За Дъра-Бъра си е добре...Първоначално публикувано от FearMe
За Дъра-Бъра си е добре...Първоначално публикувано от FearMe
А тъй!Щото чата не ни стига
@zakasyla,не съди преди да стъпиш в обувките на другия.Проблемът не е любовта, а ревността! Която пък от своя страна никога не е била показател за силата на любовта, а за тази на собственическото чувство, което явно доминира.
Нарушаването на неприкосновеността на личното пространство, не би се харесало на нито един човек бил той от мъжки или женски пол.
Преди да направиш тази стъпка добре обмисли всички последствия. В чия полза/ущърб ще бъдат те?
Здравей,Първоначално публикувано от donda
както вече сигурно си се досетила - просто си сбъркала форума (в кръга на шегата разбира се).
Тук никой (според мен) няма да ти каже как да хакнеш пощата, както сама видя всички се опитват да те убедят, че това което искаш да направиш не е хубаво.
Пък и ще е по-лесно и по-бързо просто "да си изгладите отношенията" с твоя човек до такава степен, че никой да не се съмнява за нищо в другия, отколкото да си губиш времето да му хакваш пощата (което повярвай ми няма да е никак лесно).
Успех!
Първоначално публикувано от zakasyla
Определено бъркаш ревността с някакво друго понятие... Любовта и ревността винаги вървят ръка за ръка. Ако не ревнуваш, значи не обичаш.
Абе стига с тая любов бе мила, я се огледай пробвай някой друг, ще имаш база за сравнение, а може и да се излекуваш бързо.Първоначално публикувано от donda
Не съдя, само споделям мнението си. Не изказвай предположения, в които не си сигурен! Но ничии обувки не водят до ревността, ние сами избираме пътя!Първоначално публикувано от wiseacre
Мнението ми е принципно,не за конкретния случай.Първоначално публикувано от zakasyla
И за него да става въпрос - влюбеният човек не е с всичкия си,тъй че - пак съм прав.
От другата камбанария нещата се виждат различно.
donda, мила, откажи се от тези гимнастики докато е време и не те е хванала параноята, защото повярвай – това е първата крачка.
Виждам, че ти трябва решение, а не съвети. Морал всеки може да ти чете и аз мога да се наредя на опашката, но едва ли мога да съм пример на подражание. И мен често ме гони бясна ревност, но само Той знае как успявам да се удържа. Ти си знаеш най-добре до колко си струва да правиш всичко това и какво би спечелила или загубила от него.
Запази достойнството си мила и спри сега, защото после ще е късно. Ако в тази поща не откриеш нищо сама знаеш, че ще продължиш да търсиш другаде, докато не подкрепиш съмненията си с факти. А ако откриеш – нима това ще ти е мотивът да прекъснеш тази връзка?!
Според мен тя вече си е отишла, щом съмненията са ти дали повод да търсиш този метод.
Следвай шестото си чувство, следвай желанията си, следвай мечтите си и не се прави нещастна насила.
Всичко добро.
ivo, не съм съгласен с теб и подкрепям zakasyla. ревността е болест, която трови всичко!
любовта е радостта да имаш нечие внимание, а не болестното чувство за собственост, с което отнемаш правото на другия да се усмихне на приятел, продавачката/продавача в магазина, да поговори с непознат на опашката за данъци. не можеш да искаш от другия да пренебрегва факта, че на този свят има 3 000 000 000 човека от противоположния му пол.
ревността е патологичното желание да оковеш и заключиш някое живо същество, за да си го имаш само за себе си.
ревността е липсата на доверие в чувствата на другия. не можеш да обичаш и да не вярваш на парньора си. не можеш да претендираш САМО ти да имаш монопол върху любовта, защото неверието в другия означава, че не вярваш в неговата любов, което означава, че смяташ своята любов за "по-добра", с което обиждаш любовта на другия
в този стяв, движен от мотото "да имам, да имам, да ИМАМ" някои хора си мислят, че имат правото да имат роби. съжалявам, но не е така.
ревнувай ме колкото си искаш, но ако АЗ реша да кръшна - никога няма да разбереш. ако АЗ реша да не бъда с теб, ревността ти няма да е доказателство за любовта ти. ако на МЕН ми писне да ме следиш и тровиш живота ми неоснователно - търси причината за раздялата в ТВОЯТА болест, не в мен.
