждате, е десет пъти по-ярко от HDR10 при 1000 нита, а 1000 нита не е 10 пъти по-ярко от 100 нита.
Тоест човешкото зрение възприема 10,000 нита като двойно по-ярко от 1000 нита.
Всяка следваща цифра в реда показва удвояване на възприеманата осветеност/яркост от човешкото зрение
10 нита -> 100 нита -> 1000 нита -> 10,000 нита -> 100,000 нита
Измереното увеличение на яркостта не съответства на перцептивното, 30% увеличение може да доведе до около 5% при възприемане.
10,000 nits съответства на два пъти по-голяма яркост от 1000 nits. Винаги говорим за нюанси между живия и калибриран режим. Увеличението на яркостта от 10,000 нита няма да бъде аргумент за 90% от купувачите, защото е сравнително незначително и се нуждае от директно сравнение. OLED телевизорите вече са повече от достатъчно добри за масите. Най-големият забележим скок през последните 20 години е истинското черно от OLED. Това, което все още липсва, е значително подобрена разделителна способност на движещи се изображения. Това носи много повече като оптична полза. Особено със спортно съдържание.
"HDR - НИВА НА БЯЛО
Струва си да се отбележи, че поради логаритмичната реакция на човешкото око към промените в нивата на светлина, днешният SDR (стандартен динамичен обхват) „Стандартният“ Rec709 от 100 нита всъщност е около 50% от пиковото HDR ниво от 10 000 нита. “
Забележка:
В този момент трябва да се помни, че поради „грешката“ на обхвата, присъщ на нашата система „око-мозък“, разликата в осветеността между 800 NIT и 1000 NIT е минимална, тъй като е необходима пет пъти по-голяма от номиналната стойност, за да имате визуално усещане за удвояване на осветеността. За да бъде по-ясно, е необходимо да се достигне 4000 NIT, за да се удвои възприеманата яркост в сравнение с 800 NIT.
От друга страна, 200 NIT осветеност е много важна, за да се избегнат компромиси и динамични компресии при възпроизвеждането на HDR съдържание, форматирано на 1000 NIT от MaxCLL (Maximum Content Light Level - максималното ниво на осветеност на най-светлия пиксел).
Възприемането на яркостта не е линейно. Двойна осветеност не означава удвоено възприемане на яркостта. Следователно връзката между яркостта и възприемането на яркостта е нелинейна. Много сензорни и нервни клетки могат да обработват интензитет на стимула с няколко степени от десет. Колко голяма трябва да е разликата в стимулите, за да може човешкото око едва да я разпознае? Това зависи главно от абсолютната стойност: колкото по-голяма е яркостта L, толкова по-голяма е разликата в яркостта ∆L, за да може да се прави разлика между две различно осветени повърхности.
Яркостта на околната среда, разстоянието на гледане и размерът на обекта, дори възрастта, също влияят на възприеманата яркост. 10% прозорец с 600 nits в затъмнена стая ще изглежда по-ярък на 83", отколкото на 55" на същото разстояние на гледане. Това би било още по-явно за 15-метровия кино екран. https://www.tu-ilmenau.de/fileadmin/...Luxjun2007.pdf
Светлинна ефективност (сияние срещу осветеност)
Сиянието е мярка за оптична сила, докато осветеността е мярка за човешкото възприятие(реакцията на човешкото око към яркостта не е линейна).
Ето защо 2 пъти по-голяма оптична мощност (лъчение) се възприема като много по-малко от удвоената яркост (възприемана яркост).
Забележка: 20% по-висока измерена осветеност на панела, не съответства на 20% по-висока възприемана осветеност(яркост)..
