По-рано днес форума беше недостъпен и не можах да си редактирам/допълня поста.
Исках да допиша следното:
---------------------
ПП.
И да вземем да изясним още едно нещо - какво е образование:
1. Преди 100 години, образование се свързвало с натрупани знания и факти и обща култура, т.е. зубрене
2. Преди около 50 години, към образование освен знанието е добавено и мисленето. Като пояснение на това е, как в днешно време в не малко фирми, не се търсят знаещи хора (даже и опит не се изисква), а мислещи и можещи.
3. А пък в днешно време - освен знанието и мисленето, образованието означава и да можеш да си намериш нужната информация. Т.е. ако нещо от знанието ти липсва в момента, то да знаеш как набърза да го попълниш. Пример - 95% от докторите не знаят в детайли какво значат аномалиите при нивата на C3, но знаят при нужда кой медицински учебник да отворят за да проверят какво значат аномалиите. (C3 е показател някакъв за имунна недостатъчност, случайно избран пример)
Pat на практика и де факто няма да "разкажеш" "Под игото", а това което някой друг ти е разказал, било във формата на филм, било под формата на обща информация за книгата и героите описани в Уикипедия или някаква подобна "енциклопедия" ...
Въпроса не е дали можеш да я "разкажеш", а дали "си я преживял" книгата с разума си и емоциите си ...
След като вече не се прави разлика между личен прочит на книга и "разказано" от друго лице действие на книга е ясно че не се прави разлика между имитация и оригинал... не се цени оригинала(автентичната мисъл вложена от автора и оценена от поколение/я), а имитацията/интерпретирането на тази мисъл от друг човек ...
А бре общо взето=консумеризъм... не е важно съдържанието, а да ни е по лесно- взимаш, използваш и хвърляш= плащаш, гледаш филм по книгата и забравяш ...всичко това защото е по-лесно, а не защото е по-полезно ...
П.П. Аз съм от поколението "стъпило на два бряга" от една страна са компютрите, от другата страна книгите.Учих в първите училища в България в които бяха въведени компютри и в които за първи път беше въведен предмет "информатика".Тогава нито математически, нито немски/английски/френски/испански гимназии имаха комютърни кабинети и предмет в програмата на изучаване "информатика" ...
И двете си имат своята стойност и ценност, беден е този който се опитва да "замени" книгите с компютри/интернет и обратното- компютрите/интернет с книги ...
От тази гледна точка мисля имам доста по -бистър поглед от повечето спорещи-едни израстнали само с книги, други предимно с компютърни мишки в ръка отричащи четенето на книги и "заместващи" го с компютри и интернет (информация) ...
Точно тези две книги (чел съм ги през 95) постоянно се цитрат оттогава досега именно щото предлагат нови възгледи. На самия Дейл Карнеги е отредено малко място в едната от тия книги, но то е именно да се посочи разликата в нивата на мисленето.
Както и да е, прочел съм (тогава) поне още 20 със сходна тематика, но не бих препоръчал нито една друга. Знам имената на авторите и много често срещам тези имена заедно с техни цитати по други материали.
Примера който дадох е за това колко безсмислена е идеята да задължаваш някого да чете. На практика контрола е невъзможен.
justify, НЕ ИСКАМ да преживявам нещо което не ми носи удоволствие. Но съм бил задължен да притежавам тази информация поради изискванията на образователната система. И тук е момента да уточним нещо: Задължението за четене с цел образование - ДА, щом то е задължително, значи трябва да се чете. НО четенето на книги ей-така за удоволствие не може да бъде задължително.
На мен примерно не ми доставя никакво удоволствие да чета книга, не само книжна, но и електронна. За времето което трябва да отделя за една книга, мога да изгледам поне 10 пъти повече филми и по-важното е, че на мен това ще ми донесе удоволствие!
Има неща обаче които не мога "да ги изгледам" - и в същото време ми харесват - тогава се принуждавам да ги чета.....![]()
Типично...
Неразбиране, че живота не е само удоволствие и "леснина"...
Чете се не само и единствено за удоволствие, а за знания и донякъде(само за някои хора) мъдрост...
