Според мен проблема с четенето (освен в цените на книгите) е и в маркетинга, който липсва! Например дете отрасло в семейство в което книгата не присъства в ежедневието (изключвам учебниците) много трудно би преоткрило магията на книгата! Литературата в у-щата не на всеки допада (да не казвам почти на никой) или поне не на съответната възраст в която им се налага да се прочете а и от там се изгражда негативна нагласа към книгите допълнително...
А бре темата беше друга- "Дали да е задължително четенето на книги?"
Разбира се че не.
В нашата държава е лошото, че точно такива на които нищо не им се чете ни управляват 23 години и ето резултата.Но виновен е Народът- да е наложил правила които отсяват и допускат до управлението само четящи, знаещи и можещи.
Като няма желание да чете-хайде в кереча, както е в Германия-завършваш някакво средно професионално училище и излизаш с професията си, НО след това и да искаш висше НЯМА... защото за висше се полагат усилия от започване на обучението в 1-ви клас и за "заслужиш" допускане до висше полагаш постоянно усилия в целия учебен процес от 1-ви клас до последния клас в средното образование и имаш оценки над добър 4.Е има и професионални средни училища, след които като завършиш можеш да продължиш съответното обучение като висше образование, но отново има "пресяване" и влизат най-упоритите и "дали" от себе си в обучението ...
Четенето не е задължително за грубия физически труд.
Истината е че точно четенето "създава" определен начин на мислене, логика и аналитични способности и без него не може да се говори нито за разум, нито за интелект още по малко за мъдрост...
Филмите са за удоволствие на масовия консуматор, който си плаща билетчето, купува си няколко пакета пуканки и сокове, сяда на седалката и след като започе филма започва голямото плюскане и хвърчане на пуканки в салона ...и така се чувства добре в тази си "кочинка" =плюскане+забавление(удоволствие) ...Е признавам че и аз харесвам от време на време тази "кочинка", но все пак това не ми е естественото състояние ...
Истината е че все повече мислим и заприличваме на масовия американец- интересуваме се само да имаме евтино ядене(храна), евтин бензин и живот и да си гледаме кефа независимо от това какво става около нас(не само в България) ...Те така американските политици са притиснати от електората с желанията му за евтин живот в "кочинката" от една страна и от друга страна от корпоративни шефове и лобисти за печалби на корпорациите ...
И така за евтиния петрол и за да има печалби военната индустрия се правят измислени заплахи и следват военни инвазии в петролносуровинни държави което е = евтин петрол за електората който всеки ден пътува по 200-400 км и печалби за военната и друга индустрия ...
След 20-30 или 50 години когато създаде интерактивна технология която пряко да взаимодейства с мозъка и така мозъка да се самообучава чрез тази технология тогава може би на 80% тя ще има предимство и ще е по-ефективна в обучението и създаването на интелект от книгите.Дотогава обаче книгите ще са незаменими...
Ако беше обратното в университетите вместо библиотеки щеше да има филмотеки и всички университетски библиотеки щяха да бъдат "изместени" и закрити досега ...
Това се отнася както до научно-професионалната литература, така и до художествената литература, макар и последната за една част от работещите да е научна ...
П.П. Истинския живот и решаването на истинските проблеми не е филм, нито е "гледане на филм"...
Този пост е редактиран от justify; 14-08-13 в 12:20.
Опитите за противопоставяне на Интернет и печатното слово не са от вчера. И те са поради разглеждане на нещата на ниво "носител". Има обаче съществени разлики, които се пропускат:Първоначално публикувано от justify
1. Едно художествено произведение, ако не е копие "едно към едно" в Интернет, обикновено е или съкратена извадка или преразказ. Тоест губи се стила на автора, понякога и цялата повествователна линия. А когато е преразказ като филм всичко "отива на кино".
2. Един текст, пуснат в Интернет може лесно да бъде корегиран, преправян а и напълно да изчезне, ако стане неудобен за автора. Не стоят нещата така с една книга. Излезе ли на пазара и се изкупи, върви и изземай тиража. Това даже и комунистите не са успявали да направят с книжките на Радой Ралин.
Това в цитата е под въпрос.
Ако едно дете активно се занимава с тези две игри в продължение на шест месеца (горе-долу толкова време е нужно за да стане експерт в тия две игри)
Sokoban online game
Slither Link - online puzzle game
то то ще развие "логиката и аналитичните си способности" многократно повече отколкото ако чете художествена литература за същия период.