аз не ревнувам - аз ВЯРВАМ на партньора си. ако той разруши тази вяра - всеки по пътя си. ако не я разруши - защо аз сам трябва да си разбивам спокойствието и щастието с неподковани подозрения?
Едва ли някой ще ти помогне, макар че като гледам кай се развиват отговорите...Първоначално публикувано от donda
П.С. Хора, стегнете се :-)
FearMe, не ми говори глупости. Колкото ревността е "болестно състояние" и "патологично желание да оковеш и заключиш някого", толкова и любовта е абсолютно същото. Ти би ли искал обекта на желанието ти да обича останалите 3 000 000 000 от противоположния пол? Нищо, че обича "и теб"? Навлизаме в дълбоките води и не ми се иска да подхващаме дълъг спор. Не ми казвай, че на теб ти е много приятно да гледаш как "любимата ти" се чувства приятно в компанията на друг мъж и как си благоразположен към всички интимни закачки по нейн адрес, примерно.
Не съм твърдял, че трябва да заключиш любимият си човек (както и всички изброени от теб "определения"), просто казах, че "ревността" е чувство, което се проявява, когато човек изпитва чувството "любов". Естествено, всеки въприема нещата по различен начин. Но не за това ми беше приказката. Просто любовта и ревността вървят ръка за ръка.
И с ревността не можеш да докажеш на никой друг любовта си към някого, а само и единствено на себе си.
Бре,бре,FearMe,толкова патос от калкулатора в гърдите ти рано сутрин
Всъщност за повечето си абсолютно прав,ама то си боде бе,и не пита...
ivo, не ми се влиза в диалог, най-малкото защото в тези теми всеки е за себе си прав - няма 1 истина.
аз виждам нещата така - всеки може да флиртува с "моята", нека тя се закача без последствия с когото и както си ще (е, без да става гадна и да издевателства), но ако има любов между нас крайният резултат е:
другите се облизват, но на топло под одеалото с нея съм САМО АЗ.
и това не зависи от моята любов към нея, а от нейната към мен. а нейната любов аз не мога с нищо да я предизвикам - това си е нейно чувство, тя си решава. дали ще я ревнувам или не - свободата да ме обича или не, е нейна. за мен остава само свободата да решавам дали да й вярвам или не.
затова аз мисля, че от ревността полза няма
на никого не съм отнел правото да има мнение различно от моето...
P.S. ааа, и забравих едно нещо:
вярно, ама само ако си е пазиш в себе си и не я показваш (и не тровиш) партньора си, което аз не съм видял никога. а аз мразя да ме тровят и обвиняват несправедливо. не обичам да ме ревнуват, защото това означава, че не ми вярват.И с ревността не можеш да докажеш на никой друг любовта си към някого, а само и единствено на себе си.
мисля, че ако хвърляш вниманието и силите си в опровергаване на дебилни обвинения няма да ти останат сили и време за нещо наистина съзидателно
някъде беше казано
" Жена , трябва да си вярваме ,
защото ако не си вярваме , ще се усъмним, ще се следим и ще се хванем , затова  - Трябва да си вярваме!"
Айде да се довключа и аз
Ако му знаеш алтернативния маил и имаш достъп до него , може да му се хакне маила , но Той определено ще разбере това.
Електронната поща е лично нещо и затова е трудно да се хакне и поради тази причина  може да се прочете само по два начина .
1. с уискито - и гледаш какво пише
2. с програма "123 password recowery " - тази програма се инсталира и запазва всчико написано от конзолата ( клавиатурата ) в един текстов фаил.
от там може да видиш това което ти трябва.
Но от опит мога да ти кажа ( не от личен )
Ако  е тръгнал , не можеш да го  спреш, каквото и да направиш, Той / Тя ще си бъде "Кукувица"
"От мене бягаш, при друга идеш
гнездо ще свиеш, после пак ще си отидеш"
Прослушай тази песен но не я вземай за пример в живота .
Чуй я защото истини в нея има много .
но пък има и много други мъже ( и жени ) !Огледай се по-добре !
@IVo  & FearME - що не се видите и да си ги премерите някъде другаде ? ![]()