За почитателите на Тери Пратчет

[FearMe]

днес имах удоволствието да си купя новата (т.е. последно преведената) му книга - "Туп!"

издателство Вузев все пак се престраши да издаде още една книга, при все непоколебимостта на феновете да купуват всичко негово, независимо от безумните цени.

в този ред на мисли днес имах същинско откровение от библейски мащаб относно моловете. изпитвам органична неприязън ми към тези мегамагазини с уклон към снобарщината и показността от страна на хлапета, пристигнали с автобус, 5 лева в джоба (за кафе) и отегчен поглед от вида "уффф, тоя как може да носи маратонки от миналогодишната колекция на "булдозер". съвсем отделен въпрос е искреното ми удивление относно хора, които са там през няколко дена за по няколко часа. или изучават артикул по артикул асортимента на магазините и после се изпитват един друг, или мозъчната им дейност е ограничена до стремежа да се задържат прави, возейки се по ескалаторите...

но както и да е, нека се върнем на книжната тема. в търсенето на определена книга, която се опитвам да намеря от доста време, пред погледа ми попадна магазин Orange. предполагам, че са открили след отварянето на този конкретен мол, защото при единственото ми предишно посещение (няколко дена след откриването... сигурно съм ходил за банани по 79 с'тинки въпросният Orange го нямаше. 1 минута, след като влязох забравих, че съм в мол. боже, та тук продаваха книги!

(лирично отклонение

покупката на книга в съвременна България е нещо, което явно поради своята декадентска същност, трябва да бъде затруднено по всякакъв начин. първият е заблудата "книжарници". въпросните магазини, над които се кипри този надпис, аз наричам не "книжарници", а "канцеларници". там можеш да си купиш от бланки за касови ордери, през химикалки и водни боички, та чак до ученически раници. виж, книги обаче там не се предлагат. най-много някое ръководство за правилата при игра на куидич. или някоя книга от типа "познай себе си". не, не в библейския смисъл, а в психиатричния. простете, психологичния .

втория вид прегради са тези пред онлайн покупката на книги. там нещата стоят по друг начин. често това, което търсиш го има. само че или е с отстъпка и доставка, 2 пъти по-голяма от отстъпката, или трябва да поръчаш над 40-50 лв, или дори няма отстъпка.

край на лиричното отклонение)

за който е забравил - влизам в Orange

питам за конкретната книга. а стига бе, една от продавачките не само я е чувала, а дори знае, че имат една бройка и веднага тича да ми я донесе. а става въпрос за доста апокрифна литература. браво, явно тук работят хора, които обичат и разбират от работата си (книгите), а не са събрани от кол и въже като в някои вериги за техника . тръгвам да обикалям в търсене на нещо, което да ме грабне и чувам как друга продавачка препоръчва на клиентка книги, като очевидно е чела тези заглавия, които коментира. ченето ми увисва! погледът ми попада на новото заглавие от Пратчет (вж. по-горе заглавието на темата), взимам си го и наистина вече съм готов да се гмурна в гмежта отвън, която е излязла да си покаже новите обици и тъмни очила посред зима (за справка, зимата във Варна не е като зимата горе на Рила, където снегът е придружен от слънце. тук снегът е придружен от киша).

извън книжарницата се чувствам като черна овца (или бяла лястовица... или негър албинос). дори изпитвам порив да скрия книгата, защото имам чувството, че ме гледат с почуда относно странния правоъгълен предмет, който нося в дясната си ръка.

напук на всички, и за да затвърдя своята не-модерност, влизам в карфур и си купувам тиква. бяла. за печене. минавам през целия първи етаж с книга в дясната ръка и тиква в лявата. бяла. за печене. все пак не се сдържам и проверявам как изглеждам в огледалата на Kenvelo. мда, категорично не-модерен. не заради тиквата. заради книгата е

приятно четене на всички

P.S. +1 за Orange. ако четете неща различни от срока на годност на пилешките бутчета, отбийте се там. книжарница е.

[zanzibar]

Кориците на терипратчовите книги са много шарени и отиват на всякакъв тоалет. За Нова година си купих лилаво палто - каква книга ще ми препоръчате да си купя, която да му стои най-добре?

[XIIID]

"Пощоряване" мисля, че чудесно ще ти пасне на сетрето, корицата е издържана в съответния тон. Изборът ми беше труден - на лавицата ми се мъдрят 17-тина парчета. Та тази четох последно от (доста нарядко напоследък) издаваните му неща у нас. Купих си я заради цвета.

В отговор на FearMe :
1. Едно от малкото неща в Бургас, с които може да се гордеем (но не го правим) е една от първите / ако не и 1-вата книжарница "Хеликон" в страната - и това още от времето, когато в стоУицата по книжарниците продаваха само писалки, а книгите завиваха под мокри найлони на култовото пазарче, да си ги ровиш като домати;
2. Мразя тиква.

[krnajt]

Най-после да прочета нещо умно написано. Благодаря ти FearMe!!!!!!!!!!

[Smurfa]

По Пощоряване (GoingPostal) даже има и екранизация на БиБиСи, никак не лоша.

[cooler]

Мдааа ТУП си струва тиквата...за печене...и бяла ... а всичко останало е героизъм в мирно време