- Комплексари, сър - искат да се покажат.
- Хм... А защо органите бездействат?
- Защото им се заплаща и за бездействие, сър.
- Но нали народът плаща, за да работят?
- Народът плаща, но не изисква, сър.
- Тоест, проблемът е в гражданите?
- Прости са, сър - не разбират, че те са суверенът.
- Прости, казваш... но все пак имат право да избират!
- Именно, сър - имат право, но болшинството не гласуват.
- Хм... Това значи ли, че пасивността на гражданите е проблемът.
- Да, до голяма степен. Но също и политиците, сър.
- Какво за тях?
- Като народни представители, те също са част от проблема.
- Обясни по-подробно, ако обичаш!
- Политиците, сър, са част от същите тези граждани. Обществото просто им е дало управленска власт.
- Е, и какво?
- Комплексари, сър, но комплексари с власт - гледат само как да се "облажат".
- Имаш предвид, да крадат ли?
- Да, сър!
- Но това е скандално!
- Така е, сър. Но народът нехае.
- Нехае?! Що за народ е това?
- Простоват и... страхлив, сър.
- "Страхлив" - това пък защо?
- Защото мнозина се уповават на "преклонената главица..."
- Затова ли си траят?
- Да, сър.
- И затова ли са пасивни?
- Да, сър.
- Затова ли бездействат институциите?
- Институциите работят, сър, но хората в тях са зомбирани.
- В смисъл?
- Убедени са, че са полезни за обществото.
- Хм...
- Политиците пък са убедени, че трябва да получават тлъсти заплати и куп привилегии...
- Хм...
- Казват, че инак, щяли лесно да се корумпират, сър... Представяте ли си?!
- И народът търпи това крадливо статукво?
- О, да, сър! Хората, въпреки недоимъка си, са свикнали с партиите на статуквото. Мнозина не искат промени. Страх ги е.
- Но така, народът сам се обрича на бедност и гибел!
- Така е, сър. С нехайството си, народът допусна мафията да превземе държавата отвътре.
- Неее... това не може да е истина!
- Истина е, сър! Прокуратурата отдавна пази корумпирани висши политици, свързани с мастити олигарси, натрупали милиарди от схеми, източващи държавни и европейски средства. Членове на ВСС ревностно си пазят главния прокурор, който пък щедро политиканства, за да хвърля прах в очите на обществото. Съдии участват в схеми за разпределението на дела, които според финансовите възможности на привлечените лица, биват решавани по усмотрение на мафиотизираното задкулисие. Стигна се дотам, че полицаи взеха да пазят престъпниците. Цяла банка беше източена и почти десетилетие по-късно прокуратурата все още не намира за нужно да разпита собственикът й. Стотици милиони, отпуснати уж за ремонт на язовири, потънаха в пукнатините на язовирните им стени. Едни илиарди потънаха в дупките на незаконните "магистрали", Други милиарди потънаха през фирми, създадени единствено с цел - източване на евро-средства. Милиарди левове глътнаха и обществени поръчки, които неколкократно се реализираха под формата на "ремонт на ремонта". Разследващи журналисти, добрали се до доказателства за злоупотребите на властта, бяха уволнявани, Други - директно пребивани. Мафията никак не обича да й бъдат осветлявани далаверите. Имаше разстрелвани по улиците, имаше "внезапно починали" в хотелски стаи, имаше тефтерчета, пълни с имена на политици, свързани с човек с инициали Д.П., за които инициали Каскета лично каза, че това било "Държавно Предприятие" - абсурдно твърдение, но какво пък... така или иначе, народът нехае. Тефтерчето, впрочем, взе че изчезна безследно. И никой не потърси отговорност на онзи, който трябваше да го пази като доказателство за действията на една ОПГ, имитираща политическа партия, но действаща с мафиотски методи в стил - кой да се "опраска". Ако някой се оплачеше, държавата тутакси го "опраскваше" чрез ДАНС, НАП, Следствие и Прокуратура. Спец-съдилищата бяха създадени с цел да решават делата само в полза на държавата, т.е. в полза на ОПГ ГЕРБ-ДПС, закриляни от Главния прокурор. Чрез хора като Пепи-Еврото, се рекетираха и шефове на печеливши частни фирми, както и се вършеха всевъзможни дейности по "опраскване" на неудобните на Доган, Борисов и Пеевски. Народът знаеше, но нехаеше.
