Мегапикели (Mpx) - Това е броят на пикселите (точките) с които разполага матрицата(сензора) и съответно снимката която се получава. Тоест ако имаме 5Mpx матрица се получава снимка 2560х1920 пиксела.
Въпроса е колко мегапиксела ни трябват?
- Ако ползваме снимките си да ги гледаме само на монитор (до1280Х1024)
ни трябват 1.3 mpx
- Ако си вадим снимка до 10/15 см ни трябват 2.2 Mpx (при печат 300dpi)
Защо тогава сега всички фотоапарати са по 10Mpx ще кажете ?
Ами поради няколко причини
- Ако искате да си извадите снимка повече от 10/15 ще ви трябват пропорционално повече.
- Ако искате да извадите само част от снимка или да приближите обект като изрежете само него ще намалите резолюцията на снимката поради което ви трябват повече Mpx.
- Колкото повече увеличавате дадена снимка толкова повече си личат недостатъците на вашия фотоапарат - тоест когато имаме повече Mpx можем да прикрием част от тях
В общи линии фотоапарат с 6 мегапиксела не е много по-добър от този с 5 и по-добре вижте останалите характеристики.
Тук ше вмъкна, че е по-важно оптиката да е качествена за да направите хубави снимки отколкото сензора да е 10Mpx
И все пак по-голямата резолюция си има своите предимства и не става въпрос че 5 е повече от 10 а дали си заслужава да дадем двойно пари само да кажем че имаме 10Мрх
Zoom (оптичен) - виждаме че различните фотоапарати имат 3х, 5х, 7х, 10х, 12х, 16х оптично варио.Това ще рече имат различни възможности за оптично приближение.
Предимствата са ясни - можем да снимаме от далече без да ни забележат, или да снимаме само част от нещо, или да направим портрет без да се навираме в човека!
Недостатъците са, че голямото оптично приближение изисква по-голям, по-тежък и съответно по-скъп обектив. Затова в повечето случаи апаратите с 12х са доста по-големи и по-тежки и скъпи от тези с 3х.
Затова просто трябва да решите кое е по-важно за вас размера на фотоапарата или вариото,
Има и изключения естествено - Панасоник направиха джобния PANASONIC DMC-TZ1 с 10х, а Самсунг NV7 с 7х и 1100 с 10х, но както при всичко идеални неща няма, на панасоника му липсват ръчни настройки, а Самсунг са доста скъпи. Така че изберете вариото според нуждите и възможностите си.
Няма да говоря за цифров Zoom защото това можете да си го правите и у вас на компютъра. Просто с една дума при негo има компромис с качеството а при оптичното не. Не се лъжете от неща като "общ zoom"
Оптика - По-евтините модели апарати са с оптика на самата фирма производител, а по-скъпите ползват оптики на известни фирми за оптика. Най известните са Carl Zeiss на Sony, LEICA на Panasonic, Shneider Kreuznach на Samsung и Kodak и оптиките на традиционни производители на фотоапарати като Pentax, Nikon, Canon, Olimpus.
Може много да се спори коя оптика от тези е по-добра, но е едно нещо може да се каже със сигурност,че марковата оптика си заслужава.
Добрата оптика е може би една от най-важните предпоставки за добра снимка и затова при избора си не правете компромис с нея за сметка на мегапискели или дисплеи
Оптична стабилизация - доста полезна екстра (особено ако имате паркинсон ), която позволява да снимате снимки без те да се размазват.
Когато се снима от ръка снимките много често се размазват, това се получава, когато снимате на закрито без светкавица или снимате с zoom при слаба осветеност. Получава се защото при слаба светлина трябва повече време за да се получи добра снимка, трябват над 1/30 сек. и движенията на ръката размазват снимката. Оптичната стабилизация неутрализира тези трепвания на ръката и снимките стават по-резки и фокусирани.
Това дава възможност да снимаме и ползваме вариото в по-лоши светлини условия или да снимаме на закрито без светкавица.