APL (Average Picture Level)
Максималното ниво на яркост на OLED матрицата зависи от повърхността, върху която желаем тази яркост. Например, в нощна сцена малък блестящ елемент ще бъде по-ярък, отколкото ако е в дневна среда (трябва да е ярка по-голяма площ на екрана). Тази средна яркост на целия кадър се определя от параметъра APL. Средно ниво на картината APL - най-добре може да се обясни, като процент от дисплея, който свети в сравнение с напълно бял дисплей, така че дисплеят, който е напълно червен, зелен или син, ще бъде с 33% APL(защото свети само 1 от 3 субпиксела).
ABL (Automatic brightness limiter - автоматичен ограничител на яркостта)
Автоматично ограничава общата яркост, когато голяма част от екрана е бяла по две причини:
- за да предотврати износването на пикселите, генерирано от количеството топлина и енергия, необходими за захранването на целия пиксел до максималната му яркост.
- заради наложените законови ограничения за консумация на ток.
ABL е доста сложен. Използва се за:
- контролиране на пиковата скорост на стареене
- контрол на общата консумация на енергия
- контрол на пиковата локална консумация на енергия (локално производство на топлина, която може да причини повреда, ако не бъде проверявана)
Поведението на ABL в модели 2019 и 2020 е по-добро в сравнение с модели 2018.
OLED дисплеят е способен да показва пикова яркост от 1000 cd/m² на малка повърхност, но за да остане в границите зададени от директивата е задължен да намали яркостта върху цялото изображение. https://publications.europa.eu/en/pu...43/language-bg ДИРЕКТИВА 2005/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 2005 година
Brightness (Typ., cd/m², APL 25%) 500
Brightness (Typ., cd/m², APL 100%) 150
Ако пиковата яркост е подобрена, това не е същото като с APL (средно ниво на яркост), който винаги ограничава яркостта при 100% бял шаблон цял екран до 150 cd/m², Спомнете си, че това ограничение не е проблем на самата OLED технология, тъй като ако всеки пиксел може да достигне индивидуално до 950 cd/m², няма причина всички пиксели да не достигнат тази яркост. Това всъщност е законодателно ограничение. Всъщност Директива 2005/32/ЕО на Европейската комисия относно екодизайна на телевизорите, заявява, че 55-инчовият модел не трябва да изразходва повече от 304,4 W. OLED дисплеят е способен да показва пикова яркост от 1000 cd/m² на малка повърхност, но за да остане в границите зададени от директивата е задължен да намали яркостта върху цялото изображение.
ASBL (Automatic Static Brightness Limiter - автоматичен ограничител на яркостта на статични изображения)
При OLED телевизорите намалява яркостта на екрана, когато „средната“ картина остава непроменена за повече от 60 секунди. Това може да бъде неудобно, когато гледате видеоклипове или филми, които имат сцени с продължителност над 60 секунди.
Функцията за затъмняване на панела, която изглежда се изпълнява на ниво панел от LG Display - и има за цел да предотврати изгарянето на панела. Използва се алгоритъм за откриване дали картината на екрана остава статична за дълго време и след това е проектиран така, че панелът да намали своята светлинна мощност, за да сведе до минимум риска от повреда при изгаряне. За съжаление, алгоритъмът не е много добър и понякога греши таблото с резултата по време на футболен мач или докато играете конзолна игра бърка HUD като пълно статично изображение. След няколко минути тя ще започне постепенно и бавно да намалява светлинния изход, въпреки че активно се наслаждавате на играта. Това засяга най-вече HDR съдържание, но се отнася и за SDR изображения в по-малка степен.
Топ-емисията(Top-emission) позволява на един и същи ток/светлинен изход, OLED материала да остарява по-малко сериозно (защото същите фотони се разпространяват върху по-голяма площ), но увеличаването на светлинната мощност означава увеличаване на консумацията на енергия.