А двата линка са публични и безплатни игри и при това са игри за забавление, а не задължителни за четене книжки.
Навсякъде (и по университетите) е тъкпано с онлайн интерактивни курсове, а също и курсове във вид на филми. И навсякъде, те са доказали своите предимства като метод на асинхронно но интерактивно учене. Аз често тегля такива от piratebay или други по-официални места. (И все на безплатното налитам.)
И изобщо една от характеристиките на съвременния активен човек е, че той постоянно трябва да учи и да се усъвършенства. Ако той е превърнал това в навик, то това самоучене въобще не му тежи, без значение на каква възраст е.
А съдейки по показаното в тази тема непознаване на съвременните методи и техники (методи като за по-дърти) за самоучене и самоусъвършестване, стигам до извода, че почти никой тук не го прави.
Задайте си въпроса колко часа седмично отделяте за учене и как го правите ... но това е за отделна тема.
ПП.
Доколкото виждам, примера с руския царски офицер е останал напълно неразбран. Четене му е майката, а не писане.
ПП2.
Пиша го всичко това не защото отричам четенето на художествената литуратура, а за да покажа, че нейната образователна стойност не е такава каквато е била 30-50 години назад, когато наистина е била наистина единствения източник за самообразование.
Този пост е редактиран от MitkoS; 14-08-13 в 14:09.
Българина и сега си чете много над. Въпросът е обаче какво. 101начина да отслабнем, изаура,алонсио производни, как да отворим чакрите в себе си, съновници,30 уикенд подобни лайна и т.н. Клюки, жълта преса и как да забогатеем за една нощ.....
Е те точно тия изброените е много по-ефективно "да ги изгледаме" набързо (в случай, че наистина ни вълнуват и имаме нужда да се запознаем с тях).
Горещо препоръчвам на всички, които бъркат образованието (под формата на натрупване на "база знания", особено в тясна област) с понятието "обща култура", да четат повече книги. Тогава има вероятност да разберат разликата.
Към момента, нищо не може да ме убеди, че от една възраст насетне, четенето на художествуна литерура е нещо по-различно от едно хоби, т.е. "чешене на крастата", без никакви други ползи. Или ако има някакви хипотетични ползи, то тези ползи могат да бъдат набавени много по-лесно и по-ефикасно по други начини отколкото с четене.
А трупането на обща култура (с художествено четене) ей така заради самата обща култура е (според мен) прекалено скъп лукс.
Който има средствата във вид на време и покриване на разходи, а също и желание, нега да го прави - негово право си е това. Но кажем ли "желание", май ще трябва да добавим и "хоби".
ПП. Изглежда си разменихме ролите - сега аз съм досадния ментор. Ще направя всичко възможно да се поправя в следващите постове.
ПП2. И още нещо, не мога да разбера гордостта на четящите от това че го правят. Хайде, ако не всички, то голяма част се гордеят с това и не пропускат случай да изрязат тая гордост публично. На мен тая гордост ми изглежда странно, щото както вече многократно казах, гледам на четенето на художествена литература (от една възраст насетне) като на хоби, т.е. гордост от хоби. Само че "не", в изразяването на тази гордост въобще не става въпрос за гордост от хоби, а все едно някава гордост от превъзходство и аристократичност, което лично на мене ми намирисва на снобария. И за да избегна поредната критика, пояснявам - снобарията е не щото четем, а изразяването на криворазбрана гордост.
ПП3. Още един пример - играта WoT (публична и безплатна). На пръв поглед "яко пуцане и малко мислене". Но ако един играч си зададе въпроса "Как да побеждавам повече ?", стига до извода, че "случайния му отбор трябва да побеждава повече", след което идва въпроса "как да съм по-полезен за отбора/екипа и да побеждаваме повече ?" и след което идва отговора "като проявя малко егоизъм и оцелея до края на битката или поне да съм един от последните убити. Колкото по-дълго оцелявам, толкова повече шанс има да нанеса повече щети на противника и толкова по-добре за отбора.". Всичките тези разсъждения и изводи могат да бъдат направени и четейки художествена литература, но първо трябва повече време и второ трябва и съответното мислене за да разсъждаваш докато четеш, а не само да четеш, както и не всеки от играчите ги прави тези разсъждения. А пък такива разсъждения са "съвсем модерни", като е "актуално" качеството "работа в екип".
И още нещо се сещам, по ТВ7 върви един сериал за турския султан, който сериал (по принуда гледах няколко серии) представлява поредица от банални интриги в харема му поднесени по още по-банален начин. Което не пречи на две мои познати да се захласват от факта че са прочели книгата по която е направен филма и да демонстрират превъзходтво пред други две които само гледат сериала.
