Първоначално публикувано от
Profita Всеки спазва суеверията дотолкова, колкото вярва в тях. От моята прабаба знам, че знаеш ли и по скоро вярваш ли в дадено суеверие не трябва да се правиш, че то не съществува или да се оправдаваш пред себе си с това, че било глупост, а е хубаво да си го спазваш. Но ако си забравил за него в този ден и се сетиш по късно - то незнанието те извинява и душата ти може да остане спокойна. Разбира се граничещо с нездрав разум е да спазваш всички суеверия... като например:
- сутрин когато ставаш от леглото, първо да стъпваш с десния крак, за да ти върви... да си обуваш 1-во десния крак и т.н., на всякъде каквото и да правиш да е с десницата, защото лявата страна била страна на лошото, на дявола, а дясната на доброто.
- да спиш с глава обърната на юг...
- да не пееш преди закуска,че няма да ти върви деня
- да внимаваш някои да не ти мине път по улицата (което ще значи, че трябва да правя невероятни маневри, за да го избегна)
и прочие други щуротии ...
Но пък за това имам няколко, които строго спазвам, дори гледам и близките ми хора да правят това, като например:
- никога не си оставям чантата на земята
- старая се да не се връщам, когато съм тръгнала за някъде и знам, че върна ли се или забравя ли нещо - то гарантирано няма да ми върви.
- на големи християнски празници избягвам да правя някой домакински неща, но все пак се старая да не се вманиачавам
Лично аз за 40-тата годишнина за пръв път чувам и не намирам причина да не се празнува, но всеки решава за себе си.