Подобряването на EqE (електро-квантова ефективност) позволява по-голяма светлинна мощност за една и съща консумация на енергия, така че напредъкът в EqE трябва да позволява ABL да се отпусне, изгарянето само с най-високото излъчване позволява и части от ABL кривата, свързана главно със скоростта на стареене, да бъде спокойна
Необходимо е да изчакате, докато LG Display драстично намали консумацията на своите Oled панели, за да се надяваме да увеличи общата яркост
Нищо не можете да направите по въпроса, това е вградена в телевизора функция за защита на панела. В резултат на това, е подобрена общата яркост и възпроизвеждането на белия тон, плюс корекция за неравномерност на яркостта. https://online.stereosound.co.jp/_ct/17242212
За сравнение, усещането за детайлност и бялото са различни спрямо предишните модели. Особено частта с висока яркост. Появата на детайлите е подобрена в сравнение с миналогодишния модел.
По-високата яркост влияе само на пиковата яркост, а такава има около ≤ 10% от площта на изображението.
Дори OLED с 2000 нита няма да бъде забележимо драматично по-ярък, ако не е вдигнат ABL и по този начин яркостта на повърхността е по-добра.
HDR филмите също не използват това, тъй като съответно са ограничени (само 10% от площта на изображението на сцената с изображение може да надвишава 235 nits).
От по-висока стойност на APL, само SDR ще има полза при дневна светлина. Когато гледате филмите според нормата, контрастът е по-решаващ от пиковата яркост.
LG вече доказа през 2017 г., че поведението на ABL има по-голям ефект върху възприеманата яркост на изображението и същия синоним на приоритет за SDR и сцени с висок APL. Последното не се среща при HDR филми, а нормалните филми са при средно съотношение на APL от 25%. Филмите се усвояват за тъмната стая, а не за терасата.
С 1000nits OLED, картирането на картината за филми от 1000nits е напълно елиминирано. Благодарение на самосветещите пиксели, HDR след това се показва почти 1:1, както на мастеринг OLED. Без директно сравнение никой няма да забележи това с нормален OLED телевизор (особено не, ако след това филмът е овладян само за 600nits).
Нашите очи просто по-трудно различават светли детайли, отколкото тъмни детайли. Скокът от 1000 на 3000 нита в крайна сметка също не е огромен. 3000nits не са 3 пъти по-ярки във възприятието. Двойната яркост от 1000 нита е приблизително 10 000 нита.
Средната основна яркост за HDR е вероятно 150-200nits (SDR 100nits). Това също показва, че HDR не е предназначен за светли помещения с високи стойности на APL. За да можете да смесвате и оценявате перфектно цветовете, тъмната стая трябва да е без остатъчна и чужда светлина. Това е единственият начин да бъдете сигурни, че смесеният резултат (особено цветният дисплей) може да бъде възпроизведен на други устройства при сравними условия.
Само поведението на ABL определя колко ярко изглежда телевизорът в ежедневна телевизия. Високата HDR пикова яркост не помага и променливата ABL крива, която позволява може би 450nits в пика, но пада рязко под APL 25%, също е доста контрапродуктивна.
Както вече споменах, това също не е необходимо и в плана на пода не виждате непременно по-дебел OLED стек, например. Промяната се извършва във височината в среза или в самия емитер.
Измерванията на цвета и яркостта, както и консумацията на енергия са най-решаващите фактори за определяне на разликите.
Проблемът е, че кинаджиите снимат филми за кино(за гледане на тъмно), а игралните филми и дневната светлина просто не се разбират -> отраженията в тъмните сцени са много по-голям проблем от липсата на яркост. Филмите се смесват по-тъмно от телевизионните програми на живо и детските програми. По-яркият телевизор не помага (в резултат на това тъмните области на изображението не са по-ярки), а уж страхотният филтър на Samsung подобрява контраст и води до дъгови отражения от източници на светлина. С полугланцовия панел на Samsung черното вече не е черно дори през деня.