Страданието и мъката също са знания и мъдрост.
В природата също е така, болката е знание за този който може да го осъзнае и извлече...
Без мъка и страдание, няма да има удоволствие, без лошо, няма добро, без мъжа няма жена...
Като Ин и Ян всяко нещо има поне две страни, има хора които го разбират и такива които не го съзнават.
А какво ще правиш ако отговора/информацията която търсиш го/я няма в интернет, няма го в книгите?
Все пак ние сме в различни мисловни парадигми, не очаквам да бъда разбран, макар че се надявам ...
Този пост е редактиран от justify; 13-08-13 в 22:46.
Аааа, зачекна болна тема.
Това лято този абсурд е в списъка със задължителни книги на детето. Имах неблагоразумието да проверя защо другите книги вървяха като песен, а тази е адово мъчение.
Е... разбрах. И ми стана още по-тъжно за образователната система и безумния подбор на литература, непроменена от десетки години.
Естествено че е безмислена. За страната ни. За азиатците може би не е толкова безмислена. Просто си... теоретизираме.
Принудително четене по скоро би имало обратен ефект, децата и хората ще намразят книгите ..., но с реклама и маркетинг могат да се постигнат чудеса ... представете си съвременна тип филмова реклама но на книга като "тримата мускетари"...., а в момента който някой открие удоволствиетието от прочитането на една интересна книга заразата е за цял живот ...
За по-лесното съм абсолютно съгласен. Това е част от еволюцията на обществото (да се търси мекото) и не виждам защо я отричаш. Едно време е имало дуели, пък сега няма. Кажи го това на някой царски руски офицер - "сега в 2013 няма дуели" и сигурно ще реши че е така, "защото е по-лесно, а не защото е по-полезно".
Така че, "непо-полезното" е под въпрос.
Аз съм вече от еволюиралите. Като се научиш един път на мързел и после трудно се отучваш.
Шегувам се разбира се, отвреме на време чета по нещо от читанка - 1-2 ХУДОЖЕСТВЕНИ книжки годишно. Последната беше "Зеленото Ухо" на Любен Дилов-Баща. Много хубава и приятна, но някои идеи вътре вече са морално остаряли.
Както се разказваше в една книжка на Богомил Райнов за всяка "възраст си има емоции". Там в края на книгата нашия човек си беседваше с противниковия Сеймур. Всъщност Богомил Райнов е имал да казва разни работи на обществото, ама за да не си изпати от тогавашната цензура ги беше сложил думите в устата на врага.
Та във финалната дискусия, врага Сеймур каза нещо такова - "ако на 18 години не си се влюбил, значи си без сърце, ако на 20 не си с комунстически убеждения, значи си без сърце, ако на 22 все още си с комунистически убеждения, значи си глупак, ако на 30 ...".
Та така, за всяка възраст си има вълнения, за мен худежствената литература беше вълнение в друга възраст.
Този пост е редактиран от MitkoS; 14-08-13 в 01:21.
Ще ползвам джокер от приятелА какво ще правиш ако отговора/информацията която търсиш го/я няма в интернет, няма го в книгите?
Така е, но предпочитам да го извлека от твоята болка, не от моята.В природата също е така, болката е знание за този който може да го осъзнае и извлече...
мазохистични нотки ли долавям...?Без мъка и страдание, няма да има удоволствие......
Живота е такъв какъвто си го направиш.Типично...
Неразбиране, че живота не е само удоволствие и "леснина"...
Това казвам и аз - книгите бяха едно много добро забавление, но то свърши в ученическите ми години.....Та така, за всяка възраст си има вълнения, за мен худежствената литература беше вълнение в друга възраст.
Не искам да ме задължават да чета! Искам да имам ПРАВОТО да чета !!! А в последните 20тина години, това право ми е отнето. При цена на 1 книга, равняваща се на 2-3 кг. месо изборът ми е предопределен. Хлябът е по-силен и от тока и от книгата! Да вярно е че я има читанката, ама докога ли... Сега пак се опитват да я затворят, и то с помоща на ФБР.