IN MEMORIAM: Христо Христов

В отговор на въпроса на Slero и в съзвучие със заглавието на темата си позволявам да припомня няколко реда, написани през 1966 г.:





Здесь вам не равнина - здесь климат иной.

Идут лавины одна за одной,

И здесь за камнепадом ревет камнепад.

И можно свернуть, обрыв обогнуть,-

Но мы выбираем трудный путь,

Опасный, как военная тропа.



Кто здесь не бывал, кто не рисковал -

Тот сам себя не испытал,

Пусть даже внизу он звезды хватал с небес.

Внизу не встретишь, как не тянись,

За всю свою счастливую жизнь

Десятой доли таких красот и чудес.



Нет алых роз и траурных лент,

И не похож на монумент

Тот камень, что покой тебе подарил.

Как Вечным огнем, сверкает днем

Вершина изумрудным льдом,

Которую ты так и не покорил.



И пусть говорят - да, пусть говорят!

Но нет - никто не гибнет зря,

Так - лучше, чем от водки и от простуд.

Другие придут, сменив уют

На риск и непомерный труд,-

Пройдут тобой не пройденый маршрут.



Отвесные стены - а ну, не зевай!

Ты здесь на везение не уповай.

В горах ненадежны ни камень, ни лед, ни скала.

Надеемся только на крепость рук,

На руки друга и вбитый крюк,

И молимся, чтобы страховка не подвела.



Мы рубим ступени. Ни шагу назад!

И от напряженья колени дрожат,

И сердце готово к вершине бежать из груди.

Весь мир на ладони - ты счастлив и нем

И только немного завидуешь тем,

Другим - у которых вершина еще впереди.



Мир на праха му...

.......

Ты здесь на везение не уповай.

.......

Добре го е казал Висоцки.



Слава богу, че на Мариана и се размина!

Според мен е рискувал твърде Много Сам да щурмува върха (безразсъдна постъпката).Не малко хора са загинали поради тази глупост трябвало е да се присъедини към друг екип.(който ще щурмува върха по късно).Постигна своята голяма мечта но на каква цена(живот, това не си струва).

Но все пак трябва да го почетем.

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Нека почива в мир!

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Както каза Pat

За мъртвите или добро или нищо.

Всеки сам носи кръста си!

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

И не ка всички алпинистити да се поучат от неговата грешка.

Какъв подвиг!?...Сами са си виновни - никой не ги праща насила там.

Като се качат на Еверест, няма да са нито първите, нито последните. Ами местните юнаци, които мъкнат багажа на "героите", те какви са

;-)))

Това е безсмислена работа, която струва скъпо и на фона на мизерията в България, когато хората се чудят как да си платят сметките и храната, няма да седна да жаля такива разсипници.

Николай Петков ми беше личен треньор, когато тренирах скално катерене и от него съм чувала много ценни неща. Едно от тях е, че винаги трябва алпинистът да си оставя сили за връщането от върха (което в никакъв случай не е по-лесно от качването) Казвал е, че се е отказвал на 500м от върха, защото е преценил, че няма да му стигнат силите да се върне. Верно, че отиват на халос всички разходи (а те не са никак малки), но се връщаш жив. При тази надморска височина над 8 000м се изпада в състояние на сънливост и преценката за нещата много се замъглява - мислиш, че имаш сили, а си вече в състояние на изтощение. Другото което знам и е странно за мен, че нормално се изкачват разделени, защото всеки има темпо и начин на изкачване и когато са заедно е трудно, защото всеки си преценява силите и темпото е ралично. Още повече, че липсата на кислород и усилията водят до такова изтощение, че е абслютно невъзможно да си помогнат с нещо повече от даване на чай или кислород. За носене и дума не може да става. Това са много смели мъже и аз искрено им се възхищавам!

По време на едно от първите теоретични занятия, които провеждахме в рамките на курса "Алпинист на НРБ" (не се смейте, говоря за 1989 г.), инструкторът ни попита: "Кой е най-добрият алпинист?". Имаше различни отговори - Йежи Кукучка, Райнхолд Меснер и т.н. Един от колегите обаче явно случайно знаеше предварително верния отговор и каза - "ЖИВИЯТ"!



Права е Sunny. Слизането от върха понякога е дори по-трудно от изкачването. Когато вървиш нагоре, имаш цел - тя те държи мобилизиран; вярно е, че всяка крачка е усилие, но тя те приближава към ВЪРХА, към мечтата ти... и още една, и следваща... А слизането е нещо съвсем друго. Удовлетворен си, нечовешкото изтощение започва да надделява, отпускаш се и трябва много воля, още повече, отколкото когато се изкачваш, за да не се поддадеш на изкушението да спреш да си починеш. Защото спреш ли - тръгването е наистина много трудно. За съжаление, няма как да премериш силите, които ти остават; да намериш баланса между стремежа да постигнеш мечтата си и инстинкта за самосъхранение; между желанието и разума.



Мисля си, че това се е случило с Христо Христов. Разбирам го! Той е достигнал върха на мечтите си (е, може би е имал и други, които за съжаление ще останат неосъществени). Сам е взел решението (разбира се, всеки си носи кръста - т.е. понася отговорност - и той си я е понесъл, изцяло). Но поне за малко е бил щастлив. Ако можеше да прочете това, което някои от вас са написали, сигурно само щеше да се усмихне и едва ли щеше да започне да ни убеждава колко грешим и как не можем да разберем смисъла на това изкачване - че не е самоцел, нито глупост, а още по-малко "разсипия на средства".



