-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такm
Здравейте бивши и настоящи пушльовци, :Drinks:
Аз ги пушех от 13 годишен-(7 клас) и след 14 години пушене аз вече не си спомнях какво е да си непушач. Много пъти съм се чувствал безсилен и пристрастен и отчаяно исках да го променя.
И така на една нова година реших да спра както почти 50% от приятелите ми. Но не ми се получи веднага а февруари на 14 излязохме с приятелката ми и решихме да си купим една кутия за вечерта "ММ" купихме тогава и така, имах един месец психическа нагласа за да ги игнорирам от съзнанието си и толкова си бях повярвал че съм непушач, че два месеца изобщо не ги потърсих, а преди щях да пребия човек.
Всичко беше добре ама след точно 2 години бях на един курс и имах "малко" неприятности и по-една по-две по-пет пак пропуших защото си мислех че съм в безопасност и че ще ги спра когато си поискам но уви пак бях пристрастен и ги почнах както преди. Така една година всяка кутия си мислех че ще е за последно, упорита борба със себе си, много трудно ми беше да ги спра и нямах вече воля и сила да го направя докато не се роди дъщеря ми. След като ги изписаха пак отказах л@YnаТ@.
Сега вече 2 год. По късно си позволявам по цигара две като съм с весела компания и като вкарам 2 салати, или в краен случай ако побеснея и ми падне пердето. Средно 2-3 цигари на месец. Мечтая да мога да запазя това положение защото аз обичам да пуша но неискам да съм зависим и да прекалявам.
Самоконтрол - колко дълбоко звучи :huh:
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
boiski,
Аз съм близо на 50 г. и ги пуша от 15 годишен. За мен дума самоконтрол няма. Или пушиш или не. Една цигара е равносилна на пропушване отново. Имам богат опит в отказването и не препоръчвам на никого 2-3 цигари на месец + самоконтрол.
Успех.
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Гледам я тая тема от много време, ама като знам, че ги отказах по най-често срещания успешен начин, бях решил да не пиша в нея. Пуших цигари 22 години. Една хубава пролетна вечер преди 6 години в едно кафене, ми свършиха цигарите! Тогава казах, че повече няма да пуша. И от тогава не съм пушил.
Досега, всеки който съм чувал да казва, че ще ги намали (като бройка на ден) и после ще ги спре, е излъгал. Иска се воля, не разни "чалъми".
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Прави сте съгласен съм. Има обаче един тип хора който не са пушачи в този смисъл в който коментираме.
Познавам пушачи които пушат само вечер, през светлата част никога не съм ги виждал. (нощни пушачи) :laugh:
Имам също познати които пушат много рядко само по повод 1 - 5 фаски, но той си е не пушач в очите на тези които пафкат по кутия и нещо защото следващата може да е и след 2 месеца.
И това е воля и контрол, както се спират така се и ограничават, мой познат ми каза не пуша от около 30 години но лапна ли една и ги почвам :huh: и му вярвам.
Аз искам да мога да регулирам тези процеси, един човек който е спрял цигарите има достатъчно силен дух. Аз съм спирал и кафето за половин година и сладкото + кокаколата, солта, колкото си поставя за цел, напоследните пости великденските постих 20 дни.... имам нормално телосложение но ям като змей и всички се бъзикаха че ще пукнаако постя, но останах много доволен и ще го правя пак.
Когато усетиш самоконтрола върху себе си и не ти тежи да започваш и спираш каквото и да е се чувстваш страхотно. angel
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Ами по-скоро тези дето пушат по 1-2 цигари на месец или от купон на купон или кафене не следва да се наричат пушачи. М.б. от 10-на цигари и нагоре на ден.
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Аз не виждам нищо лошо човек да запали 3-4 цигари на купон или на кафене при повод. Когато вече си спрял цигарите, няма проблем да запалваш от време на време по някоя, за разнообразие. То повече и да искаш не можеш да изпушиш, ако не си пушил редовно дълго време. Нормално е, и определено няма нищо лошо в това.
Разбира се, ако караш няколко дена подред с по 4-5 цигари, тогава вече става различно положението. Минат ли 2 седмици, всеки ден с по 4-5 цигари, тогава работата е заминала. Е ако си на почивка, море или планина, тогава може, защото не е като да пушиш в ежедневието си. Един вид почивката ще свърши и пак няма да пушиш.