Имаше и някой тук, който току-що се е отказал от своя телевизор Samsung заради неприятни отражения и се е върнал към OLED, който уж трябва да отразява толкова силно, въпреки че имат най-добрия филтър за дневна светлина, който също получава наситено черно през деня. В крайна сметка той се разбра по-добре с отраженията с OLED, отколкото с тези с филтрите на Samsung. Вижте също измерванията от rtings, вместо извлечения от рекламни сайтове.
Всекидневната телевизия е по-скоро разпознаване и консумиране на съдържанието, отколкото просто наслаждаване на филм. Трябва да решите кое е важно за вас. Със сигурност нямате нужда от скъп телевизор за ежедневието и децата.
OLED е повече от просто по-добро черно. Ъглите на видимост (колкото по-голямо е изображението и колкото по-малко е разстоянието на седалката, толкова по-голям е проблемът, дори когато се гледа отпред), осветеността на изображението, времето за реакция без размазване, по-точното възпроизвеждане на филма и цветовете без излишно синьо са основните предимства пред LCD. Това е просто по-модерната технология.
Между другото, 10000nits е само два пъти повече от яркостта от 1000nits. Заблудата за яркост е абсолютно преувеличена.
По-ефективният OLED панел също означава по-ниска консумация на енергия със същата яркост, както и още по-малък риск от отпечатване на постоянни изображения. По-добрата основна яркост с по-добро бяло пълно изображение може от своя страна да се използва и за компенсация на BFI. По този начин, въпреки вмъкнатите тъмни фази за най-висока рязкост на движещото се изображение спрямо ефекта на вземане на проби и задържане (нещо, което намирам за важно за ежедневната телевизия), евентуално можете да гледате със същата яркост, както при предишните модели, без активирана BFI схема.
При HDR не се предвижда големи площи да достигнат над 235 нита. Това всъщност трябва да бъде само 10% от пропорциите на изображението. Прословутият максимум от 235 cd / m² за площи> 10% може да се намери само в добре познатото видео , но не и в нито един документ от EBU, ITU или SMPTE . Може би това е „просто“ назована „най-добра практика“ за създаване на медии в студиото от няколко професионалисти и нищо повече.
Добре известният максимум от 100 cd / m² за „дифузно бяло“ е включен само в по-старите версии на документите на стандартите и вече не се споменава конкретно в по-късните актуализирани версии.
Това отчасти трябва да обясни защо MaxFALL (Максимално средно ниво на осветеност на кадъра) се покачва в медиите напоследък. Изглежда, че студията вече са по-смели.
На практика осигуряването на 4000 нита в дългосрочен план покрива по-голямата част от нуждите за филми, които рядко имат MAXCLL на тази стойност: не бъркайте максималния пик на филма (неговото калибриране) и работния процес (работната среда) на HDR. Когато читателят каже 4000 нита, това е контейнерът. В действителност филмът рядко ще надхвърли пикове от 2000 нита.
Има обаче няколко DV филма, при които MAXCLL достига до почти 10 000 нита.
Човешките очи не виждат в „кадри“.
Те просто виждат в странични ефекти като замъгляване на движението и стробоскопични ефекти.
Като общо правило:
- Колкото по-голям е екранът (повече FOV) , колкото по-висока е скоростта на опресняване, необходима за да съответства на реалността
- Колкото по-бързо е движението, толкова по-висока е скоростта на опресняване, необходима за да съответства на реалността
Ако вместо това носите VR очила и върви бързо движение, и резолюция на ретината, и широко зрително поле ... Тогава това усилва чувствителността на движещите ефекти към честотата на опресняване с четирицифрена стойност.
Ако обаче това е малък 1080p телевизор, гледан от далечно разстояние в стаята (малък FOV), тогава чувствителността е много по-малка - може да достигнете само около 240 Hz, преди да намалите връщащия удар.
Ето някои любопитни и малко известни факти за човешките очи, които подчертават тяхната уникалност и сложност:[
Ирисът е като пръстов отпечатък
Всеки човешки ирис има уникален модел, който е дори по-сложен от пръстовите отпечатъци. Технологиите за сканиране на ириса се използват за биометрична идентификация, защото вероятността двама души да имат идентични ириси е почти нулева.
