Преглед за печат
Почти всичките ми познати в деня в който навършват 40 години - взимат си почивен ден, затварят се у дома си, изключват си мобилни, стационарни телефони и се боят да не би някой който не е в час да вземе и да ги поздрави! :)
Какво е това? Поверие, суеверие, някаква традиция? Вие спазвате ли го?
midlife crisis ;)
Странен въпрос  :) . Имам някакви спомени , че или майка ми , или баща ми имаха такъв казус на 40 - тата си годишнина , но не си спомням кой от двамата , а е много важно за въпроса ти. Майка ми е на 60 и се пребори с най-коварната болест , но за съжаление баща ми не успя  :081: . И така , ако трябва да си кажа честно , не ми се вярва да има някакви предубеждения относно празнуването на 40 , но въпреки всичко съм чувал за това , че според някои не трябвало. Това се свързвало с помена (който е първия по голям) от смъртта на човек на 40 - тия ден.
Добавено: Може би и FearMe е прав. Запази спокойствие и погледни второто изречение от подписа ми и по скоро втората част след тирето.
И още добавено: Това явно е някакво поверие от по-ново време. Специално звъннах на баба ми (83 г.) и каза ,че нямало такова нещо като "обичай" по тяхно време.
Най-вече се празнува 40-ия рожден ден, защото след тази дата започва живота.Най-добрите празници през последните години станаха на същия рожден ден на приятелите ми, напук на суеверията.Смятам да направя народно веселие в двора си, до огнището, защото през април 2008 г. очаквам същото събитие.
Наистина напоследък се шири това твърдение, че 40 годишнина не се празнува. Аз не виждам нито една основателна причина затова.
Моята годишнина мина, празнувах си както предишната, така си празнувам и след 40...... http://free.hit.bg/dio/Pics/bo.gif
Важното е да има какво да празнуваме....... http://free.hit.bg/dio/Pics/eb.gif
Чак пък криза едва ли :))Цитат:
Първоначално публикувано от FearMe
Но както каза и izwerga - явно това е някаква нова мода за която отпреди не си спомням да се е говорело. Хората, които държат на непразнуването и даже на непоздравяването все изкарват разни истории - примери за това как някой си празнувал и после еди си какво му се случило. Май нов градски фолклор е това :)
след шеговития си отговор давам и сериозния си такъв - поредното дебилно суеверие
'щото, 'сби'иш ли, читирси е лошо число... нал' там к'о ста'ало на читирстия ден след смърт'а, та значи ни тря'а нищо свързану с читирси да са празну'а....
Числото 40 е натоварено с християнска "символика". Напр. 40 години продължава потопа, 40 година е броденето из пустинята в кн. Изход, 40 дни Мойсей прекарва на планината Синай, 40 дни Христос прекарва в пустинята...
Иначе някой би казал, че са 40 и разбойниците в свитата на Али баба :))
В християнското разбиране за душата се смята, че след смъртта душата на мъртвия е все още в света на живите, затова се празнува 40-я ден след смъртта като истинска смърт.
А откъзът от празнуване на 40-и рожден дан е нещо ново и за мен. За първи път чувам за подобна мода. Но не се учудвам ни най-малко... Поредното суеверие, което се възприема със силата на обществена психоза.
Присъединявам се към мнението на FearMe (каквото и да съдържа второто изречение :) ).
Изникват все нови суеверия, които са се зародили от нечия нездрава идея, добре разпространена и повторена достатъчен брой пъти. Един познат ще навършва 40 години и правеше планове - та тогава за ПЪРВИ път чух, че не се празнувал. Явно наистина е някаква нова мода.
Ако не е нова мода, то тогава е добавяне на чужди (от друго населено място) към местните обичаи и поверия и т.н. Хайде за празниците - няма лошо :), но всякакви забранителни и ограничителни обичаи и поверия направо ме вбесяват. Мисля, че ми е достатъчно сложен живота + местните обичаи и поверия, че да седна да ги мисля и чуждите.
Румене, има си и добра страна. Няма да черпиш :))
Аз скоро направих 40 и ми беше много хубаво без никакви гости.
Това го е измислил сигурно някой за оправдание да не почерпи.
Vandal, това ми хареса :)Цитат:
Първоначално публикувано от Vandal
Всъщност с удоволствие бих почерпал и без да има повод :)
А моя позната, която се придържаше към това правило - не празнува 40-тият си Р.Д. Но след седмица-две все пак почерпи, но почерпката беше "без повод", без поздравления, макар че всеки си знаеше каква е работата.
Румене,аз определено си бях изпаднал в лека депресийка тогава.Все пак си задаваш въпроса:
И какво направих за половин живот?
И си отговарях: НИЩО!!!!
Нито космонавт,нито водолаз,нито министър,че даже и президент не станах.!!!!!
Но като мина и тази дата видях,че не боляло и си е все така хубав живота.
Така,че наздраве и честито.И добре дошли на всички в клуба! :Drinks: :ole
Ох, чакай, чакай :) Още 8 часа мога да казвам че съм на трийсет и нещо... :))Цитат:
Първоначално публикувано от zayo bayo
Какво ти пречи и натаатък да го казваш? Не им влиза в работата колко "нещо" е :)Цитат:
Първоначално публикувано от roumen68
Аз пък нямам суеверен страх да празнувам 40-тата си годишнина, ако я докарам дотам. В този дух и 666-тата :) :) :)
Пълна глупост според мен ! Ако вземеш да гледаш всички суерерия, поверия и т.н. даже и вкъщи няма да можеш да седиш спокойно.