Срещал съм доста бивши пушачи. При едни е станало лесно, за други мисълта за мириса и вдишваенто на тютюневия дим си остава таен копнеж до края на живота им, макар от давна да не са припалвали. Всеки избавил се от тази напаст е герой, както и тези които правят отчаяни опити да се освободят от нея. Надявам се тази тема да улесни хората заели се с тази трудна за налагане и постигане, но невероятно полезна главно за здравето задача.
Защо да го правим изобщо след като
- имаме резервен бял дроб, както и кръвоносни съдове
- жълтите зъби са винаги на мода
- миризмата на фасофе и дрезгавия глас у дамите са неустоимо възбуждащи за мъжете
-имаме излишни $, особено ако 1 кутийка/ден не ни стига до никъде, а ефтините цигари не са ни по вкуса.
-тютюневата кашлица сутрин е нещо нормално за човека, също както прозявката и протягането
Това са само част от нещата, които от 10-ина годинки ме накараха да започна битка с тютюна , но главно заради пагубните последствия за здравето и желанието ми да съм свободен - ако останех без фасове, по-добре да няма никой около мен.
Нещата, които проработиха за мен бяха спорт, храна и психическо втълпяване колко по-добре ще ми бъде без тютюнев дим.
Спортът и главно бягането, много нагледно ме убеди колко назад бях дръпнал от към физическа форма и белодробно здраве, въпреки липсата на излишно тегло. Който не ми вярва да се пробва да побяга за малко..., а за спринт не съветвам въобще, ако му е мил животът.
Храната облегчаваше никотиновата ми абстиненция. За мен нещата стоята така : или злоупотреба с храна ( преяждане, чревоугодничество ) или цигарки по 1,5 кутии / ден средно.
Бавно но сигурно започвах да имам скруполи, когато след пауза нещо ме караше да започна да пуша пак и рано или късно пак спирах отново, до следващият път.
Вече от половин година не съм припалвал без прекъсване, за сметка на тъпченето ми с храна. Спорт - веднъж на седмица, за да не пукна от сърдечен удар поради затлъстяване.
Вече тотално съм си наложил, че за мен няма оправдание , за връщане към този порок.
Успех на всички начинаещи или вече борещи се от давна, като мен.