Все пак оптичната стабилизация не прави чудеса и не може да замести статив например. Тя просто е необходима ектра
ISO - стандартизация която описва чувствителността на сензора. По принцип са 50,100,200,400,800,1600,3200 има и някои междинни. колкото е по-високо ISO, толкова сензора е по-чувствителен и му е нужно по-малко светлина за да се получи правилно експонирана снимка.Това означава че можете да правите снимки на по-слаба светлина и да не ползвате светкавица.Реално обаче нещата стоят малко по-различно. Високото ISO означава повече шум на вашите снимки което влошава тяхното качество. Качествени снимки с компактен фотоапарат се получават до ISO 200, нагоре се включва или вградения шумоподтискащ софтуер или трябва сами да си оправите шума на вашия компютър. Всичко става естествено с компромис на качеството.
Тук идва въпроса кой фотоапарат прави повече шум, а не кой има по-голямо исо така че бъдете малко скептични към апарати с голямо исо - то е за сметка на качеството на снимката. И все пак с добро шумоподтискане или обработка на вашите снимки можете да направите що годе прилични снимки, но все пак не разчитайте само на това.
Макро - Това е режим при който вашия фотоапарат може да фокусира от много близко 1 - 30 см., при което можете да снимате разни буболечки и други такива миниатюрни работи В характеристиките на някой фотоапаратите пише че фокусират от 1 см - това е така, но помислете как ще снимате някоя пеперуда или друга такава животинка от такова разстояние освен ако не е препарирана. Така че не се лъжете по-малкото сантиметри 5 са напълно достатъчни
Дисплей - наистина по-големия дисплей е голяма екстра защото можете да си разглеждате и показвате снимки или видео на самия фотоапарат.
Вече има 3 и даже 3,5 инчови дисплей с разделителна способност 230 000 и нагоре пиксела. Големите дисплей означава обаче понякога повече пари и винаги по-голям разход на батерия. Естествено скъпите модели са помисли за разхода на батерия, но при по-евтините го имайте в предвид. Иначе не се отказвайте от големия дисплей.Също така колкото е по-голяма резолюцията по-добре
Даже е добре понякога да имате визиьор за да можете да изключвате дисплея, макар че напоследък има доста апарати без визьор.
Видео - Както знаете окото възприема плавно видео при над 20 кадъра в секунда (fps)така, че когато си избирате фотоапарат гледайте характеристиките с 30 кадъра/с защото видео с 15 не изглежда добре.
Също така разделителната способност на самото видео е добре да е по- голяма за да имате по-голямо качество, което обаче води до голям размер на видеото.Нормалното е около 640х480.
Друго важно нещо е компресията на видеото - хубаво е тя да е MPЕG4 защото така видеото заема много по-малко място.
Друга екстра е ползването на вариото по време на видео - в по-новите модели я има.
Все пак фотоапаратът не е камера и няма да можете да правите същото видео, но за домашно видео става.
Батерии - Едно от нещата в електрониката което почти не се развива
Единственото което производителите правят в тази насока е да правят апаратите по-икономични.Затова по-скъпите модели имат разработки чрез които ползват много по-малко енергия. За консумацията на фотоапарати се използват стандартите на TIPA като с две думи се гледа колко кадъра први с стандартната батерия като половината кадри са със светкавица. Просто ако ги има в брошурата вижте колко снимки прави. Добре е да са над 200.
Друг е въпросът дали е по-добре с литиева вградена, или с стандартни АА батерии. Според мен стандартните са по-добрия вариант, защото винаги когато ти свърши батерията можеш да ползваш обикновени, или втори чифт, не са скъпи също така. Но пък съм чувал, че литиевата зарежда светкавицата по-бързо и като цяло е по-добра.Тук въпроса пак е спорен
Ръчни настройки - много хора си нямат и понятие от бленди, скорости, баланс на бяло и ISО и по-точно как да ги ползват, затова предпочитат да си карат на автоматичен режим.
Обаче автоматичния режим не винаги дава много добри резултати, затова по принцип е най-добре да работим на полуавтоматичен или ръчен. Проблема е, че не всички компактни апарати имат такъв за да не плашат с прекалена сложност. Според мен тази функция не трябва да се изрязва защото се реализира изцяло на софтуерно ниво и не коства повече пари на производителя. Тя просто разширява възможностите за ползване на апарата и не мисля, че го усложнява. Защото днес карате само на ръчен режим, но утре вече искате да коригирате нещо и ако нямате такъв режим е жалко
Сензорът на дигиталния фотоапарат e онова нещо, което замества лентата при лентовите фотоапрати, т.е. той улавя светлината преминаваща през обектива и чрез по-нататъшни процеси получаваме готовото изображение.