Държавният рекет бе наложен по естествен път, следвайки навиците на главатаря от Банкя, известен с близките си отношения на хора с прякори, познати в престъпните среди. Държавата беше овладяна дотам, че администрацията й свикна с това да бъде в полза на мафиотите. Районни кметове, общински съветници, директори на агенции, както и такива на горски и земеделски стопанства, дори директори на болници - всички бяха привлечени в услуга на ОПГ ГЕРБ-ДПС. Стигна се дотам, че медиите бяха притиснати да пишат и говорят само суперлативи за властта и най-вече за Бойко-ВЕЛИКИ. Който гъкнеше, го уволняваха - справка: Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Сашо Диков, Анна Цолова, Валя Ахчиева, Светла Петрова, Люба Кулезич, Мартин Карбовски, Милен Цветков, Боби Ваклинов... Предавания, като "Господари на ефира" и "Шоуто на Слави" обосновано критикуващи с факти властта - бяха или прекъсвани, или свалени от ефир, а на водещите им бяха прекратени договорите. Обществото виждаше всичко, но отново нехаеше.
Докато през овладяните медии се тръбеше гръмогласно, че държавата успешно бори престъпността, мафията се окопаваше все по-дълбоко във властта. ВСС, прокуратура, шефове на полицейски управления... служители на агенция по храните, собственици на медии, на спортни клубове... на строителни и предприемачески фирми... всички бяха включени по един или друг начин в далаверите на ОПГ ГЕРБ-ДПС. Мафиотите искаха да владеят всички лостове за контрол. Искаха и го правеха. Превърнаха държавните институции в бухалки. Отцепиха истинските журналисти от себе си, забранявайки им достъп до парламентарните зали. Всичкия останал жълто-кафяв-журналя матрял, беше превърнат в кресливи глашатаи, които лично Тиквоний Първи, бе нарекъл "мисирки". Народът виждаше това и отново нехаеше.
Когато се стигна до Росенец и до скандала с охранителите от НСО, пазещи незнайно защо Доган и незаконните му имоти за милиони, негодуванието в обществото взе леко да се пробужда. Но дори това не беше достатъчно. Трябваше въоръжени служители на Каскетурата, в отговор на свалянето на охраната от Доган, да нахлуят в президентството, за да покаже мафията, че може да се разпорежда навсякъде. Чак тогава народът... не, не народът, а една малка част будни граждани да излязат на протест. Чак, когато се видя, че президентството е последния непревзет от мафията бастион на държавността, чак тогава обществото показа някакъв съпротивителен имунитет.
Търпелив или глупав е народът ни? Кой знае... май и от двете по много, но най-вече е нехаещ. Българинът вярва, че онова, което вижда, че се случва на съседа му, на него никога няма да му се случи. Било за хубави или за лоши неща - нашенецът е убеден, че друг му е виновен за проблемите, като под "друг" винаги се визира нещо хипотетично, което не подлежи на анализ. Затова българинът е беден, затова е комплексиран, затова е изнервен и неадекватен... защото е неспособен да осъзнае, че неволите му са плод на менталната му незрялост и предразсъдъци. Глуповато наивен, чуващ само онова, което иска да чуе и виждащ само онова, което му е удобно (разбирай изгодно) за него лично, а не за обществото като цяло - това е средностатистическият обитател, населяващ територията ни. Той се интересува само от личното си благоденствие. Затова не вижда "себе си" като част от "обществото". Затова нехае за това кой и как ще го управлява. Затова е нихилист и не ходи на избори. Недозрял е за демокрация, затова още дълги години ще си кюти в клептокрация.
- Но това е ужасно!
- Да, сър, но мнозина българи го намират за нормално.
- Че кое му е нормалното?!
- Всеки, който вярва на думи като: "Да върнем нормалността в държавата!", е поредната жертва на популизъм, целящ отклоняване на внимание от мафиотизираната шайка, превзела държавата и яростно бранеща собствеността си. Наивниците, които виждат "нормалност" в корупцията, винаги ще бъдат жертви. По един или друг начин. Дори и като част от управленски състав, тези нещастници ще бъдат завинаги зависими и подчинени на корупционната система,
Не е нормално да се брани мафиотско-олигархичния модел на едно корумпирано статукво!
Не е нормално държавата да репресира и да рекетира гражданите си!
Не е нормално гражданите да търпят с десетилетия подобни издевателства!
- Тоест, какво?
- Простовато население, сър. Това е причината да няма нормална държава.
- Но това вече беше написано в предни постове. Поне смислово.
- Да, сър, но е видно и за двама ни, че смислово, написаното невинаги кореспондира с прочетеното.
- Да, вероятно е така...
- Да ви долея ли още чай, сър?
- Не, благодаря! Късно е вече, мисля да си лягам.
- Лека нощ, сър!
- Лека нощ!