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Лично за мен, инцидентното запалване на някой и друг фас е ходене по тънък лед. Случвало се е, пушене, което трябва да трае замо за деня, понеже е бил стресов, да продължи два месеца, през които съм се борел докато спра на ново. За мен, тези няколко "случайни" цигари не си заслужават. Отделно, удоволствието от тях, винаги е по-малко от това, което съм очаквал, преди да ги запаля. Всъщност, защо човек да си припомня някакво удоволствие, което така или иначе не му е позволено и не може да трае дълго. Обичам да използвам пример, включващ бивша приятелка. Така или иначе тя вреди ( на джоба и здравето ) и връзката не може да продължава, тогава защо да си пропомням, колко хубаво ми е било с нея, само за да трябва да я забравям наново след това.
Нещо подобно се получава и с алкохола.
Изобщо, май, който не може да се контролира, по - добре да забрави за алкохол и цигари, защото не се знае това до какво ще доведе. Човек потъва без да се усети. Имам една позната, с проблем с пиенето ( литър концентрат поне през ден) и да кажем, и с цигарите( по 1,5-2 кутийки дневно), и странно, изкарва другите с проблемите. ТЕ излизат като някакви дисбалансирани хора, който не знаят как да се веселят, а тя като човек живеещ в хармония със себе си, макар и без работа и семейство ?!?!? На моменти се усещам как започвам да й вярвам. :undecided:
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
boiski тези твои мисли звучат доста мазохистично! Защо ще си причиняваш постоянен психо-физиологически тормоз? След като си се напънал да ги спреш и постепенно си изтърпял това мъчение та си се преборил с навика и хоп пак да посягаш да се измъчваш... Аз не бих палнал след 7 години - дори не допускам такава мисъл... Вярно, че има моменти- емоционални в положителна и отрицателна посока в които може да изпиташ силна нужда да палнеш но те са твърде кратки и трябва да ги пребориш мислено и си заслужава!
-
Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Цитат:
Първоначално публикувано от Niakoi
Гледам я тая тема от много време, ама като знам, че ги отказах по най-често срещания успешен начин, бях решил да не пиша в нея. Пуших цигари 22 години. Една хубава пролетна вечер преди 6 години в едно кафене, ми свършиха цигарите! Тогава казах, че повече няма да пуша. И от тогава не съм пушил.
Досега, всеки който съм чувал да казва, че ще ги намали (като бройка на ден) и после ще ги спре, е излъгал. Иска се воля, не разни "чалъми".
Спирал съм ги няколко пъти за по няколко месеца все така отведнъж. Последното /окончателно надявам се/ спиране беше преди 14 години и стана постепенно. Жена ми пушеше и аз палвах по една две от нейните на ден, после започнах да изпушвам по половин цигара от нейните и така докато станаха по няколко дръпвания и в един момент спрях нацяло, защото ми ставаше гадно. А даже и не исках да ги спирам, а само да ги намаля до прилични количества, че пушех по две кутии. При тези условия да има от кой да взимаш по-малко цигара може да се получи постепенното намаляване, но ако си сам и мислиш, че ще си купиш кутия и ще изпушиш само една, две от нея ... няма да стане.
-
Отговор: Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
-
Отговор: Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Повдигам тази тема в чест на Утре-то, да си излее гнева заради вредата от употребата на тютюневи изделия :)
Понеже и аз, като прочетох темата за пурите, направо се ядосах как нещо толкова гнусно, като тютюневия дим, може да събуди такива мили усещания за "наслада" у хората. Скоро се изтървах да запаля няколко фаса, като винаги причината е липса на контрол върху пламнал гняв и последващ опит да го изгася с цигара. - Мноого грешен подход, гневът НЕ минава, а започвам да се ядосвам допълнително, че смърдя на фасове - уста, ръце, лице, дрехи - човек става чувствителен към вонята, след като се самоопределя или поне много иска да бъде непушач. В моментът, в който загрях шаблонът на действие на пристрастрастяващия си мозък в патова ситуация гняв -> цигара-> още по-голям гняв, запуших още една пролука в бронята си срещу тютюнопушенето.
Абсолютно вярно е, че всичко опира до железен самоконтрол и тоз, който го няма, а много иска да приключи с цигарите, просто трябва да забрави, че съществуват, и ракията даже, ако не му се играе на руска ролетка с възможността да се превърне в бездомен алкохолик, миришещ на фасове. На мен ми се размина, ама на други не - примери в държавата, на челни позиции по употреба на алкохол и тютюн, има в изобилие.