Размера на сензора е от изключително важно значение за КАЧЕСТВОТО на изображението. Особенно важна е големината на сензора за т.нар. "ШУМ" /онова неприятно "пиксализиране на снимката" особенно видимо при високо ИСО/.
Кагато четете характеристиките на апарат без сменяема оптика най-често ще срещнете следните означения за големина на сензора: 1/2.7", 1/2.5", 1/1.8", 1/1.7", 2/3". При апартите със сменяема оптика нещата са малко по-различни /ще видим по-долу/.
Какво означават гореспоменатите размери:
при 1/2.7" имаме диагонал 6.721мм. ширина 5.371мм и височина 4.035мм
при 1/2.5" имаме диагонал 7.182мм ширина 5.760мм и височина 4.290мм
При 1/1.8" имаме диагонал 8.933мм ширина 7.176мм и височина 5.319мм
При 1/1.7" имаме диагонал 9.500мм ширина 7.600мм и височина 5.700мм
При 2/3" имаме диагонал 11.000мм ширина 8.800мм и височина 6.600мм
Общо-взето казано колкото по-голяма е матрицата, толкова по-качествено ще е изображението /в общия случай/.
За съжаление световна тенденция е съсредоточена върху маркетингова атака над клиента състояща се в:
1. По-голям брой пиксели
2. По-голям зум
Всъщност истината е че в момента в матрици с размер 1/2.7" или 1/2.5" се натъпкват 8 милиона пиксела. Това вреди на качеството на изображинето и производителите се опитват да го компенсират чрез следващите процеси - обработката на сигнала, най-вече силно шумоподтискане. Преди 3-4 години Олимпус имаха един 8 мегапикселов модел С-8080 WZ, разкошен фотоапарат с мактрица 2/3". Този фотоапрат е само със 5х зум, но съм сигурен, че ако сравним картинка от него с който и да е съвременен 12 или 18 зумов нов модел, то новият просто няма шанс /дори вече старичкият, макар и доста по-нов от Олимпуса, Панасоник FZ-50 с 8 МП и матрица 1/1.8" няма шанс/ . Давам Ви този пример не, за да се втурнете да търсите С-8080 WZ /той не се произвежда доста отдавна/ а за нещо по-важно, а именно, че големият зум е пряко свързан с размера на сензора.
Това е така защото по-малкият размер на сензора дава възможност оптиката която стои пред него да е по-лека и по-малко обемна. Т.е. на производителите се отвори страхотнта възможност да натъпкват увеличения в по-компактни, по-леки и съответно по-евтини обективи. И те се възползват. Съвременните суперзумове като напр. Olympus SP-560 UZ /18х зум/ или Panasonic Lumix DMC-FZ18 /също 18х зум/ или Canon PowerShot S5 IS /12х/ са 8 мегапикселови юнаци с матрица 1/2.5" /1/2.3" за Олимпуса - все тая/.
Фотоапратите със сменяема оптика /ДСЛР/ имат матрици с размери 18х13,5 мм, 23.7x15.7 мм, 28.7x19.1мм. и 36х24мм /наречен още Фул-фрейм/.
Както виждате размерите на тези матрици са огромни в сравнение с другите. Това естествено води и до по-високо качество на картината.
фокусното разстояние на апарата
Казано простичко колкото по - малко е фокусното разстояние, толкова повече влиза в кадъра. Повечето апарати на пазара са в диапазона 35-39мм (35 мм екв.). Ако искате да снимате всички от отсрещната страна на масата без да ставате обаче е добре да се ориентирате към 28 мм апарат. Или широкоъгълен, хваща повече от пейзажа и е особенно полезно при снимки в стаи, където просто няма накъде да се отстъпи назад за да хванеш целия купон в кадър.
Минусите са че заради размерите на апарата трудно се комбинира малко фокусно разстояние с голям сензор. Има изкривявания и хроматични аберации по ъглите (едни такива лилави гнусотии).
Другото много съществено нещо което трябва да се гледа е светлосилата или блендата на апрата, нещо много мистично и странно изглеждащо от типа на "бленда - f/2.8 - 5.8" или "светлосила 2.8 - 14". Имайки се предвид , че фотографията е да гепиш светлината за гушата и да я съхраниш за в бъдеще, това е една от най - съществените характеристики на апарата. Та и тук колкото по - малко е числото , толкова по - добре. И по - скъпо де.