ППn. Пак прочетох това в цитата. За да не спорим неразбрани един-друг, нека първо дефинираме какво е "обща култура". В моите постове е наблегнато преди всичко, че "общата култура" е "знаенето на факти" и може би маааалко "мислене". Но съм отворен и за други алтернативни дефиниции, само ги посочете.
Този пост е редактиран от MitkoS; 14-08-13 в 19:43.
Явно доста са различни критериите на хората за това какво е обща култура , образование и интелект. Едно е да се чете научна и специализирана литература - тя дава конкретни знания по дадена тема. Може да знаеш много по даден въпрос , но това не е всичко .
Четенето на книги - и то художествена литература , дава на човек богатство в начина на общуване и изразяване.
Това е особено изразено при сегашните тийнейджъри - гении на компютрите и мрежовите игри , могат от нищо да ти сглобят работещо РС , но не могат да говорят и пишат като хората и всекидневният им речник включва не повече от петдесетина думи , повечето от които човече , майна и други подобни. Дори и тук във форума доста от пишещите дори не могат да формулират и напишат грамотно въпросите си , а после се ядосват , че не им отговарят.
да, гордея се с това, че чета много и разнообразни книги
да, считам, че това ме прави нещо повече от другите
а ползата от четенето на много и разнообразни книги мога да обобщя в следния си житейски мироглед (лично моя формулировка):
Предпочитам да съм в 10 неща втори, отколкото в едно пръв, а в останалите 9 - десети.
"Богатстото в начина на общуване и изразяване" е нищо, ако няма какво да кажеш като съдържание, или пък това съдържание е малко и безполезно. Все едно да си спамер с красив речник.
Вие вероятно твърдите, че четенето на художествена литература дава съдържание. Сигурно е така но аз добавям, че четенето на книги не е единственото което дава съдържание. Също така добавям, че в комуникацията между двама или повече човеци, съдържанието е много по-важно от "начина на изразяване".
Не се заяждам, мъча се да си изясня различните гледни точки.
Мъча се да разбера дали машинално повтаряте това което като малки на всички нас са ни набивали в главите - "колко е добре да се чете", без да ни се обясни защо - или вече като големи можете да обясните защо.
И аз предпочитам. И живея с мисълта че го правя. Но не виждам еднозначната и пряка връзка на това с четенето на художествена литература.
А ако премислиш малко повече, вероятно ще стигнеш до извода, че гордоста ти произтича от друго - не от четеното, не от изразяването, а от съдържанието и интелекта - споменах вече за ония две мои познати които се гордеят пред други две, че са прочели книжката за султана.
ПП.
Задачка-закачка за четящите художествена литература:
Какво значи "еднозначно" ? Какво е значението по-горе където съм го употребил ?
Този пост е редактиран от MitkoS; 15-08-13 в 17:04.
Типично по нашенски!
Звучи дълбоко индивидуалистично... Всичко мога и сам се справям (макар не и идеално) - не ми е необходим друг, както е посланието от нашата поговорка за вълка дето му бил дебел врата защото сам си вършел работата!
В стремежа си да сме на всякъде компетентни ставаме навсякъде НЕкомпетентни...
За протокола да изясня и аз съм в кюпа с 10-те умения а дано на 2-ри места ама надали
И аз така реших че сам мога да си придвижа документите за разрешение за строеж... докато не се сблъсках челно с РИОСВ... и там четох едно писмо и едни наредби ... четох ги ... и като роман си ги представих и като поема ги четох.... докато разбера че всъщност от мен се иска да преразкажа един чертеж в текстов вид..??!>>.. и освен това де копирам 4 пъти един и същ текст като приложение към 4 члена към 3 алинеи от 2 наредби ... и всичко това в 2 хартиени копия и 3 цифрови или обратното вече се постарах да забравя защото ми се струваше абсурдно, а аз обичам всичко да ми е ясно... май се отплеснахме от темата, но мисълта ми беше че освен художествената литература която обикновено доставя удоволстви има и друга при която човек може да се намрази че се научил да чете
На това, което си чел и писал не му викат литература, а "бумащина" (от руската дума бумага-хартия). Най-често ти я искат, но никой после не я чете.
А кога държавата ще ни задължи да сме....умни?
Новини
Форум
Актуално
сървър
24Одобрявам
Отговор с цитат