-
Отговор: Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
От доста време искам да ги откажа ама и на мен "волята" ми трае ден-два и пак ги налапвам. Решил съм да започна да пуша пури и чрез тях да спра цигарите, ама като чета тук там и се оказва че май много малко е общото между пушенето на цигари и на пури, но поне ще сменя отровата с по-качествена. До колкото разбрах пурите поне не водят до пристрастяване. В темата за тях попрочетох някои неща и се надявам това да помогне.
-
Отговор: Re:Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Калчев - мерси мерси, но нямаше нужда. Сит на гладен не вярва както и девствен на натакован. Въпросът не е само в това да спреш цигарите или пурите, а да придобиеш адекватна медицинска култура и знание, да си гледаш ЕГН-то и да не лежиш на кълката, че си безсмъртен. Аз така до 40г лекар не бех видел, операции йок, лежане в болница йок, имунитета ми беше и все още е като на железния човек, но тези Божи дарове бяха неправилно комбинирани с моята дебела глава и липса на всякакви медицински знания. Така 2011 11 фев в 16:30 като ме извъртя масивния инфаркт аз не го разпознах, в следващите 8 часа пуших и пиех кафе и се киснах на много горещ душ стигайки до бой с жената и приятели, които искаха веднага да идем до спешното. Е, отидохме ....към 01:30 сабален, а там някакви отворковци ми казаха, че според всичко което виждат на мониторите би трябвало отдавна да съм мъртъв.. докато съм се правил на мъж се оказа че близо 30% от сърцето ми е станало на съединителна тъкан, тоест мускула е станал на бифтек. Почнахме да пием по 12 хапчета от които най-малкото не ми ставаше вече пишката ( ха да видя кой с кръвно 60/90 ще го вдигне ) при което си навлякох една камара семейни беди. След 6-8 месеца тялото ми прие новите условия и свикна с тях, при което неставането остана лош спомен. Разбира се нали съм тарикат - продължих да си пуша, пия, тия три неща и си виках: то квото лошо имаше да става стана.....да ама не...сърцето нали си е мускул, когато 30% от него вече не работи започва да компенсира това като всеки друг мускул - уголеми се. А това за разлика от разговорния език не е хубаво.....голямо сърце да имаш тук значи беда. клапите спират да уплътняват и помпата започва да връща кръв обратно в белия дроб..... после ша продължа, че очите ми се затварят от едни приспивателни.....
доб: иначе цигарите се спират много лесно: необходимо е само трима различни от които поне един доцент да се изкажат върху изследванията ти, че ти дават година, година и половина.....ако не се оперираш и смениш всичко в живота си...тогава може от 5 до 25....
-
Отговор: Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Еми, колкото и снимки и надписи да лепят по кутиите, (някъде и по шишетата) кои от кои по- брутални за този, който се абстрахира за момент от зависимостта си, повечето зависими хора се опомнят чак когато преживеят някакъв катарзис. - Човешка природа.
Имал съм случаи, когато съм бил смятан за бунак, когато откажа да се присъединя към "наздраве"-то и в последствие откажа да запаля фас с пушачите в кухнята, и споделя, че имам ОГРОМНО, ама НАИСТИНА ОГРОМНО желание да пуша и пия денонощно, само че не ми се умира и нито ми се развежда, даже не ми се и рискува (повече). Тези хора, просто отказват да осъзнаят, отказват да повярват, че това са ужасни, опасни отрови - и течните и газообразните, а за някои хора и определени храни. Доводите им са от "Един път се живее", до "Ехеее, аз ако взема да се притеснявам какво може да стане..., ей ма на - нищо ми няма, а ям(тъпча се), пия и пуша от десетки години"
Еми, добре, бунак съм си и ще продължавам да се лишавам от тези чудни, уникални удоволствия в превес на удоволствието от любовта към близките и останалите НЕВРЕДНИ, обикновени, дребни радости в живота.
Като страничен ефект, и жена ми спря да пуши. НО в момента, в който аз се подхлъзна и запаля - тя е следващата. Това също е стимулиращо, само да не го забравям, малко тип Левски, само че наобратно: не пуша ли - печеля, подхлъзна ли се - вредя си, вредя и на този до мен. То това са и отчаяните послания на снимките и надписите по кутиите за цигари, но човек трябва да има очи и уши да ги чуе.
-
Отговор: Бивши пушачи - кой, как е успял да стане такъв, от колко вре и как се предпазва.
Потвърждавам казаното от Tommorow, че неправилно комбиниране на Божи дарове, дебела глава и липса на медицински знания, води до много лесно отказване на цигарите след определена възраст.