Само си дайте сметка колко безсмислени неща правим в живота си, понякога без изобщо да се замислим (пример: какъв е смисъла в победата с 2:1 над Германия (1994 г) или поставянето на олимпийски рекорд на 110 м бягане с препятствия и с какво тези постижения се различават от покоряването на Еверест без кислород - може би само в това, че са по-безопасни). И не ви ли трепва нещо отвътре, когато чуете: "Българин изкачи най-високия връх на Земята. Националното знаме се развява на 8848 м.н.в. - т.е. над всичко" ?! Това безсмислено ли е ?



Почивай в мир между снеговете на Еверест, Христо! Мечтите са за това - да се сбъдват!

За мен лично е безсмислено. Не разбирам и спонсорите на такива начинания. Вместо да отпуснат същите средства за някое сиропиталище, те финансират налудничави постъпки.

НА мача БГ - Германия `94 постигаме нещо което истински радва целия ни народ и прославя България - спомнете си многохилядните шествия по улиците на всички градове, израз на радостта ни от победата над тогавашните световни шампиони.И НАЙ-ВАЖНОТО НЕ УМИРАТ ХОРА!Не искам да омаловажа успехите на БГ алпинисти но слава богу че Масларова е жива и здрава иначе помислете си - трима качили върха и двама загинали за три дни : не грандиозен успех , а срам и позор щеше да бъде тогава(не че сега е по-леко)!

Mного е трудно страничен човек който никога не се е занимавал с алпинизъм да коментира това което се случи на Eверест, за мен лично е странно изявлението "алпинизмът е индивидуален спорт", тогава защо тругват в група по трима... липсата на радиостанция и кислородна бутилка за всеки, която да се използва при нужда също е непонятна на такава надморска височина и при такива атмосферни условия - това е безразсъдство, което за мен е необяснимо и неоправдано, не можеш на такова място да разчиташ само на добрата случайност и доброто стечение на обстоятелствата. Hе омаловажавам голямото постижение на тези хора, но истината е че си отиде един изключителен човек и алпинист и не е вярно според мен, че това не е можело да се избегне.

Мир и покой на човека.

Не съм съгласен със Съни. Това за чая много го слушам по телевизията, ама едва ли е така, просто оневиняват тея, които са го предали.

Първо:

Те се отказаха да го търсят, когато той изчезна. Въобще не тръгнаха поради "лоши атмосферни условия". В това време други експедиции си се качваха към върха и не се отказаха, въпреки че нямаха да спасяват човек.

Второ:

Той се е качвал по комерсиален маршрут. Тоест, това е маршрут, по който професионалисти влачат подире си непрофесионалисти за пари. С други думи, помагането там едва ли е толкова изключено, вие как мислите?

Трето:

За преценката,замъгляването й и тия неща съм съгласен. Понякога, мисля си аз, в такова положение е достатъчно да има някой да те "подритва" отзад, за да не легнеш някъде и да се предадеш или да се опиташ да спиш. Или пък да ти даде бульон, да не замръзнеш.

На мен тая работа ми миришеше още като обявиха, че времето е лошо и няма да ходят подире му. И вижте само разликата: нашият алпинист, дето го срещнал преди върха, вика "Христо скачаше като муфлон нагоре и пращеше от здраве", докато румънецът, дето го срещнал на върха, говори за отчаян и умиращ човек. Единият от двамата лъже. Нашите медии се опитаха да изкарат, че румънецът лъже. Обаче като гледам размислите си по - нагоре, а и това, че нашият алпинст е можал на връщане да вземе само едно стъпало и е починал, аз друго си мисля...

Абе не знам , какъв герой е , ама семейството му хич не му дреме че пича е качил 20хилядник..... щото довечера няма да се прибере , нито утре , нито другиден , нито след месец.... Сега ше говорят глупости ... обаче вечер като седят пред снимката на "УМНИКЪТ" какво ще чустват НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ че имаме още един МЪРТВЕЦ изкачил Еверест? ХА!

Гордост нанай си.......

Не знам каква мечта е изпълнил господина , но като е умирал секунда по секунда като са му измръзвали лека полека пръстите краката .. когато тялото му се е сковавало от студ , ВЕРВАМ че не е бил мнгоо щаслив...

Лека му пръст на момчето, ама дали семейството му щеше да го възприеме като нещастник ако не беше изкачил върха, но беше ЖИВ? Самонадеяната му постъпка не оправдава средствата и труда на останалите членове на експедицията.

аз съм циник и мисля следното:



който го е страх да не ходи в гората. а който е отишъл - да си бере гайлето сам.



аз лично търся смисъл във всяко едно свое действие и затова алпинизмът ми е непонятен. мнението ми е крайно и точно затова не мисля да го излагам тук, защото уважавам правото другите да имат различно от моето.

Според мен и на децата е известен риска при такава дейност, а ползата не на всички им е ясна. Мога да кажа жалко за момчето и неговите близки, другите бързо ще го забравим и много рядко някой ще си го спомня, по-разни поводи, живота продължава. Няма нужда да се преструваме колко ни е тъжно, само близките му знаят. Иначе при толкова много мъка как щяхме да я караме.

"Алпинизмът-това е най-трудният път към място, на което въобще нямаш работа!" Това сигурно е алпинистки фолклор, не знам кой го е казал. Тези хора извършват подвиг от наша гледна точка: от невероятно тежката подготовка, посвещаването на всеки свободен миг на идеята, намирането на спонсори, снабдяването с екипировка до живота с мисълта, че всяка секунда е решаваща и може би една от последните им. Истинският героизъм за тях стои отвъд това. В това, да се откажеш под върха, на няколко крачки и да се върнеш, за да кажеш, че не си успял, да се пребориш със собственото си его и срама и последствията от неоправданото доверие на спонсорите и та тези, които са вярвали в теб... и да почнеш всичко от начало. Това не всеки го може. Може би, защото това е Еверест, а не някой друг осемхилядник...

Тъжно.

Поклон.