Очите виждат „наопаки“
Ретината в окото получава обърнато изображение на света, защото светлината се пречупва през лещата. Мозъкът автоматично „обръща“ изображението, за да го възприемем правилно. Новородените обаче виждат света обърнат за кратко, докато мозъкът им се адаптира.
Очите се движат дори насън
По време на REM (бързо движение на очите) фазата на съня очите се движат бързо под клепачите. Това е свързано с обработката на сънищата, но учените все още не са напълно сигурни защо се случва.
Човешкото око различава милиони цветове
Благодарение на трите типа колбички (за червено, зелено и синьо), човешкото око може да различи около 10 милиона нюанса на цветовете. Въпреки това някои хора с тетрахроматизъм (четири вида колбички) виждат още повече цветове.
Очите са най-бързият мускул в тялото
Мускулите, които контролират движението на очите (екстраокуларните мускули), са изключително бързи и позволяват движения, наречени саккади, които отнемат само 100–200 милисекунди. Това прави очите способни да сканират обекти с невероятна скорост.
Слепи петна в зрението
Всяко око има „сляпо петно“ там, където зрителният нерв излиза от ретината, тъй като там няма фоторецептори. Мозъкът обаче „попълва“ тази празнина, като интерполира информация от околните области, така че не забелязваме липсата.
Очите са защитени от „вграден“ Wi-Fi сигнал
Роговичната течност в очите съдържа ензима ацетилхолинестераза, който предава сигнали между нервите със скорост, сравнима с безжична мрежа. Това позволява бърза координация между очите и мозъка.
Мигането е като „рестарт“ на мозъка
Средно човек мига 15–20 пъти в минута, което е около 28 000 пъти на ден. Учените смятат, че миганията помагат на мозъка да обработва визуална информация, като действат като кратки „паузи“ за префокусиране.
Очите могат да „виждат“ невидими светлини
При определени условия (напр. силни лазери или ултравиолетова светлина) човешкото око може да възприеме светлина извън видимия спектър. Това се случва, защото някои фоторецептори са чувствителни към гранични дължини на вълните.
Цветът на очите се променя с времето
Много бебета се раждат със сини очи, защото меланинът в ириса се натрупва постепенно. Цветът на очите може да се промени и при възрастни поради фактори като осветление, емоции или дори заболявания.
Очите са свързани с емоциите
Зениците се разширяват не само при слаба светлина, но и когато изпитваме силни емоции като вълнение, страх или привличане. Това е неволен процес, контролиран от автономната нервна система.
Човешкото око е „камера“ с 576 мегапиксела
Ако сравним ретината с цифрова камера, нейната резолюция би била еквивалентна на около 576 мегапиксела. Въпреки това мозъкът обработва само част от тази информация, за да избегне претоварване.
Очите могат да „чуят“ звуци
При някои хора с явлението синестезия визуални стимули, като ярки цветове, могат да предизвикат усещане за звуци. Това показва сложната връзка между сетивата в мозъка.
Очите се самопочистват
Сълзите не само овлажняват очите, но и съдържат ензими (като лизозим), които унищожават бактерии. Това прави очите естествено устойчиви на инфекции.
Културни различия във възприятието на цветовете
Някои култури, които нямат дума за определени цветове (напр. синьо в някои древни езици), имат по-трудно разграничаване на тези нюанси. Това показва, че езикът влияе на цветното възприятие на очите.
1. Зеницата на окото се разширява до 45 процента, когато видите човек, когото обичате.
2. Човешките роговици са сходни с тези на акулите. Съответно последните могат да бъдат използвани при операции за подмяна на роговици.
3. Всяко око съдържа 107 млн. клетки. И всички са чувствителни на светлина.
4. Един на всеки 12 мъже страда от цветна слепота.
5. Човешкото око вижда само три цвята – червено, синьо и зелено. Всички останали представляват комбинация от тези три.
6. Вашите очи са широки 2.5 см и тежат едва 8 гр.
7. Едва 1/6 от човешката очна ябълка е изложена на показ.
8. Средно очите виждат по 24 млн. различни изображения в рамките на един живот.
9. Пръстът има 40 уникални характеристики, а ирисът – 256. Именно поради тази причина сканирането на ретината се използва все по-често като допълнителна мярка за сигурност.
10. Хората казват „докато ти мигне окото“, тъй като това е най-бързият мускул в тялото. Едно мигване обикновено трае от 100 до 150 милисекунди. Възможно е да се мигне до пет пъти в секунда.
11. Средно мигаме по 17 пъти в минута. Това прави 14 280 пъти на ден и 5.2 млн. пъти годишно.
12. Очите могат да обработват по около 36 хил. бита информация на час.
13. Всички хора са със сини очи. Кафявите очи обикновено са сини под кафявия пигмент(меланин). Именно поради тази причина съществува лазерна процедура, която може да направи кафявите очи сини завинаги.
14. Очите ви се фокусират по около 50 неща в секунда.
15. Изображенията, които очите ни изпращат към мозъка, всъщност са обърнати надолу с главата.
16. От всички мускули в тялото, тези, които контролират очите, са най-активни.
17. Всяка мигла се задържа на окото ви приблизително 5 месеца.
18. Маите са вярвали, че кривогледите хора са привлекателни. Те са правили всичко възможно и поколението им да е такова.
19. Преди десетки хиляди години очите на всички са били кафяви. Вследствие на генетична мутация някои са станали сини. Ако вашите са сини, това означава, че споделяте общ предтеча с всеки един друг синеок човек по света.
20. Ако при снимане със светкавица само едното ви око е червено, най-вероятно имате рак на окото (трябва да гледате директно в обектива). За щастие – 95 процента от тези случаи завършват с щастлив край.
21. Може да ви диагностицират дали сте шизофреник с 98.3 процента точност, само като прегледат очите ви с простичък тест.
22. Хората и кучетата са единствените известни видове, които могат да четат по погледа на други индивиди. Кучетата правят това, само когато си взаимодействат с нас.
23. Около 2 процента от жените имат рядка генетична мутация, която ги е снабдила с допълнителни фоторецептори, чрез които виждат 100 млн. цветове!
24. Човешкото око може да се движи плавно, само ако следи движещи се обекти.
25. Пиратите са използвали превръзки за очите, за да могат с лекота да адаптират очите в случаите когато са под или над палубата. Едното око е било „тренирано“ за ярката светлина, докато другото – за по-слабо осветените помещения.
26. Съществуват цветове, наречени „невъзможни“, които са твърде сложни за възприемане от човешкото око.
27. Когато се родят, всички деца са с цветна слепота.
28. Очите са започнали да се развиват преди 550 млн. години. Най-простите очи са били фоторецепторните протеини в едноклетъчните организми.
29. На някои части от тялото е нужно известно време, докато загреят и достигнат пълния си потенциал. Очите са активни 24/7.
30. Очите заздравяват бързо. При правилна грижа едно одраскване на роговицата може да се „поправи“ за около 48 часа.
31. Лещите на окото са по-бързи от която и да е камера.
32. Виждате света с мозъка-визуалният кортекс, а не с очите. В много случаи замъгленото зрение не е предизвикано от очите. То обикновено е вследствие на това, че нещо нередно се случва във визуалния кортекс на мозъка.
33. Очите ви са започнали да се развиват две седмици, след като сте били заченати.
34. Слепите хора (стига да не са се родили по този начин) могат да виждат в своите сънища.
35. Очите използват около 65 процента от мощта на мозъка – повече от който и да е друг орган в тялото.
